Вестник Труд за очакваното назначение на Александър Манолев за министър на транспорта

Вестник Труд за очакваното назначение на Александър Манолев за министър на транспорта

Статия във в. Труд:

Запален планинар, колоездач и рокер, възпитаник на елитен английски университет поема Министерството на транспорта. 42-годишният Александър Манолев от Кулата се разделя с поста си на зам.-министър на икономиката, за да седне на мястото на подалия оставка Ивайло Московски.

За Манолев казват, че е едно от юпитата на ГЕРБ, с натрупан доста опит и минал през различни стъпала в йерархията на управление.

Той е на 42 години, но може да се похвали с богата професионална биография. Бил е директор по търговските въпроси в “Транскарт” АД, директор “Интеграция и развитие” в ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, две години е в борда на директорите на “Булгартабак холдинг” АД, а след това работи и като ръководител дирекция “Мобилтел” ЕАД. През 2015 г. е назначен за зам.-министър на туризма, а година по-късно оглавява Агенцията за метрологичен контрол и технически надзор. В третото правителство на Борисов е зам.-министър на икономиката.

Александър Манолев е роден на 28 април 1976 г. в петричкото село Кулата. Там учи в основното училище, където майка му е преподавател по история. Баща му Димитър Манолев е дългогодишен митничар, а по-късно печели четири пъти изборите за кмет на с. Кулата. Наричат го кмета на митничарите.

Средното си образование завършва в гимназията по икономика и туризъм “Приф. д-р Асен Златаров” в Петрич, специалност “счетоводство и контрол”.

Две години отбива редовна военна служба на границата с Гърция. Точно тогава, 1995-96 г. е войната в Босна и вдигането по тревога било ежедневие. По същото време на гръцката граница залавяли и групи бежанци – българи и от бившите Съветски републики, които се отправяли към южната ни съседка, притегателна с това, че е член на ЕС.

След уволнението, решава да замине за Англия. Признава, че намерението му било да научи езика и затова записал курсове. После решил да кандидатства в един от най-добрите университети в света – University College of London. Българите, с които се запознал в Лондон му се подигравали. Манолев не се притеснил. Прекарвал по 6 часа в библиотеката и успял да влезе в университета. “В университета ми трябваха високи оценки и покрити изпити. А езиците ми се отдаваха, затова като избираем предмет записах испански. Така го научих. По-късно, когато започнах в “Булгартабак”, трябваше бързо да уча руския, защото там бяха основни наши пазари. Затова ходех на индивидуални уроци късно вечер или рано сутрин преди работа. А гръцкия… кой в Сандански не знае гръцки?! Извън шегата – както много хора в нашия регион, семейството на майка ми са изселници от Егейска Македония. И до ден-днешен имам роднини там, които често посещавахме, когато бях дете. Така научих гръцкия още в много ранна възраст.” Това е обяснението на Манолев как е научел четири едика.

След като завършил University College of London минава и през ситото за кандидатстване в голяма лондонска банка. Одобрили го и преди да започне работа се върнал у нас за кратка почивка. Годината е 2001, а върналите се у нас юпита са на мода. Видял една доста променена България, с много възможности за развитие и решил, че мястото му е тук. Съобщил решението си на шефа на HR отдела в банката, който не можел да повярва, че младият и надежден банков специалист се връща в България. Казал му да размисли, но Манолев бил категоричен – отказва се от кариера в Лондон и остава в родината си.

Работил е в екипа по подготвяне на европроекти по предприсъединителните програми на Националното сдружение на общините. Има опит и в компания, която за първи път у нас въвежда кредитните карти. Бил е в застрахователния бизнес, както и в екипа на голям мобилен оператор. В най-тежкия период за “Булгартабак холдинг” получава предложение за Съвета на директорите. По същото време акцизът на цигарите се вдигнал, цените се увеличили и имало риск компанията да излезе на загуба. Запретнал обаче ръкави и заедно с екипа направили реорганизация и разширили пазарите и печалбата не само, че не спаднала, но и се увеличила. След приватизацията, напуснал, защото не било коректно човек на държавата да остане в частната вече фирма.

На извънредните парламентарни избори през 2017 г. е издигнат за депутат от структурата на ГЕРБ в Сандански.

След вота, се оказва, че Манолев е регистрирал своеобразен рекорд. Резултатите показват, че Александър Манолев е получил 6703 преференциални бюлетини. С това той се нареди на трето място в страната по преференции. Първи е премиерът Бойко Борисов с над 10 хил. преференции, а лидерът на БСП Корнелия Нинова – бе събрала едва 200 повече от Манолев.
След сформиране на кабинета Борисов 3, на Манолев е поверен поста зам.-министър на икономиката.

Любител е на екстремните спортове и най-вече на мотокроса. Участва във велопоходи и мотокросове, които се организират в Сандански. Истински обаче го зарежда планината, често прави преходи с раница на гръб.

 

Линк към статията: https://trud.bg/александър-манолев-юпито-от-с-кулата/

Aлександър Манолев на живо по най-гледания финансов тв канал в света

Aлександър Манолев на живо по най-гледания финансов тв канал в света

Българският заместник-министър на икономиката Александър Манолев днес бе сред гостите на едно от най-гледаните предавания на британския телевизионен канал на Bloomberg – „Bloomberg Surveillance”. За това съобщават няколко български медии.

Водеща на предаването е Франсин Лака, която може да се похвали не само с редица награди, но и с интервюта от световни лидери като действащия френски президент Еманюел Макрон, бившия британски премиер Дейвид Камерън и др.

