Министерството на икономиката стартира ваучерна схема на обща стойност от близо 4 млн. лв. за подкрепа на малките и средни предприятия да излязат на фондовата борса. Това стана ясно днес на среща между заместник-министъра на икономиката Александър Манолев, изпълнителния директор и заместник-председател на Съвета на директорите на Българска фондова борса Васил Големански, представители на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК) и на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия. Инициативата се реализира съвместно с Делян Добрев, председател на Комисията по енергетика в НС.

„Финансовата помощ ще бъде осигурена от ОПИК, като се надявам да открием процедурата през месец ноември“, каза зам.-министър Манолев. По думите му по новата схема ще може да се покриват разходи за услуги по подготовката на компаниите за емитиране на ценни книжа и първичното им предлагане на фондовата борса на стойност до 50 хил. лв. под формата на ваучер. Целта на мярката е да се осигури още една алтернатива на класическите механизми за стимулиране на конкурентоспособността на българските предприятия чрез европейски средства, а именно вече познатите грантово финансиране и инструменти за финансов инженеринг. Чрез новата процедура компаниите ще получат възможност да наберат допълнителен частен капитал на базата на реалния си потенциал за развитие, оценен от независими инвестистори, който те ще могат да използват за инвестиции в разширяване дейността си. „Не на последно място, се очаква и положителен ефект от оптимизирането на оперативните процеси в резултат от преобразуването на предприятията в публични дружества“, подчерта Александър Манолев.

Участниците в срещата се обединиха около мнението, че у нас капиталовият пазар има потенциала да реализира очакваните по-големи обороти и да изиграе ролята на своеобразен мост между българските малки и средни предприятия и потенциалните инвеститори. Подобна инициатива може да даде нов стимул и повече компании да решат да предприемат тази стъпка. „Имаме готовност, ако процедурата покаже, че функционира правилно, да удължим нейния срок и да заделим допълнителен финансов ресурс“, допълни зам.-министър Манолев. По думите му най-важното е, че българските предприятия, чрез увеличението на капитала си, ще получат свеж финансов ресурс, за да растат по-бързо, а това ще доведе и до по-висок икономически растеж на страната.

Общият индикативен бюджет на ваучерната схема за предоставяне на услуги за емитиране на ценни книжа на капиталовите пазари възлиза на 3 911 660 лева (2 000 000 евро). Финансирането по схемата ще се осъществява посредством предоставянето на ваучери на стойност 50 000 лева, като бенефициент ще бъде Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия (ИАНМСП). Те ще администрират процеса и ще набират заявления за получаване на ваучер. Работният вариант на схемата предвижда да се даде срок за кандидатстване на компаниите, като заявленията да се разглеждат по реда на постъпването им. Компаниите, които подадат заявления след като финансовият ресурс по схемата е изчерпан ще бъдат включени в „резервен списък“. На одобрените предприятия ще бъде даден срок за реализиране на намерението им за излизане на фондовата борса и в случай, че не го спазят техният ваучер ще бъде пренасочен към някоя от компаниите включени в резервния списък.

Всички детайли в момента се обсъждат оперативно от експертите на УО на ОПИК, ИАНМСП и БФБ като се очаква в близките седмици изискванията и етапите по схемата да бъдат финално разписани.

Изнасяме за Нова Зеландия основно медни елементи, сирена и извара и слънчогледови семена. Това стана ясно по време на среща между заместник-министъра на икономиката Александър Манолев и новоназначения посланик на островната държава Н.Пр. Грегъри Андрюс.

