Двустранният ни стокообмен с Република Беларус е нараснал със 70% през първите осем месеца на 2018 г. и достига 64 млн. щ. д. Това съобщи заместник-министърът на икономиката Александър Манолев по време на откриването на българо-беларуски бизнес форум. В рамките на събитието той и заместник-министърът на външните работи на Република Беларус Олег Кравченко подписаха Протокол от осмото заседание на Българo-белоруската междуправителствена комисия по търговско-икономическото и научно-техническо сътрудничество. Документът проследява българо-беларуските отношения в сферата на икономиката, потенциала и основата за тяхното развитие в бъдеще.

„Участието на бизнеса от двете страни днес е поредно доказателство за големите перспективи, които има между нашите държави в икономически план“, подчерта Александър Манолев. По думите му благодарение на политическата воля, която двете страни имат, в кратки срокове ще има още по-големи резултати в икономическото сътрудничество. „Износът ни за Беларус расте с 10% през 2018 г.“, каза още икономическият заместник-министър и посочи, че можем да изнасяме редица стоки в областта на хранително-вкусовата промишленост и оборудване за нея, изделия на електрониката, подемно-транспортни машини, облекло, металообработващи машини, електрически двигатели и генератори и др.

През 2019 г. предстои българска делегация с участието на бизнеса да посети Беларус за търсене на нови партньорства и задълбочаване на съществуващи проекти, стана ясно по време на събитието. Според беларуската статистика в тяхната страна са регистрирани и работят над 70 български компании, като сред тях има сериозни български инвестиции в производство на млечни продукти, на препарати за селското стопанство и дори в ресторантьорския бизнес. Същевременно беларуски компании имат опит в производството на железопътен, автомобилен, тролейбусен и трамваен подвижен състав, както и в областта на машиностроенето. „Това също са сфери, в които можем да обменяме опит, а и дори да работим за реализирането на общи проекти“, каза зам.-министър Манолев.

Международната търговска камара „Пътят на коприната“ може да предостави експертна помощ на български компании за кандидатстване за финансиране или възползване от възможностите на инициативата „Един пояс, един път“. Това стана ясно по време на среща на заместник-министърът на икономиката Александър Манолев с Жан-Гий Карие, Изпълнителен председател камарата и ръководената от него делегация. В срещата участие взе и председателят на БТПП Цветан Симеонов.

„Един пояс, един път” (Belt and Road Initiative) е икономическо-стратегически проект, чиято цел е свързване на Китай с пазарите в Азия, Африка и Близкия изток, и Европа. В края на 2014 г. Китай обяви създаването на фонд „Път на коприната“, в който участва с 40 млрд. щ.д. Ние можем да насочим и подпомогнем компаниите, които имат интерес и потенциал да работят в рамките на инициативата, посочи Жан-Гий Карие. По думите му те са на посещение за проучване на потенциални български компании, а на място активно си партнират с Българската търговско-промишлена палата, които са и техен член.

„Изминалата година бе много важна за връзките между България и Китай, като страната ни домакинства редица важни събития както за двустранните ни отношения така и в рамките на многостранното партньорство“, посочи Александър Манолев. Той акцентира, че редица български компании имат интерес и възможност да реализират експорт за азиатската страна в хранително-вкусовата промишленост, производството на вино, козметика и др. Акцент в изказването на икономическият заместник-министър бе и инвестиционния интерес от Китай към нашата страна като подчерта, че особено атрактивни са автомобилния сектор, информационните и комуникационните технологии, машиностроенето и др.

Международната търговска камара може да помогне и за излизането на български компании на фондовата борса в Хонконг, стана ясно по време на срещата. Страните се договориха да продължат партньорство и да набележат заедно конкретни сфери и проекти, по които да си партнират.

Международната търговска камара „Пътят на коприната“ (SRCIC) е основно съставена от национални търговски камари на страните от инициативата. Това е първата транснационална бизнес конфедерация. В момента SRCIC има 129 членове от 77 държави, включително държавни и регионални търговски камари и милиони свързани предприятия. SRCIC служи като мост, свързващ предприятията и правителствата, като осигурява кооперативна платформа между бизнес асоциациите и членовете ѝ. От създаването си през декември 2015 г. SRCIC е била домакин на редица конференции, международни посещения и презентации, в рамките на инициативата.

