Днес стартираме строителството на един проект, по който работя от ден първи като кмет на Община Сандански. Това каза кметът Кирил Котев по време на първата копка за новата спортна зала, която ще се изгради в общината. Тържествен водосвет за здраве и просперитет отслужи Негово високопреосвещенство Неврокопски митрополит Серафим, а сред официалните гости бе и заместник-министърът на икономиката Александър Манолев.

Градоначалникът подчерта, че този проект нямаше да стартира без помощта на правителството. По думите му стойността на инвестицията е 2 760 000 лева, като 2,3 млн. лв. са осигурени от държавния бюджет, а останалите 460 хил. лв. – от общинския. „Искам да благодаря на всички, които помогнаха за този проект“, каза още Кирил Котев и обясни, че първоначалните намерения са били залата да е много по-малка, но от общината са зели решение проектът да отговаря на всички съвременни изисквания. Той пожела и много успехи на спорните клубове на Сандански в новата зала.

„За спорта в общината има два важни проекта – нова спортна зала и изграждането на закрит плувен басейн. Единият проект вече се изпълнява. Сега трябва да успеем да осигурим финансиране и за другия“, каза икономическият заместник-министър Александър Манолев. Той се ангажира да работи за реализирането на тази цел съвместно с общината.

По думите му този проект показва категоричната ангажираност на правителството с региона. „Финансирането за залата бе осигурено още в края на миналия мандат от държавния бюджет. Всички ние се надявахме строителството да започне по-рано, но знам, че кметът и неговият екип искаха да подготвят един добър проект и нашата зала да отговаря на всички съвременни изисквания‘, допълни той.

“Новата зала не означава само повече спорт, но и повече културни събития. Неща, които показват, че един град е жив – че се развива, че в него има млади хора и надявам се в нея ще виждаме много от техните постижения“, каза още Александър Манолев по време на събитието.

Приоритет в работата на търговските аташета към Министерство на икономиката е привличането на чуждестранни инвеститори и съдействие за българските износители. Това заяви министърът на икономиката Емил Караниколов на Годишната среща на търговско-икономическите съветници в Службите по търговско-икономическите въпроси /СТИВ/, организирана от Министерство на икономиката. На форума участие взе и министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС Лиляна Павлова, която представи приоритетите пред европредседателството на България.

Министър Караниколов посочи, че се разработват варианти за облекчаване на потенциални инвеститори, както и обединяване на Агенцията за инвестиции /БАИ/ и Агенцията за малки и средни предприятия /ИАНМСП/ . “Чрез откриване на нови индустриални зони, като тази в Кърджали и популяризирането им зад граница ще стимулираме привличането на чуждестранни инвеститори, допълни той. Пълно съдействие на малкия и среден бизнес и рекламиране на българския туристически продукт, бяха сред задачите, които министър Караниколов постави на търговските съветници.

Министърът на икономиката съобщи още, че в държави като Германия е необходимо да се разкрият допълнителни Служби по търговско-икономическите въпроси. „На местата, където имаме стратегически партньори, за бързоразвиващите се икономики в Азия, също трябва да се предвидят СТИВ“, допълни той.

„Стартирали сме пълен анализ къде има ситуирани служби по търговско-икономически въпроси, за да имаме ясен хоризонт на тяхното функциониране“, изтъкна по време на откриването заместник-министърът на икономиката Александър Манолев.

В своето изказване зам.-министър Манолев акцентира, че очаква СТИВ по места да бъдат активни и да използват всяка възможност да популяризират възможностите за инвестиции в България. „Ще въведем и периодично провеждане на видеоконферентни разговори, за да се подобри връзката с политическото ръководство на министерството и да има ясна отчетност и координация на приоритетите“, допълни той.

По време на срещата бяха обсъдени още теми, свързани с постигане на по-добри резултати за българските износители, предстоящото европредседателство и подобрянане на диалога между институциите и бизнеса.