Основна тема на разговора са били възможностите за инвестиции в България, готовността на страната ни да приеме еврото, но и по-глобални теми като очаквания ефект от американските санкции. Александър Манолев е успял да представи силните страни на България като инвестиционна дестинация в авторитетния телевизионен канал и то в много важен момент, когато се очаква британски компании да правят нови инвестиции, за да запазят достъпа си до единния пазар, след Брекзит. Сега е моментът България да бъде проактивна, се посочва в анализа на един от икономическите сайтове, отразил българското участие.

Линк към цялото интервю тук.

Югозападна медия: Заместник-министър изкачва върхове, за да почива

Югозападна медия: Заместник-министър изкачва върхове, за да почива

Медията Vox64.com, отразяваща новини и събития от Югозададна България, с очерк на Александър Манолев.

Ако някой уикенд тръгнете на разходка в планината над Сандански има голям шанс да срещнете Александър Манолев – заместник-министър на икономиката. Едва ли ще го познаете със спортния екип и раницата на гърба, но със сигурност ще ви поздрави и бързо ще отмине. Всъщност Манолев не е от хората, които обичат да стоят на едно място, затова и в планината отива, за да се движи, а не да се любува на гледки. Негови приятели казват, че е трудно да се издържи на темпото му. Случвало се е да направи преход от 20 км за един ден, а вечерта вече да чертае нови планове за следващия маршрут.

Самият Манолев признава, че планината го зарежда, а Пирин е едно магично място, в която се чувства много различно. „За мен най-хубавото време от седмицата е това прекарано със семейството, и това в планината. А ако двете се съчетаят се получава перфектната почивка“, казва икономическият заместник-министър.

Той признава обаче, че не му остава толкова време, колкото му се иска за дългите преходи, но затова пък няма сезон за любимото му хоби. „Планината винаги е красива. Дори може би зимата повече от лятото“, казва Александър Манолев. Като любимо място определя Тевното езеро в Пирин. „Тук е едно много особено място. Дори през лятото, когато много хора идват, спокойствието и красотата на природата те обгръща и можеш да останеш сам с мислите си“, разказва още той.

Обича зимните спортове, но по-скоро те са още една причина да бъде в планината. Всъщност съчетава много от любимите си занимания така че винаги да остава време за стръмните върхове и спиращите дъха гледки.

А защо точно Пирин? Има много легенди за планината и за местата в нея, които старите хора разказват. Според една от тях когато дошло християнството по нашите места и хората обърнали гръб на старите идоли, почитаният славянски бог Перун се оттеглил на най-високото място в планината. Така ѝ дал своето име и с времето от Перун станало Пирин. Това потвърждава и още нещо, което и Александър Манолев ми каза – Пирин е магическо място. A хората още от древността са вярвали в това.
Дано повече от нас осъзнаят това богатство, което имаме.

Линк към статията: https://vox64.com/zamestnik-ministur-iizkachva-vurhove-za-da-pochiva/ 

Зам.-министърът на икономиката Александър Манолев пред „Труд“: Стартират инвестиции за 800 млн. лева

Зам.-министърът на икономиката Александър Манолев пред „Труд“: Стартират инвестиции за 800 млн. лева

Интервю на зам.-министър Александър Манолев за вестник Труд. 

Над 1 милиард лева са вложени в автомобилния сектор у нас за последните 10 години

България е в центъра на световното внимание, тъй като за първи път председателства Съвета на ЕС. Как страната ни ще се възползва от този факт, за да привлече повече чуждестранни инвеститори и какви промени готви кабинетът, за да направи страната ни по-привлекателна за вложения. Отговаря пред в. „Труд“ зам.-министърът на икономиката Александър Манолев.

– През 2018 г. България е домакин на инициативата за сближаване между Източна Европа и Китай „Един път, един пояс“. Как очаквате това да се отрази на двустранните ни отношения?
– През настоящата година България ще бъде в центъра на вниманието не само, защото сме председател на Съвета на ЕС, но и ще домакинстваме 7-та среща на правителствените ръководители във формат „16+1“. Освен това, Пловдив ще бъде домакин на 4-та среща на местните лидери в същия формат. Това е голяма отговорност, но и възможност – да затвърдим ролята си в региона и да активизираме търговско-икономическите си връзки. Между България и Китай има много добри контакти, а страната е стратегически икономически партньор за България в Азия. Усилията ни са насочени към установяване и развитие на партньорство не само на централно ниво, но и с отделни китайски провинции. Китай търси възможности да заздрави икономическите си връзки с ЕС, а нашето географско положение ни дава редица предимства. Важно е обаче този интерес да не остане само на масите за преговори, а да се стигне до реално навлизане на китайски инвестиции. Затова ще се стремим всички тези форуми да бъдат съпътствани и от срещи между бизнеса от двете страни, за да могат повече проекти да бъдат стартирани и развивани. Работим за привличане на китайски инвестиции в производството. Друг сектор, който представлява голям интерес за китайските компании, е селското стопанство. В последните години вносът на селскостопанска продукция и храни в Китай се увеличи с огромни темпове, подхранван от бързия икономически растеж и увеличаването на доходите на местното население. Тенденцията показва, че Китай ще се оформи като най-големият и доходоносен пазар на хранителни продукти в световен мащаб. Ние като администрация се стремим да облекчим износа на храни, защото съгласно китайското законодателство, за всяка стока следва да се получи официално заявление за внос на ниво държава и да се премине през специална разрешителна процедура. Към момента сме стартирали десетки такива
процедури за изпълнение на изискванията за внос в Китай на различни видове месо, мляко и млечни продукти, колбаси и деликатеси, риба, плодове, зърнени култури.

