Компания, която е сред глобалните лидери в опаковъчния бизнес, проучва възможности за инвестиция в България. Заместник-министърът на икономиката Александър Манолев проведе среща с представители на мениджмънта, които подготвят анализ за финалното решение. Към този момент страната ни се конкурира с Полша и Унгария, а планираната инвестиция ще варира между 15 и 20 млн. щ. д.

„Можете да разчитате на пълна подкрепа от Министерството на икономиката и всички ангажирани институции, ако изберете страната ни за Вашата инвестиция“, подчерта Александър Манолев. Той представи и насърчителните мерки, които страната ни може да предложи на инвеститори от такъв клас. „В страната ни има икономическа и политическа стабилност, което се оценява много високо от чуждестранния бизнес“, посочи още икономическият заместник-министър.

Сред темите на срещата бе развитието на транспортната инфраструктура и възможностите за бързо придвижване на товари от България до Централна и Западна Европа. Зам.-министър Манолев акцентира и че основен приоритет за правителството е намаляването на административната тежест за бизнеса и гражданите. Той представи и индустриалните зони, които се оперират от Министерството на икономиката като възможност за инвестиция с добавена стойност. „Редица външни проучвания показват, че чуждият бизнес се чувства добре в страната ни, а не малко компании планират разширение на своята дейност“, посочи още Александър Манолев.

Проекти за внедряване на иновации и подобряване на конкурентоспособността на обща стойност от над 35 млн. лв. се реализират от предприятия в Област Кюстендил. Заместник-министърът на икономиката Александър Манолев се срещна с Ваньо Костадинов, управител на фирма „Витал“ и член на председателския съвет на Българската асоциация за текстил, облекло и кожи, и Йордан Беловодски, изпълнителен директор на асоциацията. Шивашката индустрия е сред водещите отраслови сектори в региона.

Статистиката показва, че към настоящия момент по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК) на територията на област Кюстендил са сключени общо 17 договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Общата стойност на сключените договори възлиза на 16 млн. лв. Още по-активни са били компаниите от региона през миналия програмен период, като по Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” в периода 2007 – 2013 г. успешно приключили са 34 договора, а изплатената безвъзмездна финансова помощ възлиза на 20 млн. лв.

„Европейските проекти ни помогнаха да изградим предприятия, които могат да се конкурират с водещите производители в Европа“, посочи Ваньо Костадинов. По думите му подобни инвестиции, без помощта на европейските фондове, са непосилни за бизнеса. Той подчерта, че основен проблем за сектора е недостигът на работна ръка, като даде пример със собственото си предприятие, в което към момента работят 160 души и има създадени и напълно оборудвани още 140 работни места, за които липсват кандидати.

Зам.-министър Манолев се запозна с производствения процес и поздрави компанията за резултатите, които постигат. Той се ангажира да се търсят механизми за приоритизиране на региона при планирането на бъдещите процедури за европейско финансиране, тъй като компаниите са много активни, но са в по-неблагоприятно положение от други райони в страната. Икономическият заместник-министър представи и работата по застъпване на дуалното образование и мерките за облекчаване на изискванията при внос на кадри от трети страни.

В Кюстендил работи и най-голямото предприятие за производство на врати на Балканите – интериорни и блиндирани. Инвестицията, която са направили от „Евростил“ надхвърля 20 млн. лв., а продукцията им се експортира за редица страни в Европа, сред които Италия, Румъния и др. Техни продукти се изнасят дори и за Мексико. Годишният производствен капацитет на предприятието е над 160 000 врати, а всеки ден от поточната линия излизат 800 врати.

„Подобни предприятия са гордост за българската икономика“, посочи зам.-министър Манолев. Той обсъди с ръководството на компанията проблемите, които срещат и натрупания опит при навлизането им на нови пазари. „Можете да разчитате на пълна подкрепа от нашите търговски аташета зад граница при търсене на нови партньори и проучване на нови пазари“, подчерта Александър Манолев.