Повече от 350 проекта ще бъдат финансирани по процедура „Насърчаване на предприемачеството“ на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, а безвъзмездната помощ за всеки един от тях ще бъде до 200 хил. лв. Това съобщи заместник-министърът на икономиката Александър Манолев в рамките на информационните дни по процедурата в Пловдив. В събитието участие взеха и заместник-кмета на Пловдив Розалин Петков и заместник-областния управител Петър Петров.

„Това е една от най-очакваните процедури за стартиращи компании, със значителен финансов ресурс от 67 млн. лв., а по нея ще могат да кандидатстват стартъпи в редица области на действие, които са създадени след 31 декември 2016 г.“, обясни зам.-министър Манолев. По думите му интересът към схемата е сериозен като през последната година активно са обсъждани с бизнеса всички изисквания по нея, за да бъде максимално полезна за българските стартъпи. „Надявам се и тези проекти да бъдат устойчиви – това наистина да бъде стимул за създаване на конкурентни български предприятия, които да генерират растеж“, подчерта Александър Манолев. По думите му очакванията на експертите са в рамките на кандидатстването да получат над 2 хил. проектни предложения. „Очаквам прогнозата на експертите да е вярна, защото колкото повече са проектите, толкова по-високо ще е и качеството на спечелилите финансиране“, каза още той.

Заместник-министърът цитира и статистика за стартиращите компании в България, според която за последните 5 години са създадени около 2000 стартъпи. От предприятията, в които са инвестирали инвестиционни фондове, около половината все още съществуват, а 40% са получили последващо финансиране. „Това показва, че българските стартъпи са устойчиви и наистина се надявам, че с процедурата, която стартираме ще дадем още един тласък за тяхното развитие“, допълни Александър Манолев.

Икономическият заместник-министър съобщи и данни за актуалното изпълнение по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, като към днешна дата по нея са изплатени над 700 млн. лв. и са сключени 1 850 договори на обща стойност 1,7 млрд. лв. Пловдив е един от регионите, които показват много добри резултати в работата с европейските проекти, като за миналия програмен период на Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” са изпълнени 302 договора за безвъзмездна финансова помощ с размер на изплатените средства от над 200 млн. лв. Не по-малък е интересът и към настоящия програмен период на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ – до момента в региона са сключени договори за над 170 млн. лв., а повече от половината от тях са вече успешно усвоени, стана ясно по време на събитието.

Турция заема 4-то място в българския износ и 5-то място във вноса. През 2017г. двустранният стокообмен достигна 4 млрд. евро, а само за първите три месеца на настоящата година той е в размер на 1 млрд. евро. Това заяви министърът на икономиката Емил Караниколов по време на откриването на „Българо–турски дни на бизнеса“, които се провеждат в София. В събитието участие взе посланикът на Република Турция у нас Н. Пр. Д-р Хасан Улусой и заместник-министърът на икономиката Александър Манолев, а бизнес форумът бе посетен от близо 150 фирми от двете държави.

Министър Караниколов посочи, че интересът на турските фирми в България расте към проекти, свързани с изграждане на инфраструктурни проекти, а също към строителството на жилищни, търговски и офис сгради, както и към банковия сектор. По думите му хранително-вкусовата, химическата и текстилната промишленост също предлагат широко поле за инвестиции. Автомобилният сектор също бе определен като потенциален за привличане на инвестиции от Турция от министъра .

В своето изказване заместник – министърът на икономиката Александър Манолев акцентира, че само преди година столицата е била домакин на друго мащабно бизнес събитие с участието на представители на компании от двете страни, а в двустранните разговори икономиката винаги е основна тема. „Надявам се днешният форум да задълбочи партньорството в тези теми и да набележи много нови сфери за сътрудничество. Защото потенциала за партньорство между нашите две страни е огромен и само от нас зависи до колко ще го използваме“, подчерта Манолев.