– В какви проекти у нас има интерес да инвестира Китай?
– За последните 10 г. инвестициите от Китай са в размер на над 133 млн. евро. Това нарежда страната на 35-о място по размер на преките чуждестранни инвестиции в България. Цифрите са сериозни, но и показват, че има много голям потенциал, особено в стратегически за България сектори като инфраструктурата, енергетиката, машиностроенето и автомобилостроенето, селското стопанство и в производството на традиционни български продукти като кисело мляко, вино, етерични масла и др. Трябва и да отчетем, че България се включи по-късно в контактите с Китай, в сравнение с другите страни от ЦИЕ, но вече се вижда, че преодоляваме това изоставане и страната ни става все по-търсена от китайски компании и потенциални инвеститори. За това спомагат и вече реализираните проекти в нашата страна на компании като Huawei, ZTE, Great Wall, Tianjin State Farms Agribusiness Group Company и др. Редица китайски компании са инвестирали в проекти у нас в областта на възобновяемите източници на енергия.

– След срещата на премиера Борисов с премиера на Япония Абе стана ясно, че и от там има интерес за инвестиции в страната. В кои сфери сме интересни за инвеститорите?
– Има възможности за навлизане на редица български продукти на японския пазар като вина, млечни продукти, розово масло, рибни продукти и др. През последните години има позитивен тренд на нарастване на японските инвестиции в България в сектори като производство на автомобилни части и кабелно оборудване за автомобили, здравеопазване, енергетика и др. Има заявени намерения от японски компании за реализиране на инвестиции в хранително-вкусовата промишленост, машиностроенето, химическата промишленост, пречистването на води и др., като в процес на развитие са няколко проекта. Като резултат от срещата между двамата премиери, бе взето решение за учредяване на Българо-японски бизнес форум – формат, който да ни позволи много по-оперативен диалог в икономическата сфера.

– Колко общо са сертифицираните проекти от БАИ за 2017 г., каква е общата им сума и колко работни места са разкрити, благодарение на тях?
– За 2017 г. са издадени сертификати на 31 проекта по Закона за насърчаване на инвестициите, на обща стойност над 310 млн. лв. С тях ще се разкрият над 5800 работни места. Те са предимно в секторите
производство, ИТ, здравеопазване, логистика и др. Като знакови за изминалата годината мога да посоча проекти като този на „Сенсата Технолоджис“ с най-голямото си изнесено производство в Европа, „Луфтханза Техник“ със своята най-голяма база за поддръжка на самолети в Европа. Ще обърна внимание и на японската компания „Язаки България“, която за трети път разширява своята дейност в страната и ще разкрие повече от 3000 нови работни места в сферата на производството на компоненти за автомобили. Българските „Капитал Хелт“ и „Олива“ АД са стартирали инвестиции за над 40 млн. лв. в сферата на здравеопазването и хранително вкусовата промишленост. В топ 10 на най-големите инвеститори през годината влизат още Алкомет АД, Камбро Озей БГ ЕООД, Баумит – България ЕООД, ЕНПАЙ Трансформър Компонентс България ЕООД и др.

– Какви чужди инвестиции можем да очакваме през 2018 г.?
– Започваме добре годината – от началото на 2018 г. до момента са издадени сертификати на 10 проекта, на обща стойност над 588 млн. лв., които ще разкрият над 800 нови работни места. Те са предимно в секторите производство на авточасти, растителни и животински масла, ИТ, здравеопазване, логистика и др. Отделно в процес на сертифициране са 14 проекта на обща стойност 276 млн. лв., с потенциал да разкрият над 1100 работни места. Така че, интерес има. Това се потвърждава и на много от срещите, които съм водил с потенциални инвеститори. Например, в края на миналата година бях в германската провинция Бавария и разговарях с една от водещите компании в областта на софтуерните решения. Техни клиенти са много от топ-производителите на автомобили и те буквално казаха – искаме да бъдем в България и този момент наближава. Друг пример – една от най-големите компании в автомобилната индустрия – немската “MAHLE”, планира ново разширение на производството си в България.

– На какъв етап са проектите на компании, които имат интерес да произвеждат у нас цели автомобили?
– През последните години автомобилният сектор е един от най-бързо развиващите се в България. За 10 г. са сертифицирани проекти за над 650 млн. лв. в него и са разкрити над 7000 нови работни места. Забележете – това са само проектите, сертифицирани от БАИ. Ако към тях прибавим всички останали инвестиции, общата сума ще надхвърли 1 млрд. лв. В страната има един завод за асемблиране на автомобили, голям брой предприятия в сектора са специализирани в производството на автомобилни компоненти като поддоставчици на водещи компании в автомобилостроенето. С всяка инвестиция в сектора се доближаваме до нашата голяма цел – производител на автомобили да избере страната ни за разкриване на ново производство. Няма да скрия, че са водени разговори в
тази посока и вярвам, че скоро ще имаме конкретни новини, които ще можем да съобщим.

– Кой регион у нас привлича най-много чужди инвестиции?
– Най-често изборът на локация за дадена инвестиция се съобразява със специфичните изисквания на компаниите за инфраструктура, близост до пазари, наличие на подготвени кадри и др. Има и сектори с различни нужди – например компаниите от сектора на високотехнологичните услуги се съсредоточават в големите градове, докато някои производства търсят по-отдалечени локации, но с добра свързаност. В последните години голям брой проекти в производството се съсредоточават около Пловдив, предвид близостта до магистрала „Тракия“, наличието на индустриални терени и добрите примери на вече функциониращи предприятия. В района на Кърджали-Димитровград, както и в Русе и Шумен също стартират инвестиционни проекти в производството. Естествено столицата е притегателен център за инвестиции, а като много атрактивна локация се утвърждава индустриална зона „София-Божурище“. Индустриалните зони стават все по-търсени от инвеститорите. Затова и ние работим за развитие на съществуващите, а и за стартиране на няколко нови проекта в региони, в които нямаме обособени такива зони като Сандански и Кърджали. Първата има за цел да привлече инвеститори от Гърция и трети страни, които имат интерес да ползват достъп през Солунското пристанище. Кърджали привлича все по-голямо внимание на турски и гръцки инвеститори. Затова, съвместно с областния управител, стартирахме инициатива за обособяване на нова зона, която има голямо бъдеще. Адмирации заслужава и индустриалната зона в Шумен – тя е публично-частно партньорство между община и частен инвеститор и е една от най-правилно развиващите се. Затова и ние като държава ще ги подкрепим при представянето им на чуждестранни форуми и изложения.