Основен проблем за разгръщане на икономическите връзки между двете страни е географска отдалеченост, като през миналата година двустранният стокообмен достига 13.3 млн. щ.д., стана ясно по време на срещата. „Разглеждаме Нова Зеландия като важен партньор и съюзник в Азиатско-тихоокеанския регион, с когото споделяме общи ценности и имаме близки позиции по редица актуални въпроси“, подчерта зам.-министър Манолев. По думите му е позитивен знак, че България вече е приключила вътрешната правна процедура по утвърждаване на подписаното Споразумението за партньорство по въпросите на отношенията и сътрудничеството между Европейския съюз и Нова Зеландия. „Затова ще подкрепим и по-бързото започване на преговорите за сключване на другия важен стратегически документ между Общността и Нова Зеландия – споразумението за свободна търговия, което ще даде и нов тласък в икономическите ни отношения“, допълни Александър Манолев.

По време на срещата посланик Андрюс подчерта, че основен фокус във външноикономическата политика на Нова Зеландия ще бъдат многостранните отношения с ЕС, основата, за които трябва да даде споразумението за свободна търговия. Той допълни, че страната отдава важно значение на България в този процес като държава, с която има традиционно добри отношения и значителни перспективи за увеличаване на взаимния стокообмен. Двамата се договориха да се съсредоточи вниманието върху конкретни сектори, които имат потенциал за растеж като бе обсъдено, че сред тях внимание заслужават селското стопанство, храните и др.

През 2016 г. двустранният стокообмен между България и Нова Зеландия възлиза на 13.3 млн. щ.д., от които български износ е за 3.8 млн. щ.д. а вносът – 9.5 млн. щ.д. Според предварителните данни за периода януари-май 2017 г. взаимният стокообмен с Нова Зеландия възлиза на близо 6.3 млн. щ.д. Основните стоки в българския износ за страната през последните години са ламарини и листове от мед, храна за животни, сирена и извара, семена от слънчоглед, медикаменти, хлебарски и сладкарски изделия, като през 2014 и 2015 г. са изнесени и значителни количества царевица. От Нова Зеландия внасяме главно вълна, вина, както и меса от дребен рогат добитък.

Подготвя се провеждането на бизнес форум между България и Беларус, който да протече в рамките на редовно заседание на междуправителствената комисия между двете страни в Минск. Това стана ясно по време на среща между заместник-министърът на икономиката Александър Манолев и Н. Пр. г-н Владимир Воронкович, извънреден и пълномощен посланик на Беларус.

Двамата се обединиха около мнението, че е налице сериозен потенциал в търговско-икономическите взаимоотношения между България и Беларус. „Важно е да инициираме повече общи събития, които да заздравят връзките между бизнеса от двете държави и провеждането на съвместен форум ще е силен сигнал в тази посока“, подчерта зам.-министър Манолев. Той отправи покана и подобно събитие да се проведе и в България през следващата година.

Предвижда се комисията и бизнес форума да се проведат тази есен, най-вероятно през месец ноември в беларуската столица. На него ще бъдат поканени компании от двете страни, които имат конкретен интерес, за да обменят опит и да намерят потенциални партньори. Темите, които ще бъдат обсъждани на междуправителствената комисия ще бъдат от сферата на селското стопанство, транспорт, промишленост, научно-техническо сътрудничество и туризъм Председател на междуправителствената комисия от българска страна ще бъде зам.-министър Манолев, а от белоруска заместник – министърът на външните работи на Беларус. Посланик Воронкович предложи, по време на посещението в Минск да бъдат организирани и срещи на високо ниво с министри от правителството на Беларус.

През 2016 г. двустранният стокообмен възлиза на 49,3 млн.щ.д., от които 23,3 млн.щ.д. български износ, а вносът е 26,1 млн.щ.д. Българският износ за Беларус се състои основно от: медикаменти, кафе, плодове и електрически акумулатори.

Възможностите за разширяване на икономическото и външнотърговското сътрудничество с Република Сингапур обсъдиха заместник-министърът на икономиката Александър Манолев и Онг Енг Чуан, заместник-министър в МВнР на Република Сингапур.