Над 1600 ученици се включиха в проект за обучение чрез работа, който реализирахме съвместно с Министерството на образованието и науката и Министерството на труда и социалната политика. Това съобщи заместник-министърът на икономиката Александър Манолев по време на годишна среща на браншовите организации към Българската търговско-промишлена палата. В откриването на форума участие взе и председателят на палатата Цветан Симеонов.

Въпросът с кадрите продължава да е основен проблем за бизнеса не само в региона, но и в цялата страна, стана ясно по време на срещата. „Неговото дългосрочно решаване е свързано с подобряване на връзката между обучението и пазара на труда и ние активно работим в тази посока, съвместно с всички ангажирани институции“, посочи Александър Манолев. По думите му, Министерството на икономиката подкрепя регламентиране на участието на бизнеса в процеса по изготвяне на учебните програми за дуално обучение. „Отчитаме и необходимост от създаване и поддържане на информационна база данни на предприятията, които участват в процеса на дуално обучение като наемат ученици на работа“, допълни той и подчерта, че паралелно с тези мерки, се полагат последователни усилия за облекчаване на условията за наемане на работници от трети страни в определени сектори.

Зам.-министър Манолев акцентира и на мерките за подкрепа на малките и средните предприятия. „Много е важно за бизнеса да има достъп до европейско финансиране и тези средства да се разходват ефективно за модернизация на предприятията и повишаване на тяхната конкурентоспособност“, каза той и посочи, че заедно с Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, Министерството на икономиката работи по още няколко инициативи за насърчаване на предприемачеството и развитие на бизнеса. През 2017 г. в рамките на проект „Техностарт“ са финансирани бизнес проекти на 14 бенефициента, а инициативата е изцяло насочена към създаване на възможности за млади хора, завършващи висше образование да създадат собствен бизнес. С цел насърчаване на предприемачеството и предприемаческия дух в България, Министерство на икономиката предоставя и финансова подкрепа за обучение на ученици от горните класове и студенти за това как да започнат свой собствен бизнес, стана ясно от неговото изказване. „През миналата година са разплатени субсидии на бенефициенти по Националния иновационен фонд в размер на близо 5 млн. лв., а към момента тече класиране на новите проектни предложения като се движим в срок“, допълни още Александър Манолев.

Сред другите акценти в неговото изказване бяха и мерките за насърчаване на българския експорт и работата по привличане на инвестиции в страната.

Министерството на икономиката стартира ваучерна схема на обща стойност от близо 4 млн. лв. за подкрепа на малките и средни предприятия да излязат на фондовата борса. Това стана ясно днес на среща между заместник-министъра на икономиката Александър Манолев, изпълнителният директор и заместник-председател на Съвета на директорите на Българска фондова борса Васил Големански, представители на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК) и на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия. Инициативата се реализира съвместно с Делян Добрев, председател на Комисията по енергетика в НС.

„Финансовата помощ ще бъде осигурена от ОПИК, като се надявам да открием процедурата през месец ноември“, каза зам.-министър Манолев. По думите му по новата схема ще може да се покриват разходи за услуги по подготовката на компаниите за емитиране на ценни книжа и първичното им предлагане на фондовата борса на стойност до 50 хил. лв. под формата на ваучер. Целта на мярката е да се осигури още една алтернатива на класическите механизми за стимулиране на конкурентоспособността на българските предприятия чрез европейски средства, а именно вече познатите грантово финансиране и инструменти за финансов инженеринг. Чрез новата процедура компаниите ще получат възможност да наберат допълнителен частен капитал на базата на реалния си потенциал за развитие, оценен от независими инвестистори, който те ще могат да използват за инвестиции в разширяване на дейността си. „Не на последно място, се очаква и положителен ефект от оптимизирането на оперативните процеси в резултат от преобразуването на предприятията в публични дружества“, подчерта Александър Манолев.