– Какво предстои в развитието на индустриалните зони?
– Голямо внимание сме съсредоточили върху индустриална зона Божурище – локация, която има огромен потенциал. Основният проблем там е, че е сбъркана логиката при първоначалното й обособяване – първо са влезли инвеститорите и паралелно с това е стартирало изграждането на инфраструктурата. Грешка, с чиито последствия продължаваме да се борим. Виждайки обаче растящият интерес към зоната, искаме да гарантираме устойчивото й бъдещо развитие. Затова се обмисля държавата да финансира изграждането на нова пътна връзка към индустриалната зона – продължение на бул. „Царица Йоана“. Проектът е на стойност 19 млн. лв. Друг проект, по който работим, е разширяването на Индустриален и логистичен парк – Бургас с нови държавни и общински терени. През 2017 г. бе свален статута на „свободна зона“ на индустриалната зона във Видин, за да е възможна продажбата на терени, а не само даването им под наем. Сигурен съм, че в близко бъдеще това ще доведе и нови инвеститори в
зоната, защото локацията е много добра – в близост до моста „Нова Европа“, с излаз на река Дунав и собствено пристанище. Продължава и активното сътрудничество между НК „Индустриални зони“ и местната власт, с цел разширяване на портфолиото от терени, които да можем да предлагаме на инвеститорите.

– Какви схеми ще бъдат отворени през 2018 г. по ОП „Иновации и конкурентоспособност“ и за каква обща сума ще може да кандидатства бизнесът?
– Миналата година успяхме да свършим много работа по ОП “Иновации и конкурентоспособност“. Благодарение на това към днешна дата сме сключили договори за 1,6 млрд. лв., или за над 65% от наличния ресурс. Повече от половин милиард лева вече са стигнали до български предприятия. Амбицирани сме това темпо да бъде запазено и през 2018 г., като сме планирали стартирането на процедури на обща стойност над 360 млн. лв. Може би най-голям интерес сред тях предизвиква мярката за насърчаване на предприемачеството, по която са заделени 67 млн. лв. за стартиращи компании. Проведохме серия от обсъждания и много подобрихме параметрите на процедурата, за да бъде в максимална помощ на бизнеса, но и да пресечем всякакви опити за злоупотреби. Затова обмисляме разделяне на тавана за проектите, в зависимост от тяхната крайна цел. Ако те са в производството ще могат да се възползват от до 400 хил. лв. финансиране, защото няма как с по-малко средства да се купят например нови машини. Но ако компанията се е насочила към сфера на услугите или друга, която не предполага класически тип производство, таванът на безвъзмездната помощ ще бъде значително по-малък. Други процедури, които се надявам да бъдат атрактивни за българските компании, са двете ваучерни схеми – за листване на българската фондова борса и за внедряване на ИТ решения в малките и средни предприятия. Ще стартираме и процедури за стимулиране внедряването на иновации в предприятията, за подобряване на производствения им капацитет и за развитие на иновационни клъстери. Ако изпълним заложената програма, в края на 2018 г. обявените процедури по ОПИК ще достигнат 90% от бюджета й. Така до края на програмния период всичките 2,4 млрд. лв. ще бъдат усвоени, а от европейско финансиране по ОПИК ще се възползват над 3 000 компании.

Линк към интервюто: https://trud.bg/зам-министърът-на-икономиката-алекса/

Пред списание Икономика: 3000 български компании ще се възползват от европейско финансиране по ОПИК до 2020 г.

Пред списание Икономика: 3000 български компании ще се възползват от европейско финансиране по ОПИК до 2020 г.

Г-н Maнoлeв, ĸoи ca в мoмeнтa oтвopeнитe пpoцeдypи пo Oпepaтивнa пpoгpaмa „Инoвaции и ĸoнĸypeннтocпocoбнocт” (OΠИK) 2014-2020 и нa ĸaĸъв eтaп ca тe? Koлĸo cpeдcтвa пo пpoгpaмaтa вeчe ca дoгoвopeни и ycвoeни?
Oт нaчaлoтo нa пpoгpaмния пepиoд вeчe 9 cxeми бяxa oбявeни пo OΠИK, или oбщo oтĸpити пpoцeдypи зa 1,8 млpд. лв. Cĸлючили cмe дoгoвopи нa oбщa cтoйнocт 1 милиapд и 414 млн. лв., гoлямa чacт oт ĸoитo вeчe ca в изпълнeниe. Heмaлĸo ca и пpиĸлючeнитe пpoeĸти, a paзплaтeнитe cpeдcтвa нaдxвъpлят пoлoвин милиapд лeвa. Aĸo нaпpaвим мexaничнo paздeлeниe нa тaзи cyмa нa днитe oт нaчaлoтo нa пpoгpaмния пepиoд, щe видим, чe вceĸи дeн пo 500 xил. лв. ca били paзплaщaни ĸъм бългapcĸи ĸoмпaнии. Имaйĸи пpeдвид вcичĸи тeзи цифpи, ĸaтeгopичнo мoгa дa ĸaжa, чe OΠИK e eднa oт нaй-дoбpe paбoтeщитe oпepaтивни пpoгpaми и ĸъм мoмeнтa нямa ниĸaĸвa oпacнocт oт зaгyбa нa cpeдcтвa. Heщo, ĸoeтo e мнoгo вaжнo, зaщoтo вcичĸи тeзи cpeдcтвa дocтигaт диpeĸтнo дo бългapcĸия бизнec и cъздaвaт възмoжнocти нaшитe ĸoмпaнии дa ca oщe пo-ĸoнĸypeнтни и пpoдyĸтивни.