Оборотът на предприятията в обувната промишленост и производството на облекло надхвърля 3 млрд. лв. през 2017 г. Това съобщи заместник-министърът на икономиката Александър Манолев по време на Национален семинар за сектор текстил, облекло, кожи и обувки, организиран от IndustriALL European Trade Union и IndustriALL Global Union.

„Редица български предприятия в сектора работят на най-високо ниво и изпълняват поръчки за водещите модни марки в света“, посочи зам.-министър Манолев и подчерта, че за миналата година браншът формира близо 8% от общия износ на страната. По думите му това е един е от секторите, които се развиват устойчиво през последните години и е сред традиционните промишлени производства на България, които разполагат с добра суровинна база, изградена инфраструктура и имат важна роля в осигуряването на работни места.

„Браншът осигурява заетост на над 100 хил. души, а в производството на текстил и облекло работят над 5 000 фирми“, каза още Александър Манолев. Той акцентира, че благодарение на европейските фондове редица предприятия в България са били модернизирани през последните години и съобщи, че до края на 2018 г. предстои обявяването на процедура „Подобряване на производствения капацитет в малки и средни предприятия“ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, по която могат да кандидатстват и предприятия, които произвеждат текстил и облекло. Общият бюджет на процедурата е 75 млн. евро.

„Разбира се нещата не са само позитивни. В сектора има редица предизвикателства, които заедно – държавата, бизнеса и работническите организации трябва да преодолеем“, допълни икономическият заместник-министър като се спря на теми като заплащането на труда, представянето на чужди пазари, недостига на кадри и др.

IndustriAll е федерация на независими и демократични профсъюзи, представляващи както ръчно, така и не-ръчно работещи работници в секторите метал, химикали, енергетика, минно дело, текстил, облекло и обувки и свързаните с тях отрасли и дейности. Те включват 177 национални синдикални организации в 38 европейски страни.

Представители на повече от 200 китайски компании са посетили страната ни през 2018 г. като са проучвали възможности за инвестиции и стартиране на съвместни партньорства с български предприятия. Това съобщи заместник-министърът на икономиката Александър Манолев по време на откриването на Международна конференция на младите лидери и предприемачи в рамките на формата „16+1“, която се провежда в София.

„Изминалата година бе много важна за България от гледна точка инициативата 16+1 като приехме домакинството на редица престижни форуми – нещо, което се отрази благоприятно и на връзките между бизнеса“, каза Александър Манолев. Той посочи, че през 2018 г. последователно страната ни бе домакин на Седмата среща на правителствените ръководители на Китай и държавите от Централна и Източна Европа; на Първата среща на Междубанковата асоциация на Китай и страните от Централна и Източна Европа; както и на 4-тата Среща на местните ръководители на инициативата „16+1“. „Имаме всички основания да си пожелаем, че 2019-а ще е годината, в която ще видим плодовете от това активно участие на България в рамките на инициативата и в икономическата сфера“, допълни икономическият заместник-министър.

„Днес поставяме фокус върху един от, може би, най-важните аспекти на икономическото сътрудничество – на контактите между младите лидери и предприемачи“, каза още Александър Манолев. По думите му развитието на предприемачеството и стартъп общността е от изключително значение за икономиката на България и е сред приоритетите на Министерството на икономиката. Цитирана бе и статистика, според която през последните пет години в България са създадени около 2000 стартъпа. От компаниите, в които са инвестирали инвестиционни фондове, около половината все още съществуват, а 40% са получили последващо финансиране.

„Това е и поредната година, през която отчитаме устойчив ръст на двустранния стокообмен между България и Китай“, акцентира зам.-министър Манолев и допълни, че през първата половина на 2018 г. сме изнесли стоки за над 366 млн. щ.д. за КНР, което е ръст от 10%, а двустранният ни стокообмен за изминалата година надхвърля 2 млрд. щ. д. „Сигурен съм, че с повече подобни събития и с тази активност на двустранните ни отношения, през следващата година не само ще запазим тези резултати, но и ще ги надградим“, подчерта Александър Манолев.