Габрово е областта, в която са усвоени най-много европейски средства на глава от населението в България. Това стана ясно от изказването на заместник-министърът на икономиката Александър Манолев по време на среща с бизнеса от региона, организирана от Капитал и ICT Media. Той участва в дискусионен панел заедно със заместник министър – председателя Томислав Дончев, кметът на община Габрово Таня Христова, зам.-кмета на община Севлиево Красимира Йорданова, Николина Хинкова, председател на Съвета на директорите на „ЛС тюбс“ и Мартин Заимов, изпълнителен директор на Регионален фонд за градско развитие.

„Габрово е един от най-добре представящите се региони в икономически план“, посочи Александър Манолев. По данни на НСИ произведеният брутен вътрешен продукт за областта е 1,2 млрд. лв., а чуждите преки инвестиции в нефинансовите предприятия в областта надхвърлят половин милиард лева, стана ясно от неговото изказване. Габрово е сред областите с най-висока икономическа активност на трудоспособното население – 73%, като равнището на безработица е по-ниско от средното за страната, акцентира още той. „Макроикономическите данни безспорно са добри и нещо по-важно – показват перспектива за устойчив ръст“, е мнението на икономическият заместник-министър.

Александър Манолев представи и някои от основните приоритети в работата на Министерството на икономиката и акцентира на връзката им с растежа на регионалната икономика. „Дигитализацията трябва да обхване повече сектори и отрасли на икономиката, а амбициозната ни цел е към 2030 г. България да се разпознава като регионален център на цифровата икономика“, каза той. Според него, за да стане това възможно трябва все повече предприятия да инвестират в иновации и компаниите в област Габрово са сред добрите примери в това отношение. „С големи надежди гледаме и към проекта за технологичен парк Габрово – в дългосрочен план именно такива инициативи могат да се окажат голямата разлика между регионите с растяща икономика и всички останали“, допълни зам.-министър Манолев.

Договори за общо 65 млн. лв. се изпълняват в област Габрово по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, стана ясно от неговото изказване. „Повече от половината от тези проекти вече са успешно приключили и близо 16 млн. лв. са били ефективно инвестирани в регионалната икономика“, посочи Александър Манолев.

В своето изказване той акцентира на важността на инфраструктурните проекти за регионалната икономика и определи недостига на квалифицирани кадри като основен проблем на местно и национално ниво. Според него голям плюс за региона е, че се очертават два силни икономически центъра, разположени на близко разстояние – Габрово и Севлиево, като в партньорството и взаимодействието между тях е възможността за гарантиране на устойчивия ръст и още по-доброто икономическо бъдеще на региона.

Срещата в Габрово е част от проекта “Капитал Градове” – информационна платформа за развитие на местните икономики и на важните градски центрове на България. Целевата аудитория на събитието са местните власти, изпълнителни директори на големите компании в региона, академичното ръководство на Техническия университет, представители на профилирани гимназии и др.

Създава се Японски бизнес форум – нова платформа за делово сътрудничество между България и Япония с екшън план за активизиране на икономическите контакти между двете страни. Подписите си под документа поставиха заместник-министърът на икономиката Александър Манолев и японският посланик у нас Н. Пр. Масато Ватанабе. Това стана по време на съвместно събитие с представители на бизнеса от двете страни, което бе открито от заместник министър-председателя Томислав Дончев.

„Стокообменът между България и Япония през миналата година надхвърля 9 годишен рекорд и достига 163 млн. щ.д.“, каза зам.-министър Манолев. По думите му трендът на увеличение се запазва и през 2018 г. като отбелязваме увеличение от 45% за първото тримесечие. Той подчерта, че редица японски компании вече развиват успешен бизнес у нас, сред които „Сумитомо Електрик“, „Тошиба”, „Мейджи”, „Мицубиши“, „Ядзаки Корпорейшън” и др. „Надявам се следствие на този бизнес форум и срещите с български компании много други да ги последват“, допълни икономическият заместник-министър.