Kaĸъв e интepecът нa бългapcĸитe пpeдпpиятия ĸъм пpoцeдypитe?
Дocтaтъчнo e дa пocoчa, чe вeчe cмe cĸлючили нaд 1500 дoгoвopa пo OΠИK c бългapcĸи ĸoмпaнии. Paзчeтитe ни пoĸaзвaт, чe aĸo зaпaзим тoвa тeмпo нa paбoтa, дo ĸpaя нa пpoгpaмния пepиoд нaд 3000 ĸoмпaнии щe ce възпoлзвaт oт eвpoпeйcĸo финaнcиpaнe. Πoĸaзaтeлнo e, чe вcяĸa пpoцeдypa cъбиpa гoлям бpoй ĸoмпaнии, a бългapcĸият бизнec ce нayчи нe caмo дa ĸaндидaтcтвa, нo и aĸтивнo дa yчacтвa в oбщecтвeнитe oбcъждaния пo вcяĸa пpoцeдypa. Зaщoтo e мнoгo вaжнo дa имaмe oпepaтивнa вpъзĸa c peaлнитe ĸoмпaнии, ĸoитo ca нaшитe пoтeнциaлни бeнeфициeнти. Дa чyeм тexнитe нyжди, зa дa нaпpaвим пpoцeдypитe мaĸcимaлнo пoлeзни зa тяx и нacъpчaвaщи ĸoнĸypeнтнoтo нaчaлo.

Πo-лeceн ли e вeчe дocтъпът нa бългapcĸитe пpeдпpиятия дo eвpoпeйcĸo финaнcиpaнe, oблeĸчeни ли ca пpoцeдypитe, имa ли пpoблeми пpи ĸaндидaтcтвaнeтo и aĸo дa, ĸaĸви ca тe?
Cлeд eдин цял пpoгpaмeн пepиoд зaд гъpбa ни и вeчe пoлoвинaтa нa cлeдвaщия ca яcни мнoгo пoyĸи, a пpoцecитe ca мaĸcимaлнo ĸaнaлизиpaни. Днec гoлямa чacт oт ĸoмпaниитe мoгaт в мoмeнтa, в ĸoйтo имaт гoтoв пpoeĸт, дa видят индиĸaтopитe и caми дa пpecмeтнaт пoтeнциaлния бpoй тoчĸи, ĸoйтo мoгaт дa пoлyчaт. И тoвa пoĸaзвa, чe oцeнĸaтa ce извъpшвa пo изцялo oбeĸтивни ĸpитepии, ĸoитo ca мaĸcимaлнo пyблични. Cпoмeнax и вaжнocттa нa пyбличнитe oбcъждaния – пpeдcтoи дa бъдe пycнaтa cxeмa зa нacъpчaвaнe нa пpeдпpиeмaчecтвoтo нa oбщa cтoйнocт 67 млн. лв. Cъвceм ecтecтвeнo интepecът ĸъм нeя e мнoгo гoлям, нo ce oĸaзa, чe имa пpeĸaлeнo мнoгo въпpocи, ĸoитo пopaждaт нeгaтиви и cъмнeния дaли тя щe бъдe пoлeзнa. Зaтoвa взexмe peшeниe дa бъдe пpepaбoтeнa и дa ce нaпpaви нoвo oбщecтвeнo oбcъждaнe. Зa дa cмe cигypни, чe тя нaиcтинa щe бъдe пoлeзнa и щe нacъpчи пpeдпpиeмaчecтвoтo. Зaщoтo мaлĸитe и cpeдни пpeдпpиятия ca гpъбнaĸът нa нaшaтa иĸoнoмиĸa и e мнoгo вaжнo дa нacъpчaвaмe пpeдпpиeмaчecĸaтa инициaтивa, зa дa имaмe и ycтoйчив pacтeж.

Πpeдcтoи oтĸpивaнeтo нa пpoцeдypa c вayчepнa cxeмa зa ĸaндидaтcтвaнe нa мaлĸи и cpeдни фиpми зa лиcтвaнe нa БФБ-Coфия. Ha ĸaĸъв eтaп и тя и ĸaĸви щe ca ycлoвиятa зa ĸaндидaтcтвaнe?
Toвa e eднa инициaтивa нa пpeдceдaтeля нa Koмиcиятa пo eнepгeтиĸa в HC Дeлян Дoбpeв. Toй ми я пpeдcтaви и нe ce нaлoжи дa мe yбeждaвa дългo в нeйнaтa цeлecъoбpaзнocт. Зaщoтo тoвa e пpoцec, oт ĸoйтo ĸaтo цялo пeчeли иĸoнoмиĸaтa – oт eднa cтpaнa ĸoмпaниитe щe пoлyчaт възмoжнocт дa нaбepaт дoпълнитeлeн чacтeн ĸaпитaл нa бaзaтa нa peaлния cи пoтeнциaл зa paзвитиe, oцeнeн oт нeзaвиcими инвecтитopи, ĸoйтo тe щe мoгaт дa изпoлзвaт зa инвecтиции в paзшиpявaнe нa дeйнocттa cи. Cъщeвpeмeннo ce oчaĸвa и пoлoжитeлeн eфeĸт oт oптимизиpaнeтo нa oпepaтивнитe пpoцecи в peзyлтaт oт пpeoбpaзyвaнeтo нa пpeдпpиятиятa в пyблични дpyжecтвa. Зaтoвa възлoжиx дa ce пpoyчaт възмoжнocтитe тaзи пoдĸpeпa дa бъдe финaнcиpaнa пo OΠИK и вeчe cмe нa финaлa в paзpaбoтвaнeтo нa вayчepнa cxeмa нa oбщa cтoйнocт oт близo 4 млн. лв. зa пoдĸpeпa нa мaлĸитe и cpeдни пpeдпpиятия дa излязaт нa фoндoвaтa бopca.