Участниците в срещата се обединиха около мнението, че у нас капиталовият пазар има потенциала да реализира очакваните по-големи обороти и да изиграе ролята на своеобразен мост между българските малки и средни предприятия и потенциалните инвеститори. Подобна инициатива може да даде нов стимул и повече компании да решат да предприемат тази стъпка. „Имаме готовност, ако процедурата покаже, че функционира правилно, да удължим нейния срок и да заделим допълнителен финансов ресурс“, допълни зам.-министър Манолев. По думите му най-важното е, че българските предприятия, чрез увеличението на капитала си, ще получат свеж финансов ресурс, за да растат по-бързо, а това ще доведе и до по-висок икономически растеж на страната.

Общият индикативен бюджет на ваучерната схема за предоставяне на услуги за емитиране на ценни книжа на капиталовите пазари възлиза на 3 911 660 лева (2 000 000 евро). Финансирането по схемата ще се осъществява посредством предоставянето на ваучери на стойност 50 000 лева, като бенефициент ще бъде Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия (ИАНМСП). Те ще администрират процеса и ще набират заявления за получаване на ваучер. Работният вариант на схемата предвижда да се даде срок за кандидатстване на компаниите, като заявленията да се разглеждат по реда на постъпването им. Компаниите, които подадат заявления след като финансовият ресурс по схемата е изчерпан ще бъдат включени в „резервен списък“. На одобрените предприятия ще бъде даден срок за реализиране на намерението им за излизане на фондовата борса и в случай, че не го спазят техният ваучер ще бъде пренасочен към някоя от компаниите включени в резервния списък.

Всички детайли в момента се обсъждат оперативно от експертите на УО на ОПИК, ИАНМСП и БФБ като се очаква в близките седмици изискванията и етапите по схемата да бъдат финално разписани.

Financial Times ще стартира нова инвестиция в България. Това стана ясно по време на среща на заместник-министъра на икономиката Александър Манолев с Джон Кундерт, директор по финансовите въпроси на медията. Плановете на компанията са да разкрият център за развойна дейност в областта на информационните технологии в страната ни.

Първоначално Financial Times ще партнира с друг британски инвеститор, който вече е развил дейност в България – „Xoomworks Technology“, за създаването на технологичен екип, който се очаква да достигне до 100 човека в рамките на една година. Плановете на британската медия е до две години да оперира напълно самостоятелно, а проектът им да стартира до края на тази година.

„Навлизането на толкова сериозно име в нашата страна е пореден положителен сигнал за българската икономика“, коментира зам.-министър Манолев. Той акцентира, че България има най-бързо развиващият се сектор на информационните и комуникационните технология в Югоизточна Европа. „Подобни новини са още едно доказателство, че той продължава да се развива устойчиво“, каза още той. По думите му от 2013 г. до сега, по Закона за насърчаване на инвестициите, се реализират инвестиционни проекти в областта на услугите на стойност близо 180 млн. лв., с които се разкриват последователно над 6400 нови работни места, предимно за високо квалифицирани специалисти.

Основно изискване за нас е всеки специалист, който бъде нает в София да отговаря на изискванията, които имаме и към служителите ни в Лондон, подчерта Джон Кундерт. По думите му са проучени редица държави на няколко континента, но са се спрели на България, защото може да отговори на това изискване. Тук намерихме не само много добър партньор в лицето на „Xoomworks“, но и специалисти, които да отговорят на световните критерии на Financial Times, защото за нас този проект не е аутсорсинг, а разрастване на семейството ни, каза още Кундерт. Той изрази надежда, че темповете за реализиране на проекта, ще изпреварят прогнозите и подчерта доброто сътрудничество, което е имал със Службата по търговско-икономическо сътрудничество на България в Лондон в етапа на проучване на дестинацията за инвестиция.

Антъни Баринг, финансов директор на британската ИТ компания „Xoomworks Technology“, който също взе участие в срещата, подчерта, че компанията им се чувства много добре в страната ни и тук намират квалифицирани експерти в своята област.

Financial Times е създадена преди 130 години в гр. Лондон и понастоящем има 930 000 абонати като от тях 714 000 използват дигиталните издания на групата, за която работят 600 журналисти в цял свят. През 2015 година британското издание е придобито от японската издателска група Nikkei Inc за 844 млн. британски лири.

