Зам.-министър Манолев: БВП на ЕС може да се увеличи с над 124 млрд. щ.д., след подписване на Споразумението за свободна търговия с Япония

Зам.-министър Манолев: БВП на ЕС може да се увеличи с над 124 млрд. щ.д., след подписване на Споразумението за свободна търговия с Япония

Предварителната оценка на въздействието на Споразумението за свободна търговия между ЕС и Япония сочи, че при пълна тарифна либерализация и симетрично намаляване на нетарифните пречки пред търговията, в дългосрочен план БВП на ЕС може да се увеличи с над 124 млрд. щ.д., а този на Япония с близо 13 млрд. щ.д. Това каза заместник-министърът на икономиката Александър Манолев по време на откриването на публичната лекция на проф. Мотошиге Ито, преподавател в университета „Гакушуин“ в Токио. Събитието е част от програмата на 28-ите Дни на японската култура и се организира от Посолството на Япония и Българската търговско-промишлена палата.

„Страната ни отдава важно значение на сключването на Споразумението за свободна търговия между ЕС и Япония, което се очаква да даде тласък не само на отношенията между Съюза и азиатската държава, но и на двустранния стокообмен“, каза зам.-министър Манолев. По думите му икономиките на ЕС и Япония съставляват около една четвърт от световния БВП. “Япония е и вторият търговски партньор на ЕС в Азия, а търговията между тях за миналата година възлиза на 124.6 млрд. евро.“, допълни Александър Манолев.

„През 2016 г. двустранният стокообмен между България и Япония възлиза на 151 млн. щ.д., което е най-високото постигнато равнище във взаимната търговия от 2008 г. насам“, акцентира заместник-министърът и допълни, че ще продължи да се работи за по-осезаемо присъствие на български стоки на японския пазар. Сред перспективните производства са здравословните и природно чистите продукти и българските храни, козметичните продукти от етерични масла и най-вече от розово масло, както и продукти и услуги с по-висока степен на преработка като тези на ИКТ индустрията, стана ясно още от неговото изказване.

В днешното събитие участие взеха и посланикът на Япония в България Н. Пр. Масато Ватанабе, председателят на БТПП Цветан Симеонов, ръководителят на Представителството на ЕК в България Огнян Златев, бизнесмени, представители на неправителствени организации и др.

Зам.-министър Манолев: С мерките за енергийно етикетиране и екопроектиране едно средностатистическо европейско домакинство ще пести по 400 евро годишно

Зам.-министър Манолев: С мерките за енергийно етикетиране и екопроектиране едно средностатистическо европейско домакинство ще пести по 400 евро годишно

Очаква се предприетите досега мерки от ЕС за енергийно етикетиране и екопроектиране да спестяват на крайните потребители на продукти общо 100 млрд. евро годишно до 2020 г. чрез по-ниски сметки за енергия. Усреднено това означава, че всяко европейско домакинство ще има годишни икономии от 400—500 евро. Това каза заместник-министърът на икономиката Александър Манолев по време на откриването на кръглата маса „Подобряване качеството на живот и устойчиво развитие чрез иновации и енергийна ефективност на електродомакинските уреди“, организирано от Асоциацията на производителите на електроуреди в България

„Намаляването на потреблението на електрическа енергия е един от основните приоритети на ЕС“, подчерта Александър Манолев. Той акцентира, че намаляването на потреблението на електрическа енергия само с 1 мегаватчас годишно намалява емисиите на въглероден диоксид с 1 тон. „Съгласно оценките, прилагането на директивите за енергийно етикетиране и за екодизайн, спестява по 175 милиона тона нефтен еквивалент първична енергия годишно“, допълни заместник-министърът. Тези политики ще осигурят постигането на почти половината от целта на ЕС за повишаване на енергийната ефективност с 20 % до 2020 г., стана ясно по време на събитието.

„Тези мерки ще имат много важен ефект върху икономиката на ЕС и за намаляване на зависимостта от вноса на енергия“, каза Александър Манолев. По думите му е много важно да се постави фокус върху домакинските електроуреди, защото по данни на Евростат, потреблението на електрическа енергия в бита възлиза на над 25% от общата консумация на енергия в ЕС. Делът на домакинските уреди, включително за готвене и топла вода, е приблизително 75%, според цитираната статистика.

По време на събитието основен акцент бяха измененията, които ще настъпят в сектора с въвеждането новия регламент за енергийно етикетиране, който налага променена скала за енергийната ефективност на домакинските електроуреди. На 1 август 2017 г. влезе в сила новият регламент за енергийно етикетиране (ЕС) 2017/1369, който включва промяна на досегашната скала А+++ -D с еднотипна скала от A-G за домакинските електроуреди, които попадат под регулацията на ЕС. Новият европейски регламент предвижда поетапно въвеждане на новите етикети с преобразуваната скала за различните продуктови групи. По време на дискусията представителите на бранша и на държавните институции се обединиха около тезата, че най-сериозното предизвикателство, което предстои, ще бъде да се разясни на потребителите, че се променя етикетът, но ефективността на уредите не намалява, въпреки че буквеното означение на класа на енергийна ефективност на скалата ще се понижи.

We’re the people who don’t just support progressive change

We’re the people who don’t just support progressive change

Dramatically cultivate viral paradigms after team building e-services. Energistically network worldwide systems after highly efficient innovation. Collaboratively orchestrate synergistic methodologies with alternative solutions. Synergistically brand cross-media manufactured products vis-a-vis cross-platform core competencies. Proactively reinvent high standards in deliverables whereas multimedia based action items. Read More