Александър Манолев отбеляза и някои от икономическите успехи, които страната ни постига и акцентира на постиженията в секторите на автомобилостроенето, информационните и комуникационните услуги, аутсорсинга, машиностроенето и др. „България има най-бързо развиващият се ИКТ сектор, а днес всяка пета кола в Европа има поне една част произведена у нас“, акцентира той.

В рамките на неговото изказване бяха отбелязани и някои от основните моменти в подписания днес документ между Япония и България. По време на срещите на Японския бизнес форум ще се обсъждат предложения за подобряване на бизнес средата, разширяване на мрежата от български и японски компании, работещи заедно, както и организирането на бизнес мисии, форуми и инвестиционни семинари в двете страни, стана ясно от неговото изказване.

За днешното събитие в България пристигна бизнес мисия на Японската агенция за външна търговия, включваща над 30 японски компании. Техен домакин е вицепремиерът Томислав Дончев, а проявата е продължение на визитата на японския премиер Шиндзо Абе през януари т.г. в нашата страна и постигнатите договорености за задълбочаване на икономическото сътрудничество между двете страни. Представителите на японските компании ще посетят и производствени бази в София и Пловдив, които са пример за успешен бизнес в страната, и ще проведат срещи с представители на българския бизнес за установяване на директни контакти и стартиране на съвместни проекти.

Повече от 200 млн. евро са инвестирали румънски компании в България. Това съобщи заместник-министърът на икономиката Александър Манолев по време на откриването на  българо-румънски бизнес форум, който се провежда във Велико Търново. В  събитието участие взе и кметът на общината Даниел Панов, а в двустранните разговори се включиха повече от 70 компании.

„Форумът се провежда в изключително подходящ момент – когато икономиките ни са в подем, а връзките между бизнеса от двете държави постоянно се заздравяват и развиват“, каза Александър Манолев. По думите му за 2017 г. износът ни за Румъния възлиза на 2,1 млрд. евро, а двустранният стокообмен e на стойност 4,3 млрд. евро. „Зад тези цифри обаче стоят множество съвместни проекти между бизнеса от нашите две страни. Затова се надявам, че днес те ще се задълбочат и ще се набележат нови приоритетни сфери за сътрудничество“, допълни той и представи основните предимства на България като инвестиционна дестинация.

Зам.-министър Манолев се спря и на някои от  икономическите предимства на област Велико Търново. Промишлеността е основен структуроопределящ отрасъл за регионалната икономика с водещо значение по редица показатели, стана ясно от неговите думи. През 2016 г. предприятията от нефинансовия сектор в област Велико Търново са реализирали приходи от дейността в размер на близо 5 млрд. лв., а по данни на НСИ, най-голям дял в БДС на регионалната икономика имат услугите заемащи 63%. След тях се нарежда индустрията с 29% и селското стопанство с 8% дял. „Това е и един от регионите, които най-успешно се възползват от европейската безвъзмездна помощ“, посочи икономическият заместник-министър. Според представената от него статистика в областта са усвоени средно по 746 лв. на човек от населението, а за община Велико Търново този показател е още по-висок, достигайки до средно 1000 лв. на жител.

По време на форума стана ясно, че стартира съвместна кампания за промотиране на български и румънски производители. Това става по силата на подписано споразумение в рамките на събитието между Балканска Търговска Къща и Асоциация “За да има българско”. Решено е да се позиционират териториално в рамките на 150 км от границата, където заедно с местните власти да създадат условия за търговия на общински пазари или места за фестивали и панаири. Към момента има разрешения от няколко румънски общини и се подготвят и първите съвместни участия, става ясно от текста на споразумението. Сред другите съвместни инициативи предвидено в него е сътрудничество и изграждане на бизнес инкубатори; създаването на обща марка с цел презентиране на балкански продукти; сътрудничество в областта на СПА сектора и др.

Документ за партньорство бе подписан и между Балканска Търговска Къща (седалище Брашов, с над 1100 активни фирми членки) и Обединени Бизнес Клубове (ОБК).