В днешното събитие участие взеха и посланикът на Китайската народна република у нас Н. Пр. Джан Хайджоу, академик Стефан Воденичаров, председателят на фондация „Славяни“ професор Захари Захариев и др. В рамките на форума ще бъде даден старт на международен предприемачески – образователен център за обмяна на млади професионалисти и предприемачи. Организатори от българска страна са Национална асоциация „Един пояс, един път“ и Сдружение „Асоциация за международно обществено развитие“. Основен партньор от страна на Китай е „All-China Youth Federation“, което е най-голямото младежко обединение в страната.

С общо 5,4 млн. лв. ще бъдат финансирани 24 проекта по Националния иновационен фонд (НИФ). Това стана ясно по време на днешното заседание на Управителния съвет на фонда, което бе председателствано от заместник-министъра на икономиката Александър Манолев. Класирането на одобрените проекти ще бъде публикувано на сайта на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия днес, а реалното им изпълнение ще започне в края на тази година.

Рекордно рано приключва цялата процедура по Националния иновационен фонд през тази година, стана ясно по време на заседанието. При минали конкурсни сесии са били чести случаите договори със спечелилите кандидати да бъдат подписвани в последните дни на годината. „За да отстраним констатираните грешки в миналото през тази година променихме и оптимизирахме много от правилата за кандидатстване и оценка на получените проекти и виждаме първите резултати“, каза зам.-министър Манолев. По думите му освен одобрените 24 проекта са класирани и 3 резервни, за да не се допусне загуба на средства по фонда. „Надявам се, че с подобряването на работата на фонда и качеството на проектите, ще можем в бъдеще да се борим и за по-голям бюджет, защото без иновации не можем да очакваме устойчив ръст в българската икономика“, подчерта Александър Манолев.

Настоящата Девета сесия на Националния иновационен фонд се проведе по изменени правила, в които бяха оптимизирани сроковете и начина на последваща оценка. Намалени бяха разходите за дълготрайни материални активи по проектите от 60% на 50%. Целта е да се насърчи интелектуалния труд, а не инвестициите в готово оборудване. В същата логика бяха направени и промени, които предвиждат намаляване на до 10% от средствата за външни услуги (до сега този процент е бил 25). Така се таргетират по-добре и потенциалните кандидати, за да отговорят на стратегическите цели на НИФ. С цел повишаване на качеството на проектите, които се финансират се увеличи и нужният брой точки за класирането им – от 60 на 70. Организирана бе и широка публична кампания за популяризиране на възможностите по фонда.

„Въпреки сериозните промени, които инициирахме и приложихме в тази сесия ще направим пълен преглед на настоящата сесия и ще предложим още изменения през 2019 г., за да направим фонда още по-работещ“, категоричен бе икономическият заместник-министър.

Основната цел на Националния иновационен фонд е насърчаване на научноизследователската и развойната дейност. Пряката цел на Фонда е да насърчи реализацията на научноизследователски развойни проекти и проекти за техническа осъществимост с цел усвояване на нови или усъвършенствани продукти, процеси или услуги, насочени към засилване на икономическата ефективност, повишаване на иновативния потенциал и технологичното равнище на предприятията, увеличаване на частните инвестиции за тях, повишаване динамиката на иновационните процеси. Фондът цели да подобри пазарния резултат за предприятията и за обществото, изразен в по-добри цени за по-високо качество, увеличаване обема на производство, намаляване използването на ресурси и увеличаване на инвестициите в ефективни предприятия. От неговото създаване до сега са проведени 8 конкурсни сесии и са инвестирани над 48 млн. лв. в повече от 450 технологични проекти.

Германска компания ще разкрие 700 нови работни места в района на Русе. Това стана ясно по време на среща на заместник-министъра на икономиката Александър Манолев с ръководството на компанията „BADER GmbH & Co. KG“, която се проведе в Службата ни по търговско-икономически въпроси в Берлин.