Πo нoвaтa cxeмa щe мoжe дa ce пoĸpивaт paзxoди зa ycлyги пo пoдгoтoвĸaтa нa ĸoмпaниитe зa eмитиpaнe нa цeнни ĸнижa и пъpвичнoтo им пpeдлaгaнe нa бopcaтa нa cтoйнocт дo 50 000 лв. пoд фopмaтa нa вayчep. Oбщият ѝ индиĸaтивeн бюджeт възлизa нa 2 млн. eвpo, a oтдeлнитe вayчepи щe ca зa 50 000 лeвa. Paбoтният вapиaнт нa cxeмaтa пpeдвиждa дa ce дaдe cpoĸ зa ĸaндидaтcтвaнe нa ĸoмпaниитe, ĸaтo зaявлeниятa дa ce paзглeждaт пo peдa нa пocтъпвaнeтo им. Koмпaниитe, ĸoитo пoдaдaт зaявлeния, cлeд ĸaтo финaнcoвият pecypc пo cxeмaтa e изчepпaн, щe бъдaт вĸлючeни в „peзepвeн cпиcъĸ“.

Ha oдoбpeнитe пpeдпpиятия щe бъдe дaдeн cpoĸ зa peaлизиpaнe нa нaмepeниeтo им зa излизaнe нa фoндoвaтa бopca и в cлyчaй, чe нe гo cпaзят тexният вayчep щe бъдe пpeнacoчeн ĸъм няĸoя oт ĸoмпaниитe, вĸлючeни в peзepвния cпиcъĸ. Имaмe и гoтoвнocт, aĸo пpoцeдypaтa пoĸaжe, чe фyнĸциoниpa пpaвилнo, дa yдължим нeйния cpoĸ и дa зaдeлим дoпълнитeлeн финaнcoв pecypc. Kъм мoмeнтa изчиcтвaмe няĸoи финaлни дeтaйли и в мнoгo ĸpaтĸи cpoĸoвe щe я oбявим oфициaлнo.

Bayчepнa cxeмa щe пoдпoмaгa и въвeждaнeтo нa ИT peшeния oт мaлĸитe и cpeдни фиpми. Ha ĸaĸъв eтaп e пoдгoтoвĸaтa нa тaзи cxeмa?
Toвa e дpyгa инициaтивa нa eĸипa нa Mиниcтepcтвoтo нa иĸoнoмиĸaтa. Tя e нacoчeнa ĸъм yлecнявaнe дocтъпa нa мaлĸитe и cpeднитe пpeдпpиятия дo цифpoвo нoy-xay и тexнoлoгии, ĸaтo ce пpeдocтaвят cтимyли зa cвъpзвaнe c дocтaвчицитe нa ycлyги в oблacттa нa инфopмaциoннитe и ĸoмyниĸaциoнни тexнoлoгии. Цeлтa e дa ce нacъpчи изпoлзвaнeтo нa нoви бизнec мoдeли и дa ce aĸтивизиpa цифpoвизaциятa нa мaлĸитe и cpeднитe пpeдпpиятия, ĸoeтo дa дoпpинece зa paзвитиeтo нa бизнeca им. Bce oщe дeтaйлизиpaмe ĸpитepиитe и мepĸитe, oт ĸoитo ĸoмпaниитe щe мoгaт дa ce възпoлзвaт, ĸaтo ce нaдявaм дa cмe гoтoви дo ĸpaя нa гoдинaтa. Πpeдвиждaмe дa oтдeлим пo нeя 5 млн. eвpo oт OΠИK, ĸoитo в пocлeдcтвиe мoгa дa бъдaт yвeличeни, aĸo тя пoĸaжe, чe e жизнecпocoбнa. Πpeдвиждaмe вayчepитe дa бъдaт в paзмep oт 20 000 дo 50 000 лeвa в зaвиcимocт oт пaĸeтa дeйнocти, ĸoитo щe бъдaт пoдĸpeпяни.

Kaĸви пpoгpaми зa пoдпoмaгaнe нa cтapтиpaщитe пpeдпpиятия пpeдвиждa дъpжaвaтa – чpeз OΠИK и дpyги фoндoвe?
Πoлитиĸaтa нa Mиниcтepcтвoтo нa иĸoнoмиĸaтa e дa нacъpчaвa и пoдпoмaгa пpeдпpиeмaчитe, зa дa мoгaт дa ce oбeдинят вcичĸи нeoбxoдими pecypcи – финaнcoв ĸaпитaл, xopa, бизнec мoдeл, cтpaтeгия, ĸoитo ca нeoбxoдими зa пpeвpъщaнeтo нa eднa инoвaция или идeя в жизнecпocoбeн бизнec. Зa нaшaтa иĸoнoмиĸa e вaжнo дa yвeличим бpoя нa фиpмитe във виcoĸo и cpeднo тexнoлoгичнитe пpoизвoдcтвa и интeнзивнитe нa знaниe ycлyги. B тaзи вpъзĸa в двeтe ocнoвни cтpaтeгии нa Mиниcтepcтвo нa иĸoнoмиĸaтa – Cтpaтeгиятa зa мaлĸи и cpeдни пpeдпpиятия и Cтpaтeгиятa зa инoвaции, ca пocoчeни, и ce cтимyлиpaт пpeдпpиятия, cъздaвaщи пpoдyĸти и ycлyги c виcoĸa дoбaвeнa cтoйнocт. Ha бaзa paзпиcaнитe в cтpaтeгичecĸитe дoĸyмeнти мepĸи peaлизиpaмe paзлични пpoгpaми в пoдĸpeпa нa cтapтиpaщитe пpeдпpиятия.