„Xoomworks Technology“, с които те ще си партнират при стартиране на проекта им в нашата страна, е британска софтуерна компания, която през 2015 разкрива своя развойно-технологична дейност в областта на информационните технологии в гр. София. Компанията специализира в създаване на дигитални иновации, мобилни приложения и софтуер за контрол и проследяване на качеството. Разработките на фирмата са насочени към потребители от сферата на счетоводството, управлението на обществени поръчки, туризма, енергетиката и строителството.

Китайският фонд за дялови инвестиции в Централна и Източна Европа (China-CEE Investment Cooperation Fund) ще инвестира в региона 1 млрд. щ.д. Това стана ясно на среща между заместник-министъра на икономиката Александър Манолев и г-жа Сун Гуйин, изпълнителен директор на China-CEE Management и заместник-генерален директор на отдел „Управление на инвестициите“ на Китайската Ексим банка. Към момента фондът набира капитал за достигане на общата сума, като вече е осигуреното финансиране в размер на 800 млн. щ. д. от няколко източника.

Това е второ набиране на капитал за фонда, които вече са инвестирали 435 млн. щ.д. в 5 страни от региона, една от които е и България. „Много сме доволни от проекта, който имаме в страната ви, така че се надяваме да набележим нови възможности за партньорство като интересът ни е предимно към частния сектор“, обясни Сун Гуйин.

Зам.-министър Манолев подчерта, че могат да разчитат на пълно сътрудничество от страна на Министерството на икономиката за всяка инициатива, която ще помогне за икономически растеж и развитието на бизнеса в България. „Страната ни може да предложи политическа и икономическа стабилност, и редица насърчителни мерки за инвестиции“, допълни още той. По думите му в страната ни оперират редица инвестиционни фонда, а предварителната информация показва, че 5 нови се подготвят да стартират до края на годината. „Конкуренцията е сериозна, но и нуждата от такива инструменти в редица отрасли на българската икономика са сериозни“, допълни Александър Манолев. Като сектори с потенциал за партньорство бяха коментирани информационните и комуникационните технологии, селското стопанство, автомобилостроенето и др.

Предстои представителите на фонда да се срещнат и с ръководството на Българската банка за развитие (ББР), с които да обсъдят конкретни параметри на едно потенциално партньорство между страната ни и CEE Investment Cooperation Fund. Зам.-министър Манолев подчерта, че ББР вече има няколко сключени споразумения с китайски финансови институции, които могат да бъдат надградени. „Като цяло икономическите ни връзки с Китай през последните години се развиват с все по-бързи темпове, а домакинството на срещата на върха на инициативата 16+1 начерта нови хоризонти за партньорство“, отбеляза още българският заместник-министър.

Китайският фонд за дялови инвестиции в ЦИЕ (China-CEE Investment Cooperation Fund) е организиран от Китайската Ексим банка. Китайският премиер Ли Къцян обяви учредяването на фонда по време на Втората среща на правителствените ръководители във формат 16+1, проведена през ноември 2013 г. в Букурещ. Фондът е регистриран през ноември 2013 г. в Люксембург с общ капитал 435 млн. щ.д., спонсориран от Ексим банките на Китай и Унгария. Вторият етап на фонда (China-CEE Fund II) стартира през 2017 г. Очаква се до края на тази година общият му капитал да достигне 1 млрд. щ.д.

В Сандански бе отбелязано 160 години от рождението на генерал Георги Тодоров.

За изтъкнатия български военачалник заместник-министърът на икономиката-Александър Манолев сподели: “Генерал Тодоров остава в съзнанието ни не само със своите победи над врага, но и с това, което е създал. Важно е да си дадем сметка, че нещата, които той е започнал и до днес формират облика на нашия град.“

Пред паметника на генерала в градския парк “Свети Врач”, кметът на община Сандански Кирил Котев подчерта: “Много са примерите, които оставя зад себе си генерал Тодоров. Той монтира мраморната чешма под чинара, изгражда парк “Свети Врач”, възстановява паметника Св. Георги Победоносец и чешмата в село Левуново и много други. Има още много какво да научим, но важно е да опазваме сътвореното от него”.