Те са в топ 3 в света на компаниите за автомобилен интериор, а клиенти са им водещи автомобилни производители като BMW, Mercedes, Audi и др. Компанията планира да обособи фабрика у нас за луксозно покритие на автомобилни седалки и щамповане на елементи, като целта им е да стартират производство през втората половина на 2019 г. При пълна заетост предприятието ще осигури между 700 и 800 работни места в региона.

„Можете да разчитате на пълна административна подкрепа, ако изберете нашата страна, както и да се възползвате от редица на насърчителни мерки за стратегически инвеститор“, каза зам.-министър Александър Манолев. Той акцентира, че автомобилостроенето е сред най-бързо развиващите се сектори на българската икономика. „В него работят над 50 хил. души, като съществува сериозен потенциал за разширяване на мощностите и разкриване на нови работни места“, допълни икономическият заместник-министър.

По думите му, сред високотехнологичните производства, това е браншът, който привлича най-много чуждестранни инвестиции. В последните години се забелязва тенденция за разширяване на съществуващи и установяване на нови производства в сектора, които произвеждат за водещи автомобилни марки. Успешни проекти са реализирани от инвеститори от Германия, Франция, Белгия, Япония, Великобритания и много други, стана ясно по време на срещата.

Зам.-министър Манолев се ангажира да им съдейства с цялата нужна административна подкрепа и отправи покана следващата среща с мениджмънта на компанията да се състои в България.

„BADER“ са един от най-старите и авторитетни производители на автомобилен интериор в света. Те имат повече от 11 300 служители и производства на пет континента.

Германски компании са инвестирали 130 млн. евро в България през първите шест месеца на 2018 г. Ако тази тенденция се запази ще отчетем двоен ръст на инвестициите от Германия в нашата страна. Това каза заместник-министърът на икономиката Александър Манолев по време на откриването на Източно-германския икономически форум, който се провежда в Бад Зароу. Това е едно от най-значимите и авторитетни събития в региона, в което участват над 100 от най-големите компании от тази част на страната, а България за първи път е поканена да участва на такова ниво. Видео обръщение към участниците отправи канцлерът Ангела Меркел, а в сесиите участваха министри на федерално и провинциално ниво.

„България се утвърждава като една от най-конкурентните инвестиционни дестинации в Югоизточна Европа с положителен имидж и добри условия за развиване на бизнес. Достатъчно е да отбележим, че за последните десет години в страната ни са инвестирани над 29 млрд. евро, а значителна част от тях са направени от германски компании“, посочи Александър Манолев. По думите му страната ни може да предложи политическа и икономическа стабилност, едни от най-ниските данъци в Европа и редица насърчителни мерки за стратегически инвеститори. „Всичко това се оценява от чуждестранните компании и интересът към страната ни осезаемо расте“, допълни той.

Зам.-министър Манолев се спря и на някои от най-бързо развиващите се сектори на българската икономика – информационни и комуникационни технологии, автомобилостроене, машиностроене и др. „Оптимистичен сигнал е, че подобни сектори с висока добавена стойност се утвърждават като двигатели на българската икономика“, каза още Александър Манолев и подчерта, че в повечето от тях оперират и германски компании.

Основен акцент в изказването на икономическия заместник-министър бе нуждата от задълбочаване на интеграционните процеси в сферата на икономиката на ниво Европейски съюз. „Днес Европа вече изостава в редица отрасли. За всяка отделна страна от ЕС е много трудно да бъде конкурент на глобалния пазар, но заедно можем да запазим мястото на Съюза на глобален лидер в редица отрасли“, посочи той и акцентира, че ключовото послание на Българското председателство на ЕС е било „обединението“.