„Сингапур e важен икономически партньор и усилията ни са насочени към насърчаване на двустранното сътрудничество и засилване на икономическите връзки между двете страни.“, заяви зам.-министър Манолев. Той допълни, че за България е важно привличането на инвеститори, които биха могли да използват потенциала и предимствата на страната ни като мост към огромния пазар на ЕС и региона.

На срещата бяха обсъдени още и възможностите за ускоряване на ратификацията на Всеобхватното споразумение за свободна търговия между ЕС и Сингапур. „България отдава значение на бързото сключване на Споразумението, държавите от Азия са приоритетен партньор за страните-членки на ЕС, като през последните години България също активизира сътрудничеството си с Азия“, подчерта зам.-министърът на икономиката.

Споразумението предвижда либерализиране и улесняване на търговията и инвестициите, в това число създаване на зона за свободна търговия. Търговско споразумение, съдържа освен разпоредби за намаляването на митата и нетарифните пречки в областта на търговията със стоки и услуги, също така и разпоредби в други области, свързани с търговията – защита на интелектуалната собственост, инвестиции, обществени поръчки, конкуренция и устойчиво развитие.

От своя страна Онг Енг Чуан, заместник-министър в МВнР на Република Сингапур заяви, че чрез спогодбата очаква да види повече български стоки в Сингапур. „Надяваме се Споразумението да бъде сключено в най-кратки срокове, защото това ще даде възможност и за опознаване на българския пазар и инвестиционната среда.“, посочи той.

За периода януари-април 2017 г. двустранната търговия между България и Сингапур е на стойност 99.8 млн. щ.д., отчитайки ръст с 103.7% спрямо същия период на 2016 г. Износът възлиза на 87.2 млн. щ.д., отчитайки увеличение от 124.7% спрямо същия период на предходната година. Вносът се равнява на 12.6 млн. щ.д. Външнотърговското салдо е положително и е в размер на 74.6 млн. щ.д.

Водещи стокови позиции в българския износ са масла, получени при дестилацията на каменовъглени катрани при висока температура, рафинирана мед и медни сплави в необработен вид, интегрални схеми и електронни микрокомплекти и др.

Водещи стокови позиции в българския внос – части и принадлежности за превозните средства, автоматични машини за обработка на информация, апаратура за прекъсване, разединяване, защита, електрически апарати за жична телефония или телеграфия и др.

Гръцкият бизнес има интерес към Югозападна България, заради близката локация и допълнителните възможности, които страната ни може да предложи. Това стана ясно по време на среща между заместник-министърът на икономиката Александър Манолев, кметът на Сандански Кирил Котев и Минко Герджиков, изпълнителен директор на Гръцкия бизнес съвет в България. По време на нея бе представен общинският проект за обособяване на индустриална зона Сандански и бяха коментирани перспективите пред него.

„За последните десет години са отчетени 3.68 млрд. евро нетни преки чуждестранни инвестиции от Гърция, с което страната се нарежда на 3-то място по размер на преките инвестиции в България“, каза заместник-министър Манолев. Той подчерта, че България се стреми да предлага все по-добри условия, за да се насърчи тази тенденция. „В Министерството на икономиката е входиран проект за обособяване на индустриална зона в Сандански и държавата може да го подкрепи, ако има потенциал за навлизане на нови инвестиции в региона“, обясни Александър Манолев.

По време на срещата бе договорено да се организира българо-гръцки бизнес форум, на който да бъде представен проекта за индустриална зона Сандански и мерките за насърчаване на инвестиции в България. Според изпълнителният директор на Гръцкия бизнес съвет Минков Герджиков има интерес от страна на компании от южната ни съседка към този регион и като цяло към страната ни, защото можем да предложим близка локация до родината им и същевременно достъп до единния европейски пазар.

Кметът Котев представи локациите, които в момента се разглеждат за реализиране на проекта за индустриалната зона и акцентира, че общината е готова да съдейства на стратегическите инвеститори с административната и друга помощ при реализацията на проекти на нейна територия. „Всички документи за индустриалната зона вече са в Министерството на икономиката и аз съм оптимист, че ще успеем в кратки срокове да започнем неговата реализация“, допълни той.

