Над 650 млн. лв. са инвестирани за повишаване конкурентоспособността на българския бизнес от началото на програмния период на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ до сега. Това стана ясно по време на Комитета за наблюдение на програмата, който бе открит от заместник-министъра на икономиката Александър Манолев.

„Вече са договорени над 75% от наличните средства по програмата, като на този етап няма опасност от загуба на средства по нея. Основният ни приоритет е да инвестираме максимално ефективно оставащия финансов ресурс“, подчерта Александър Манолев. По думите му до края на годината предстоят да стартират процедури на обща стойност над 230 млн. евро. Особено внимание бе отделено на предстоящата мярка за насърчаване на предприемачеството. За нея са заделени 67 млн. лв. и предизвиква сериозен интерес в частния сектор. В рамките на заседанието нейните параметри отново бяха обсъдени, като целта е те да бъдат финализирани до няколко месеца.

По програмата вече са инвестирани над 60 млн. евро за внедряване на иновации и технологични решения в български компании и около 400 млн. лв. за растеж на малките и средни предприятия, стана ясно по време на форума. Общият брой на предприятията обхванати от безвъзмездната помощ е над 1500. „Ако запазим това темпо на работа, до края на 2023 година от европейско финансиране по ОПИК ще се възползват над 3 хил. компании“, подчерта Александър Манолев.

Оперативна програма “Иновации и конкурентоспособност” 2014-2020 (ОПИК) е основният програмен документ на национално ниво, очертаващ помощта за българския бизнес от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 г. Мерките, заложени в програмата целят комплексно да допринесат за създаването на устойчиви, дългосрочни конкурентни предимства на българските предприятия и ускоряване на прехода към икономика базирана на знанието. Подкрепата е съсредоточена върху развитие на иновациите, предприемачеството, капацитета за растеж на малките и средни предприятия, енергийната и ресурсната ефективност на предприятията. Общият бюджет на ОПИК е в размер на 1,27 млрд. евро, като финансирането от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) надхвърля 1,079 млрд. евро (85% от бюджета), а националното съфинансиране се равнява на малко над 191 млн. евро (15% от бюджета).

През месец април приключи набирането на проектни предложения по процедура “Подкрепа за пилотни и демонстрационни инициативи за ефективно използване на ресурсите” по ОП „Иновации и конкурентоспособност“ с общ размер на безвъзмездната финансова помощ от близо 72 млн. лв. Чрез процедурата малките и средните предприятия от преработващата промишленост могат да получат безвъзмездно финансиране за проекти, с които да намалят използването на суровини и да оползотворят отпадъците си. Това съобщи заместник-министърът на икономиката Александър Манолев по време на откриването на форум “Кръгова икономика и чисти технологии”, Иновации, образование, предприемачество. В събитието участие взеха и министърът на Българското председателство на Съвета на ЕС Лиляна Павлова и министърът на околната среда и водите Нено Димов.

„През последните 10 години в България са инвестирани над 29 млрд. евро – много от тях в предприятия и производствени мощности. В този смисъл темата за кръговата икономика и за чистите технологии, придобива все по-голямо значение“, подчерта зам.-министър Манолев. Според него преходът към кръговата икономиката в България е все още предизвикателство, но капацитетът на бизнеса за рециклиране се засилва. „Министерството на икономиката не е водещата институция, но ние се стремим да бъдем активен участник в този процес както със стратегически документи, така и с целеви бюджет за тяхното реализиране“, обясни той.

Основен инструмент за провеждане на иновационната политика в нашата страна е разработената Иновационна стратегия за интелигентна специализация 2014-2020 г. Тя дефинира четири тематични области, в които България разполага с капацитет за интелигентна специализация и следва да насочи своите усилия към тяхното развитие, една от които е именно “Мехатроника и чисти технологии”. „В тези приоритетни дейности много се разчита на стартиращите предприятия в България. Въпреки че няма официална статистика, изчисления от различни източници сочат, че през последните пет години в България са създадени около 2000 стартъпа“, каза още Александър Манолев. Той акцентира, че тяхната роля е ключова в тези процеси и допълни, че е осигурен и целеви бюджет от оперативната програма. „В изпълнение са 82 договора на стартиращи предприятия, по процедурата „Разработване на иновации“ на обща стойност над 30 млн. лева, като близо половината от тях са в част “Мехатроника и чисти технологии”, съобщи икономическия заместник-министър.