През 2019 г. бизнес делегация от една от източните провинции на Германия ще посети България за проучване на възможностите за инвестиции и стартиране на общи проекти с български предприятия. Това бе договорено по време на среща на зам.-министър Манолев с Хари Главе, министър на икономиката на федерална провинция Мекленбург Предна Померания. Двамата се договориха още да се търсят възможностите за по-активно сътрудничество между България и провинцията, както и организиране на целеви събития за промотиране на възможностите за инвестиции у нас. Обсъдено бе и сътрудничество в областта на научните изследвания, технологиите и иновациите – разработване на съвместни проекти и запознаване с германския опит при взаимодействието между наука и бизнес и прилагането на научните постижения и изследвания в реалната икономика.

В рамките на форума зам.-министър Манолев проведе срещи с потенциални инвеститори и компании, които развиват дейност в страната ни.

Средно по 300 млн. евро на месец е българският експорт за Германия. Статистиката на двустранния ни стокообмен през последните години подобрява рекордите в историята на икономическите ни отношения. Това стана ясно по време на среща на заместник-министъра на икономиката на Република България Александър Манолев и държавния секретар на Федералното министерство на икономиката и енергетиката на Германия Оливер Витке в Берлин.

Двамата се договориха България и Германия да обменят опит в областта на политиките и мерките за регулиране, регистриране и контрол на горивата. Зам.-министър Манолев представи законодателните промени, които бяха приети това лято в нашата страна и акцентира, че за страната ни е приоритет повишаването контрола, но без допълнителни рестрикции за малкия и средния бизнес. От своя страна държавният секретар Витке разясни регулационните режими на федерално и регионално ниво. Взето бе решение диалогът да се продължи на експертно ниво, за да се проучат и приложат добрите германски практики в тази област.

„Германските компании се чувстват добре в нашата страна и разширяват своите инвестиции“, посочи Александър Манолев. Той цитира и данни на Българо-германската търговска камара, според които около 90% от опериращите германски компании в страната ни биха инвестирали в България, ако трябва да вземат отново това решение. „За нас ще бъде много ценно, ако имаме възможност да участваме в повече събития на федерално ниво и в отделните провинции, за да представяме възможностите за бизнес, които България може да предложи“, допълни българският заместник-министър.

Впечатлени сме от икономическите резултати, които България постига и сме готови да ви подкрепим в привличането на повече германски инвестиции, подчерта държавният секретар Витке. Тема на разговора бе и задълбочаване на сътрудничеството и обмяна на опит при обучението на кадри и застъпването на дуалното обучение в България. Поет бе ангажимент от германска страна да се проучи възможността за дългосрочно командироване на няколко експерта, които на място в страната ни да участват в разработването на концепция в тази област.

Германия се утвърждава като все по-важен икономически партньор за България. През 2017 г. износът ни надхвърля 3,5 млрд. евро, а вносът е близо 3,7 млрд. евро. Още по-позитивна е статистиката за 2018 г. като за първите 6 месеца, като експорта ни бележи ръст от 20%, а вносът се увеличава с 12%, стана ясно по време на срещата.

Заместник-министър Манолев е на посещение в Германия за участие в Източно-германския икономически форум – едно от най-значимите и авторитетни събития в региона. То е място за среща на най-значимите компании на Източна Германия, а по време на него ще бъде представена България като атрактивна дестинация за инвестиции.

Предварителните данни за първите шест месеца на 2018 г. показват увеличение с над 40% на българският износ за Канада. Това стана ясно по време на среща на заместник-министъра на икономиката Александър Манолев с извънредния и пълномощен посланик на Канада Кевин Хамилтън. Двамата обсъдиха перспективите в икономическото сътрудничество между двете страни и потенциалните ползи от приемането на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между ЕС и Канада.

„Виждаме обнадеждаващи сигнали в данните от съвместната ни търговия, но вярваме, че големите резултати тепърва предстоят“, каза зам.-министър Манолев. По думите му в последните години се наблюдава устойчива тенденция на увеличаване в износа на редици стоки като: фармацевтични изделия, слънчогледови семена, оптични влакна, интегрални схеми и др. Налице е също така значителен потенциал за ръст на продажбите на български вина в резултат на много доброто представяне през последните години на провежданите в Канада специализирани конкурси (3 златни и 3 сребърни медала само на последното издание на Selections Mondiales des Vins Canada 2017 г.).