Стартират проекти на обща стойност от близо 40 млн. лв. за внедряване на иновации в български предприятия. Днес заместник-министърът на икономиката Александър Манолев връчи договорите на спечелилите кандидати по процедурата „Разработване на продуктови и производствени иновации“ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“. По процедурата са били подадени 360 проектни предложения, от които са селектирани 84, стана ясно още от неговото изказване.

“Без иновации, няма растеж. Това е простата максима, която движи глобалната икономика днес и темпото на тяхното внедряване ще определи растежа на предприятията в бъдещето”, каза Александър Манолев по време на церемонията. Той акцентира, че България, като част от ЕС, е изправена пред редица предизвикателства. „Всъщност пред тези предизвикателства сме изправени всички – малки и големи икономики; държави и частни компании“, допълни икономическият заместник-министър и подчерта, че гъвкавост, бързина, устойчивост са едни от най-ценните качества, които един бизнес трябва да притежава, за да отговори на тези предизвикателства.

„Към 1 юни 2018 г. по ОПИК са изплатени над 700 млн. лв. и са сключени 1 850 договори на обща стойност от 1,7 млрд. лв.”, съобщи зам.-министър Манолев. Той подчерта, че тези цифри не са успех за Министерството на икономиката, а за българския бизнес, защото тези средства се инвестират за подобряване на неговата конкурентоспособност.

Основната цел на процедурата „Разработване на продуктови и производствени иновации“ е нарастване на дела на предприятията, които разработват и разпространяват продуктови и производствени иновации, както и повишаване на иновационния капацитет на предприятията.

През 2017 г. двустранният стокообмен между България и Руската федерация се е увеличил с над 40%, надхвърляйки 4,2 млрд. щ. д. Това стана ясно по време на среща между заместник-министъра на икономиката Александър Манолев и Владимир Падалко, вицепрезидент на Търговско-промишлената палата на Руската федерация. На нея присъства и Георги Минчев, председател на УС на Българо-руската търговско-промишлена палата.

Владимир Падалко е на посещение в страната ни за участие в българо-руски бизнес форум на тема „Медицина и фармация“. „Това е тема със сериозен потенциал в нашето икономическо партньорство и се радвам, че е във фокуса на Търговско-промишлената палата на Русия“, посочи Александър Манолев. Той допълни, че медикаментите са водеща група стоки в българския износ за Русия през последните години и изрази надежда, че на днешния форум ще бъдат набелязани мерки за запазване на тази тенденция.

„Редица стоки от България са добре познати на руския пазар, както и респективно редица продукти от Русия са търсени и ценени от българските потребители. Със съвместни действия можем значително да увеличим търговския ни обмен“, каза още зам.-министър Манолев. По думите му именно бизнес форумите са се доказали като ефективно средство за установяване на нови и задълбочаване на съществуващи партньорства между бизнеса от двете държави.

Двамата се обединиха около мнението, че машиностроенето има сериозен потенциал и се договориха да работят за повече съвместни проекти в тази област. Друг отрасъл, който бе дискутиран бе производството на строителни материали. „Българските компании в този сектор натрупаха сериозен опит, внедриха се и редица иновации в производствения процес и би било полезно, ако намерим начин те да представят своята продукция на руския пазар“, акцентира зам.-министър Манолев. Български стоки с потенциал за експорт за руския пазар са още парфюмерия и козметика, вина и др.

Двамата се договориха да се работи за задълбочаване на сътрудничеството на регионално ниво и за създаване на повече директни контакти между малките и средни предприятия от двете държави. Основен акцент на срещата бе фактът, че след срещите на най-високо ниво между Русия и България, се наблюдава и активизиране на разговорите между бизнеса от двете държави.

Руската търговско-промишлена палата има 180 отделения в Руската Федерация (в различни региони на страната), 54 000 компании членска маса, като предлагат над 500 вида услуги на бизнеса.