Форумът се провежда под патронажа на Министерство на околната среда и водите и е част от официалния календар на председателството на България на Съвета на ЕС. Той включва специализирани панели и интерактивни дискусии – започва с представяне на институционалната рамка за кръгова икономика, преминава през най-добрите бизнес практики и завършва с „Иновационен диалог“, с участието на най-значимите иновационни лидери в ЕС – шестте Общности на знанието и иновациите на Европейския институт за иновации и технологии (ЕИТ).

На годишна база секторът на информационните технологии и услугите произвежда продукция за над 1.9 млрд. евро. Средногодишното нарастване на стойността на произведената продукция е около 15%. Това съобщи заместник-министърът на икономиката Александър Манолев по време на откриването на седмата годишна кръгла маса „Bulgarian ICT Watch“.

„Цитираните цифри ни дават основание да казваме, че секторът е сред най-бързо развиващите се отрасли на икономиката и че България е лидер за Югоизточна Европа, когато говорим за информационни технологии“, допълни той. По думите му от 2010 г. се наблюдава тенденция на повишение броя на заетите в него, като те са се увеличили почти двойно за този период. „Същевременно обаче все още има сектори на икономиката, в които интелигентните решения и иновациите са слабо застъпени“, акцентира Александър Манолев и допълни, че съвременните икономически предизвикателства изискват предприемане на мерки за подобряване на конкурентоспособността на икономиката и преструктурирането ѝ в икономика, основана на знанието и иновациите. „Затова е много важно да говорим не само за развитие на сектора на информационните и комуникационните технологии, но и за връзката му с другите отрасли от една страна и с научните среди, от друга“, каза още той.

В тази посока са съсредоточени и усилията на Министерството на икономиката като се планира 10 млн. лв. от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ да бъдат инвестирани за подпомагане на процеса по дигитализация на българските малки и средни предприятия. През изминалата седмица икономическото министерство е подкрепило и кампания на Google, в рамките, на която ще се обучат се обучат 15 000 предприемачи на цифрови умения, стана ясно от неговото изказване.

Кръглата маса „Bulgarian ICT Watch“ e проект на ICT Media и БАСКОМ, който има за цел да подобри диалога и възможностите за сътрудничество между държавата и ИТ бизнеса за износ на високотехнологични продукти. Представители на държавата, браншовите организации, ИТ компании и консултанти традиционно взимат участие в обсъждане състоянието на българския ИТ износ, ролята на държавните институции в насърчаването на този процес и възможностите за износ на ИТ продукти на конкретни целеви пазари за българските ИТ фирми през 2018 г.

Университетът на Алабама – Хънтсвил проучва възможностите за установяване у нас на магистърски технически кампус, предимно за обучение на чуждестранни студенти, който да е съчетан с научно-изследователски център. Това стана ясно по време на среща на заместник-министърът на икономиката Александър Манолев с д-р Дейвид Берковиц, декан на магистърската програма и международно сътрудничество на висшето учебно заведение. Те разговаряха в София Тех Парк, а след това гостите имаха възможност да се запознаят с материалната база на първия технологичен парк у нас.

„Подобряването на връзката между образованието и пазара на труда е основен приоритет за екипа на Министерството на икономиката“, подчерта Александър Манолев. Той обясни, че в последните години има растяща нужда на пазара на труда на повече кадри с техническо образование. „Секторът на информационните и комуникационните технологии също се развива с бързи темпове, а целта ни е в следващото десетилетие България да бъде иновативен център в региона“, допълни икономическият заместник-министър.