В памет на генерал Тодоров, един от най-изтъкнатите български военачалници в националната ни история Общинска администрация – Сандански, Черковното настоятелство, Общинския съвет, Археологическия музей, Народно читалище “Отец Паисий – 1919”, ПГ “Яне Сандански”, Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва – Сандански, политически партии и граждани поднесоха венци и цветя пред паметника му в парка на курортния град.

За свещеното дело на генерала, на площад “Алианс” бе открита изложба “Да градиш по време на война – Генерал Георги Тодоров и Втора българска армия в Свети Врач”, която може да бъде разгледана от всички жители и гости на град Сандански.

Министерството на икономиката и Българската търговско промишлена палата ще си партнират на принципа на публично-частното партньорство при изпращане на търговски аташета на България зад граница. За това се договориха заместник-министърът на икономиката Александър Манолев и председателят на палатата Цветан Симеонов.

Двамата се обединиха около мнението, че в редица страни и региони има неизползван търговски и инвестиционен потенциал поради липса или малък капацитет на Службите по търговско-икономически въпроси спрямо големината на съответния пазар. В тази връзка двете институции ще обменят информация и ще набележат стъпки за изграждането на обща мрежа на задгранични представители. Целта е да се оптимизира ресурса и да се постигат още по-сериозни резултати.

Александър Манолев и Цветан Симеонов обсъдиха и подготовката на българското участие в бизнес форума в рамките на Инициативата „Три морета“, който ще се проведе на 17–18 септември в гр. Букурещ. Симеонов подчерта, че се очаква активно присъствие на български компании, представители на Регионални търговско-промишлени палати от страната и редица институции. БТПП е отправила покана и към Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия и към партньорски организации на Палатата да предложат участници (линк към регистрация).

Бяха обсъдени и нуждите на българския бизнес от квалифицирана работна ръка в определени сектори, като за решаването на този въпрос не се изключва и внос на експерти.

През есента на тази година ще се проведе Българо-белоруски бизнес форум в София. Затова се договориха заместник-министърът на икономиката Александър Манолев и новоназначеният посланик на Република Беларус у нас Н. Пр. Александър Лукашевич. Събитието ще бъде в рамките на поредното заседание на Междуправителствената комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество между двете страни, на която домакин ще бъде България.

През последните години двустранният стокообмен отбелязва устойчив ръст и достига 56,8 млн. щ. д. „Тези цифри са далеч от потенциала, който имат нашите две страни в икономическата сфера“, каза зам.-министър Манолев и акцентира, че регулярното провеждане на заседанията на Междуправителствената комисия и работните групи към нея, са инструмент за активизиране на бизнес контактите. „Значителни са и възможностите за българските компании, като е показателно, че българският износ за Беларус продължава да расте“, допълни Александър Манолев.

Двамата се обединиха около мнението, че важна роля в развитието на бизнес сътрудничество играят търговско-промишлените палати на България и Беларус. „Затова е важно да създаваме повече възможности за срещи и контакти между компаниите от двете държави, което ще доведе и до повече съвместни проекти в икономическата сфера“, посочи българският заместник-министър. Обсъдено бе и задълбочаване на диалога на ниво представители на местната власт, за да се създадат устойчиви контакти между регионите в двете държави.

Като перспективни сфери в двустранното сътрудничество в областта на икономиката бяха коментирани търговията с вино и високо алкохолни напитки, продукти на хранително-вкусовата промишленост и оборудване за нея, машиностроителна и електротехническа продукция, изделия на електрониката, продукти на органичната химия, подемно-транспортни машини, металообработващи машини, електрически двигатели и генератори, и др. Договорено бе и да се работи за насърчаване на инвестициите между България и Беларус като предстои да бъдат обсъдени възможностите за реализиране на конкретни проекти. Посланик Лукашевич акцентира и на потенциала в областта на туризма като подчерта, че все повече граждани от Беларус избират за почивка и ваканция нашата страна.