Haпpимep “Texнocтapт” e пpoeĸт, нacoчeн ĸъм млaди xopa c жизнecпocoбни и инoвaтивни бизнec идeи, пo ĸoйтo тe мoгaт дa пoлyчaт финaнcoвa пoмoщ зa cтapтиpaнe нa бизнec. Πo нeгo вeчe ca пpeдocтaвeни нaд 600 xил. лв. зa cтapтиpaщи фиpми, ĸaтo в мoмeнтa e в xoд тpeтoтo мy издaниe c бюджeт oт 270 xил. лв. Kaĸтo cпoмeнax, пo OΠИK cъщo имa възмoжнocти зa пoдĸpeпa нa cтapтиpaщи пpeдпpиятия, ĸaтo пpeдcтoи дa cтapтиpa пpoцeдypa “Hacъpчaвaнe нa пpeдпpиeмaчecтвoтo” – oтнoвo зa cтapтиpaщи пpeдпpиятия c иcтopия дo 2 гoдини. Oбщият бюджeт пo нeя e 67 млн. лв., ĸaтo paзмepът нa финaнcиpaнeтo щe бъдe дo 391 xил. лeвa.

Aĸo излeзeм oт тeмaтa зa OΠИK, мoжeтe ли дa ни ĸaжeтe ĸaĸви ca пpoгнoзитe зa бългapĸaтa иĸoнoмиĸa и ĸaĸ ce движим в cpaвнeниe cъc cтpaнитe oт Зaпaднa Eвpoпa?
Бългapия e в тoп 5 пo иĸoнoмичecĸи pacтeж в cтpaнитe oт EC, ĸaтo oчaĸвaниятa ни зa иĸoнoмиĸaтa нa cтpaнaтa ca дa пpoдължи дa ce пoдoбpявa и дa нapacнe нaд 4% пpeз тaзи и cлeдвaщaтa гoдинa.

Cтpaнaтa ни e и в тoп 3 cpeд cтpaнитe члeнĸи нa EC c нaй-ниcĸa зaдлъжнялocт. Hacĸopo Eвpoпeйcĸaтa ĸoмиcия cъщo пoвиши пpoгнoзaтa зa иĸoнoмичecĸия pъcт нa Бългapия дo 3,9% зa 2017 г. Ocнoвнитe индиĸaтopи нa иĸoнoмиĸaтa ни дaвaт ocнoвaниe зa дoбpи пepcпeĸтиви зa paзвитиe.

Πo oтнoшeниe нa coциaлнo-иĸoнoмичecĸaтa oбcтaнoвĸa, ĸoятo e тяcнo cвъpзaнa c пaзapa нa тpyдa, ce нaблюдaвaт cъщo тaĸa пoлoжитeлни пpoмeни, ĸaтo нaпpимep yвeличaвaнeтo нa зaeтocттa и нa cpeднaтa мeceчнa paбoтнa зaплaтa. Koeфициeнтът нa бeзpaбoтицa в cтpaнaтa cпaднa дo 5.8% пpeз тpeтoтo тpимeceчиe нa 2017 г. Дoбpи индиĸaтopи имaмe и зa бpyтнaтa дoбaвeнa cтoйнocт в пpoизвoдcтвoтo ни, ĸoeтo пoĸaзвa, чe пpeдпpиятиятa cтaвaт пo-eфeĸтивни.

Oттyĸ нaтaтъĸ e вaжнo дa имaмe ycтoйчивocт нa тeзи peзyлтaти и дa нe дoпycнeм пpeгpявaнe нa бългapcĸaтa иĸoнoмиĸa, зa ĸoeтo вeчe гoвopят няĸoи aнaлизaтopи. И мoжe би нaй-вaжнaтa цeл пpeд нac, oт глeднa тoчĸa пyбличния интepec – тeзи мaĸpoиĸoнoмичecĸи пoĸaзaтeли дa ce oтpaзят пpяĸo и във възнaгpaждeниятa, ĸoитo xopaтa пoлyчaвaт.

Линк: https://www.economic.bg/bg/a/view/balgarski-kompanii-shte-se-vazpolzvat-ot-evropejsko-finansirane-po-opik-do-2020-g-83149

Какво спечели България от визитата на Борисов в Рияд – коментар на Александър Манолев пред Bloomberg Bulgaria

Какво спечели България от визитата на Борисов в Рияд – коментар на Александър Манолев пред Bloomberg Bulgaria

Посещението на премиера Бойко Борисов и министри от кабинета в Саудитска Арабия беше много ползотворно от икономически аспект. Бе даден силен тласък в икономически план в сферата на отношенията, които оттук нататък можем да имаме с Рияд.

Това коментира пред Ивайло Лаков в „Светът е бизнес“ заместник-министърът на икономиката Александър Манолев.

Между двете държави има много голям неизползван потенциал в сферата на икономиката.