Д-р Берковиц обясни, че това е първо посещение в България на представители на университета в Алабама – Хънтсвил и предстои да се направи детайлен анализ за възможностите да се стартира подобна инициатива в нашата страна. Той обясни, че ако това решение се вземе, целта ще бъде да се привличат кадри от целия регион. На този етап София Тех Парк е една от разглежданите локации, а начина му на функциониране отговаря на една от основните цели на американския университет – да се създават програми, които да подобряват връзката между научните общности и бизнеса и те да реализират съвместни проекти, които не само да са иновативни, но и да се реализират на пазара.

Университетът на Алабама в Хънтсвил е преди всичко с инженерна и научно-изследователска насоченост, като същевременно е и един от най-големите аерокосмически центрове в света, с база на НАСА. Основан е по препоръка на бащата на германската и американска ракетнокосмически науки Вернер фон Браун. Визитата на техни представители в страната ни е резултат от усилията на търговските служби на България във Вашингтон и на САЩ в София.

Високотехнологичен завод за преработка на отработени масла, предприятие за производството на парфюмерийна и козметична продукция, както и компания за трикотажни изделия са част от успешните български примери в Узбекистан. Това стана ясно по време на среща между заместник-министърът на икономиката Александър Манолев с Камолиддин Ишанходжиев, заместник-председател на Комитета по международните и приятелските отношения с чуждестранни страни към Министерския съвет на Република Узбекистан и Шокир Жураев, съветник на председателя на Търговско-промишлената палата на страната.

България и българските стоки са добре познати на узбекския пазар и има сериозен потенциал за ръст на износа, стана ясно по време на срещата. Като сектори от взаимен интерес бяха дискутирани търговията, туризма, строителството и инвестициите. Двамата се договориха да се работи и за организирането на заседание на Междуправителствената българо-узбекска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество, на която да се набележат конкретни стъпки за задълбочаване на сътрудничеството.

„България може да предложи много атрактивни условия за чуждестранни инвеститори“, посочи зам.-министър Манолев и запозна гостите с насърчителните мерки по Закона за насърчаване на инвестициите, както и с данъчната политика на страната. „Нашите фирми разполагат със значителен капацитет и могат да бъдат ценен партньор при реализирането на инфраструктурни проекти на територията на Узбекистан“, посочи още Александър Манолев. Той предложи и да се проучат възможностите за организиране на двустранен бизнес форум, за да се заздравят връзките между представителите от частния сектор. Камолиддин Ишанходжиев акцентира и че може двете страни да си партнират и в обмен на кадри в обслужващия сектор.

Сред българските компании, които развиват дейност в Узбекистан е компанията „Uz-Prista”. Тя е съвместно предприятие на българската компания “Prista Oil Holding” и държавните „Узнефтепродукт” и „Узбекнефтегаз” и е единствен производител в страната на широк спектър висококачествени технически масла и охлаждащи течности. Друг пример е компанията „Комби-Востока” – смесено българо-узбекско предприятие за производството на парфюмерийна и козметична продукция, ориентирано за експорт в страните от Централна Азия. Друга компания с българско участие – „Bultex Eurostar”, произвежда трикотажни изделия. Във фабриката работят около 500 човека и се произвежда основно детска конфекция под регистрирани български и европейски марки.

Заместник-министърът на икономиката Александър Манолев се срещна със заместник-министъра на селското стопанство на Руската федерация Елена Астраханцева. Двамата обсъдиха потенциала на двустранните ни икономически отношения и приоритетните сфери за сътрудничество в сферата на икономиката. По време на разговора те се обединиха около мнението, че има много голям неизползван потенциал в двустранния ни стокообмен и сериозни традиции, които трябва и могат да бъдат използвани ефективно.