През първото тримесечие на 2017 г. стокообменът между България и Гърция се е увеличил с 11.8% в сравнение със същия период на 2016 г. и е в размер на 685 млн. евро. Износът към Гърция се е увеличил с 11.6% и е в размер на 379.7 млн. евро, а вносът – с 12% като надхвърля 305 млн. евро.

Сериозна компания в областта на машиностроенето има интерес да разкрие производствен и логистичен център при Видин на над 20 декара площ като преговорите са в напреднала фаза. Това съобщи заместник-министърът на икономиката Александър Манолев по време на дискусия за демографските и социални проблеми в област Видин, организирана от Министерството на труда и социалната политика.

„За мен индустриална зона Видин е една от най-перспективните за развитие в цяла България“, каза зам.-министър Манолев. По думите му тя е особено атрактивна за компании от Централна Европа заради възможността да се използва река Дунав като транспортна връзка, наред с наличната автомобилна и железопътна инфраструктура. „Още повече, че този регион е перспективен за развитие за правителството и приоритетно се презентира пред потенциални инвеститори“, допълни Александър Манолев и акцентира, че с решение на правителството е премахната разпоредбата, с която се забранява да се продават терени и да се отстъпва право на строеж в индустриална зона Видин – важна стъпка за активизиране на нейното развитие.

В рамките на ОП „Иновации и конкурентоспособност“ е заложена хоризонтална цел за насърчаване на икономическото развитие на Северозападния район, стана ясно от неговото изказване. „Към момента около 30% от всички сключени договори по ОПИК се реализират в Северозападна България като те са на обща стойност от над 264 млн. лв. Вече 158 от тях са успешно приключили и благодарение на тях са инвестирани над 73 млн. лв. в икономиката на региона“, каза още зам.-министър Манолев.

В дискусията, която се проведе във Видин, участие взеха заместник-министърът на труда и социалната политика Султанка Петрова, нейният съветник доц. Георги Бърдаров, областният управител на Видин Албена Георгиева и др.

Министерството на икономиката и Община Враца ще си партнират за привличане на повече инвестиции в Северозападна България. Предприемането на координирани действия в тази посока бе обсъдено на среща между заместник-министъра на икономиката Александър Манолев и кмета на Враца Калин Каменов.

„Насърчаване на икономическото развитие на Северозападна България е основен приоритет за правителството и можете да разчитате на пълна подкрепа за привличане на повече инвестиции в община Враца“, каза Александър Манолев. Той допълни, че регионът на Враца има редица конкурентни предимства – сравнително близка локация до столицата, алтернативни трасета за експорт към Централна и Западна Европа и наличие на работна ръка. „Предимство е и възможността да се ползват редица облекчения от инвеститорите при реализацията на проекти в райони с по-висока безработица“, допълни заместник-министърът.

Кметът на Враца подчерта, че основен приоритет за неговия екип е разкриването на нови работни места. „Искаме да създадем възможност хората да остават тук и да имат алтернативи за професионална реализация“, каза Калин Каменов. По думите му всеки сериозен инвеститор, който избере Враца ще има пълна подкрепа от общината, в това число и за израждане на довеждаща инфраструктура и приоритетно административно обслужване. „Необходима ни е възможността да представим силните качества на региона пред потенциалните инвеститори и затова за нас е много важна оперативната връзка с Министерството на икономиката“, подчерта Калин Каменов.

По време на срещата бе договорено да се изготви подробен доклад за възможностите за инвестиции във Враца, вече съществуващите предприятия на нейна територия и облекчителните мерки, които предлага общината, като те да бъдат представяни на потенциални инвеститори, които се свързват с Министерството на икономиката и Българска агенция за инвестиции.