„Оценяваме много позитивно и усилията, положени от Канада за премахване на визовите изисквания за българските граждани – още един инструмент, който ще насърчи контактите между предприемачи от двете страни“, посочи Александър Манолев. Според него сред стоките, които имат потенциал да бележат ръст в износа ни за Канада, са изделията на хранително-вкусовата промишленост и селското стопанство, които вече имат определени позиции на канадския пазар, както и увеличаване на дела на стоките с висока добавена стойност. Създаването на Канадско-българската бизнес мрежа, която обединява българския бизнес в провинция Онтарио, също се очаква да изиграе положителна роля за развитието на търговските и инвестиционните връзки между България и Канада.

Посланик Хамилтън подчерта, че България постига все по-добри икономически показатели и се утвърждава като привлекателна дестинация за инвестиции. Двамата се обединиха около мнението, че има потенциал и за увеличение на размера на канадските инвестиции в България, въпреки географската отдалеченост между двете страни, като се наблюдава засилен интерес от страна на канадски инвеститори в сферата на информационните и комуникационните технологии, и аутсорсинга на бизнес процеси у нас. Друг позитивен сигнал, който бе отбелязан по време на разговора е ръстът в двустранния стокообмен, който надхвърля 75 млн. щ.д. през първото полугодие на 2018 г., а прогнозите са тази тенденция да се запази.

Всяка година в България се създават средно по 40 хил. нови предприятия. Това съобщи заместник-министърът на икономиката Александър Манолев по време на Европейския ден на предприемача – събитие, което има за цел да популяризира успешни модели за създаване и развитие на нови компании.

„Оптимистичен сигнал е, че расте износът ни, което показва, че българските малки и средни предприятия са устойчиви и конкурентни на международния пазар“, посочи Александър Манолев. По думите му устойчиво се развиват сектори от икономиката ни с висока добавена стойност като информационни и комуникационни технологии, машиностроене, автомобилостроене и др. – още един белег, че все по-значителен дял от отраслите ни се основават на икономика на знанието. Според него в момента икономическите условия са много подходящи за развитие на стартъпи и за развитието на бизнес като цяло.

„Всичко това дава отражение и в статистическите данни – през последните пет години в България са създадени около 2000 стартъпа. От компаниите, в които са инвестирали инвестиционни фондове, около половината все още съществуват, а 40% са получили последващо финансиране“, каза икономическият заместник-министър и допълни, че в момента в страната ни има и редица инвестиционни фондове, които инвестират в компании в различен стадий на развитие.

„Министерството на икономиката, като водеща институция, работи активно за подобряване на условията за стартиране на бизнес в България“, подчерта Александър Манолев. Създадена е междуведомствена работна група, която да проучи най-добрите европейски практики и да ги приложи в нашето законодателство, стана ясно от неговото изказване.

Представени бяха и някои от възможностите за набиране на стартов капитал за нови предприятия. Към момента е обявена процедура “Подкрепа за предприемачество” по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ с общ бюджет от 67 млн. лева, насочена изцяло към стартиращи предприятия, които могат да получат грантова помощ от 50 000 до 200 000 лв. В допълнение Министерството на икономиката има възможност да насочи и средства по инициативата JEREMIE. Избран е и нов фонд мениджър за финансиране в компании в ранен етап на своето развитие – BrightCap. Неговият портфейл е 25 млн. евро, като 3 млн. евро ще бъдат насочени към стартиращи предприятия.

Инициативата Европейски ден на предприемача възниква в рамките на мрежата PAXIS (The Pilot Action of Excellence on Innovative Start-ups) и тази година за 16-ти пореден път се провежда в България, а домакин е Представителството на Европейската комисия у нас. Фокусът на събитието е поставен върху добрите практики в студентското предприемачество и перспективите за неговото развитие, включително предоставяне на възможности за среща с потенциални инвеститори. Организатор е Научноизследователският сектор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, с подкрепата на Министерството на икономиката, Областен информационен център София-град и София област и Академия за иновации.