По време на срещата зам.-министър Астраханцева представи и кандидатурата на град Екатеринбург за домакинство на световното изложение Expo 2025. Тя направи подробна презентация и предостави допълнителни информационни материали. Зам.-министър Манолев се запозна с предоставената информация и се ангажира, че решението на българското правителство ще бъде взето след обстойно разглеждане на всички представени кандидатури.

Другите две кандидатури за домакинство на Експо 2025 са Япония (Осака) и Азербайджан (Баку), а крайното решение коя от тях ще подкрепи България ще се вземе от Министерски съвет.

Нова инвестиция за над 1 млн. лв. в туристическата индустрия на Девин – открит бе изцяло реновираният четиризвезден спа хотел „Девин“.

Събитието бе белязано с тъгата от внезапната загуба на собственикът му, бизнесменът Стефан Шарлопов.

Сред гостите на откриването бяха заместник-министърът на икономиката Александър Манолев, заместник областният управител Владимир Гърбелов, кметът на Смолян Николай Мелемов и др.

След минута мълчание в памет на Стефан Шарлопов с водосвет отец Тодор благослови хотела, домакините и гостите на откриването му. Той освети и две икони на Света Богородица дарени от гостите с благослов да закрилят обновената сграда.

„Благодаря, че намерихте време да присъствате на това важно за нашето семейство събитие, а именно откриването на реновирания вече СПА хотел „Девин“. За жалост моят съпруг не успя да види как се случи това. Но се надявам, че ще ни подкрепя и ще бъде винаги около нас“, каза съпругата му Бояна Шарлопова. Тя припомни, че Стефан Шарлопов инвестира в хотела вече около 18 години. Той купува тогавашния хотел „Гребенец“ и в рамките на 6 месеца го преобразява, така че да го превърне в един от най-големите центрове за спа туризъм в региона.

„Радвам се, че откриваме още една сериозна инвестиция в този уникален за България регион. Нова инвестиция за около 1 млн. лв. в туристическата индустрия на Девин. Нашата страна има много какво да предложи на туристите – планини, море, зимен туризъм и още много. Едно от най-големите и уникални богатства обаче са минералните води, именно това ни откроява и ни дава възможност да се развиваме като целогодишна туристическа дестинация, без да се конкурират отделните отрасли в сектора, напротив, те се допълват. Зад цялото това нещо стои индустрия, която генерира близо 7 милиарда лева оборот само от чуждестранния туризъм. Всичко това се разбираше повече от добре от нашия домакин, който за съжаление не е сред нас тук. Стефан Шарлопов, който беше повече от приятел за мен, отдаде голяма част от усилията си, борбата си, българския туристически сектор и спа туризма да се развиват устойчиво и правилно. И днес всички виждаме, че една част от идеите, за които той говореше, и които за някои от нас се струваха далечна мечта, се реализираха и станаха добре като тръбопровода, който захранва Девин с минералната вода. Стефан беше сред основните хора, които движеха този проект и благодарение на който Девин може да претендира за един от основните спа центрове на България и на Балканите. Той искаше да има ясна категоризация в спа туризма, на спа обектите, за да не може всеки хотел с басейн да се нарича спа център. Днес има ясна методика, има отделна категоризация за тези обекти. Трудно е да се говори за Стефан в минало време, защото той гледаше винаги в бъдещето и имаше планове за 100 години напред. Една мисъл го бе докоснала много силно, тази от прочутия надпис на хан Омуртаг: Човек, колкото и добре да живее, умира и друг се ражда. Казваше, че нашият път е предопределен и е важно какво оставяме зад нас. Той се стремеше всеки ден към това да оставя нещо след себе си и успя. Днешната инвестиция и днешното събитие е доказателство за това. Искам да благодаря на Бояна и Ева, че продължават в тази посока. Да ги поздравя за усилията. Надявам се и си пожелавам Девин, Родопите, България да се развиват така, както Стефан искаше да ги вижда. И добрите новини за икономиката ни и за страната ни тепърва да предстоят. Успех на инвестицията!“, каза в словото си зам. – министър Александър Манолев.