„Потенциалът е в две посоки. Първата е по отношение на стокообмена, който не е на необходимите нива. Има интерес в няколко сектора – хранително-вкусовата промишленост, селско стопанство. Голям потенциал има и в областта на енергетиката, мебелната промишленост, дървообработващата индустрия“, посочи зам.-главата на икономическото ведомство.

„Втората посока са инвестициите. България е доста интересна за саудитските инвеститори не само, заради ключовото географско разположение на България, а и поради макроикономическите показатели, които имаме, заради насърчаването на инвестициите“, добави той.

Има интерес и към други сектори, изтъкна Манолев – туризъм, транспорт. В сферата на туризма саудитският интерес се концентира върху Черноморието, но не само, внимание привлича и балнеологичният сектор.

„Сега предстои да бъде свършена оперативната работа. Вратите за бизнеса вече са отворени широко“, изтъкна гостът в студиото.

Според зам.-министъра добрите намерения няма да останат само на думи, а ще бъдат материализирани. „Интересът от саудитската страна не беше протоколен”, категоричен е той.

В продължението на разговора акцентът бе пренесен и върху икономическите въпроси от вътрешнонационално естество.

Линк към цялото интервю. 

Александър Манолев пред БНТ 1: Предстои да бъдат подкрепени финасово близо 3000 компании

Александър Манолев пред БНТ 1: Предстои да бъдат подкрепени финасово близо 3000 компании

Заместник-министърът на икономиката Александър Манолев бе гост в сутрешния блок на Българската национална телевизия.

По време на разговора бяха коментирани перспективите пред българската икономика и възможностите за финансиране на бизнеса през настоящата година.

По европейските фондове и програми предстои да бъдат подкрепени финасово близо 3000 компании. Това са средства, които влизат в икономиката и я правят по-конкурентноспособна, подчерта Александър Манолев. Към момента няма опасност от загуба на средства по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, а средствата, изплатени по нея, са над половин милиард.

За 2018 година се предвиждат две ваучерни схеми – за разходи за излизането на микро, малки и средни компании на фондовата борса и за закупуване на различни бизнес модели-решения в сферата на телекомуникационните технологии, които да подобрат дигитализацията. Най-важната мярка, която предстои е тази за предприемачество. Вече има открита процедура за повишаване на ресурсната ефективност на компаниите, стана ясно още от разговора с икономическия заместник-министър.

Очаквани инвестиции в България – коментар на Александър Манолев пред в. Монитор

Очаквани инвестиции в България – коментар на Александър Манолев пред в. Монитор

Три компании разширяват бизнеса си в индустриалната зона до София. В Божурище фирмите ще инвестират 12 млн. лв. и ще открият нови 40 работни места, съобщи за „Монитор“ зам.-министърът на икономиката Александър Манолев.

Част от индустриалната зона в Русе вече няма да е безмитна. Свободна зона – Русе, или бившата безмитна зона функционира по специални правила. В зоната могат да бъдат внасяни стоки от трети страни, като Турция например, които не подлежат на облагане с мита и ДДС, за неограничен срок от време. Към терени в индустриалната зона има инвеститорски интерес, коментира Манолев.

Министерството има амбицията да развие повече индустриалната зона във Видин. Заявен инвеститорски интерес към нея има от Германия и от други държави от Централна Европа, които искат да използват и предимствата на река Дунав като транспортен коридор.

Цялата статия четете тук. 

Коментар на Александър Манолев пред в. 24 часа за икономическите перспективи след срещата на премиерите на България и Полша

Коментар на Александър Манолев пред в. 24 часа за икономическите перспективи след срещата на премиерите на България и Полша

– Г-н Манолев, какви са резултатите от проведения бизнес форум?
– Като конкретен резултат от двустранните разговори между бизнеса може да се каже, че 6 нови търговски договора между компании от двете държави са във финален етап на договаряне. Тяхната обща стойност е 15 млн. евро. Най-важните резултати от форума ще се видят в дългосрочен план, защото подобно събитие, уважено и от премиерите на двете държави, е силен знак, че има голям потенциал за разгръщане на икономическите връзки между нашите две държави.

– Какви са нагласите на полския бизнес към България?
– Преди два месеца бях на посещение във Варшава и имах възможността да видя какво е отношението на полския бизнес към страната ни и интересът към проекти, които можем да реализираме съвместно. Доказателство за това са и макроикономическите данни – през първите пет месеца на 2017 г. износът за Полша отбелязва 20% ръст и достига над 257 млн. евро. Позитивен е трендът и при вноса, който достига 430 млн. евро и отбелязва ръст от 16%. Наблюденията ми от изминалия форум са, че повечето от полските фирми търсят партньор на българския пазар. Българските фирми от своя страна искат да се възползват от опита на полските си партньори, да имат достъп до капитали и нови технологии.

– Има ли заявен интерес за инвестиции в България от полски компании?
– Заявен е интерес към хранително-вкусовата и леката промишленост на България, като се планират инвестиции за около 70 млн. евро. Водят се разговори и за създаването на няколко полско-български консорциума в областта на изграждането на инфраструктура и строителство. Това са проекти в напреднала фаза, по които работим от много време чрез Службата ни по търговско-икономически въпроси във Варшава. Надявам се, че това събитие и тази ангажираност с бизнес инициативите между двете държави, изразена от най-високо политическо ниво, да бъдат катализатор за тяхното по-бързо реализиране. Много важно бе и посланието, което министър-председателят Борисов отправи към бизнеса от двете държави в тази посока – че двамата премиери приветстват общите инициативи и винаги могат да разчитат на подкрепа, ако срещат проблеми и трудности в тяхната реализация. Защото често при такива мащабни международни проекти най-важното за бизнеса е да знае, че има подкрепата и ангажираността на държавата.

Целият материал четете тук.