За последната седмица в България се откриват предприятия с немско участие на обща стойност от около 120 млн. лв. Това каза заместник-министърът на икономиката Александър Манолев по време на откриването на разширението на ремонтната база на „Луфтханза Техник“ на летище София. С него българската локация се превръща в най-голямата на компанията за цяла Европа.

„От своето стъпване в България „Луфтханза Техник“ продължи устойчиво да се развива и да увеличава инвестициите си“, подчерта зам.-министър Манолев. По думите му до момента компанията има издадени три сертификата по Закона за насърчаване на инвестициите на обща стойност от над 130 млн. лв., а общо е инвестирала около 100 млн. евро в базата си в България. Разкрити са 1 100 работни места, а плановете на компанията са тази тенденция да се запази и до 2 г. да се назначат още между 200 и 300 висококвалифицирани експерти.
„Преди около седмица стартира завод за 50 млн. лв. на немския гигант „Осрам“ в България. Днес откриваме нова инвестиция на друга авторитетна немска компания за близо 70 млн. лв. Или с други думи, за последната седмица в България се откриват заводи с немско участие на обща стойност от около 120 млн. лв.“, посочи Александър Манолев. Той подчерта, че това е част от една тенденция, която правителството последователно насърчава. „Резултатите от тези усилия се потвърждават и от изследване на Германо-българската индустриално-търговска камара. Според него, на въпроса „Бихте ли инвестирали отново в България?“: 90% от анкетираните немски фирми отговарят положително“, съобщи заместник-министърът.

На събитието присъстваха и министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски, Херберт Залбер, посланик на Федерална република Германия в България, Даниел Хофман, изпълнителен директор на „Луфтханза Техник София“, Пламен Атанасов, изпълнителен директор на „Бългериън Еъруейз Груп“, Томас Рюкерт, Директор услуги базово обслужване на „Луфтханза Техник“ АГ и др.

Германската компания за услуги в областта на авиационната поддръжка и ремонта на самолети “Луфтханза Техник” днес открива нов хангар и мултифункционална сграда на летище София. Инвестициите са за около 35 млн. евро. Така българското подразделение на “Луфтханза Техник” се превръща в най-голямата база на компанията в Европа. Средствата са използвани за изграждането на нов хангар, нови работилници и 6-етажна многофункционална сграда с офисна част. Разширението ще доведе до увеличаване броя на производствените линии. Очаква се и нарастване на производствения капацитет с 60%, или общо 1 милион човекочаса извършвана работа на година. Новото съоръжение на компанията може да обслужва до 8 тяснокорпусни самолета едновременно за основен ремонт и поддръжка, както и 1 самолет в носова позиция за работа по системите в кабината. Базата в София предлага комплексно обслужване, а две от производствените линии са предвидени за цялостно боядисване. “Луфтханза Техник София” заема приблизително 64 хил. кв. метра площ в района на столичното летище.

Представители на една от най-големите компании в света в производството на стомана, асансьори и компоненти за автомобилната индустрия и др. – „Тисенкруп“ са на посещение в България за проучване на възможности за инвестиции и разширяване на дейността си. Те са в страната ни по покана на заместник-министърът на икономиката Александър Манолев като в рамките на посещението си имаха оперативна среща и посещение на производствената им база в София.

Към момента в България оперира дружеството „Тисенкруп Матириалс България“ ООД, което е фокусирано върху складиране, продажба на едро и дребно на стоманени продукти. Концерна планира обособяването на нов логистичен център, който да обслужва региона, като се разглеждат няколко локации в страната ни. Със сигурност ще останем част от този сектор в България, където постигаме добри резултати, посочи Мартин Щилгер, изпълнителен директор за Източна Европа в направление „Материали“ на концерна. По думите му през последните години те са инвестирали над 5 млн. евро в базата си в София като и към момента я разширяват. Дружеството разполага с още три локации на територията на страната в Пловдив, Русе и Бургас, стана ясно по време на срещата.

„Можете да се възползвате от редица насърчителни мерки от държавата, ако планирате нова инвестиция в регион с висока безработица“, посочи Александър Манолев. Той подчерта, че много предимства могат да предложат и държавните индустриални зони като показа конкретни локации с перспектива за разширяване. „Надяваме се не само да останете в страната ни, но и да планирате ново разширение на дейността си, а в дългосрочен план това да бъде основа за откриване и на производства от други сектори на концерна в България“, каза още Александър Манолев.

В срещата, която се проведе в Министерството на икономиката участие взеха Мартин Щилгер, изпълнителен директор за Източна Европа в направление „Материали“ на „Тисенкруп“, Михаел Ридер, ръководител за вътрешната и външна комуникация на концерна, Георги Николов, управител на „Тисенкруп Матириалс България“ ООД, Антоанета Барес, изпълнителен директор на Национална компания „Индустриални зони“ и Стамен Янев, изпълнителен директор на Българска агенция за инвестиции.

„Тисенкруп“ е диверсифицирана индустриална група с традиционно силни страни в материалите и нарастващ дял от бизнеса с капиталови стоки и услуги. Над 156 000 служители в близо 80 страни работят за концерна. През фискалната 2015/2016 г. „Тисенкруп“ генерира продажби от около 39 млрд. евро. „Тисенкруп Матириалс България“ ООД е фокусирано върху складиране, продажба на едро и дребно на стоманени продукти. Фирмата е създадена през 1992 г. и е част от групата „Тисенкруп“ от 2005 г. насам.

Създава се „Фонд за ускоряване и начално финансиране“ с бюджет от 100 милиона лева, който ще е насочен изцяло върху улесняване достъпа до финансиране за стартиращи предприятия. Управлението на средствата ще бъде, чрез Фонда на фондовете и има за цел да покрие пълния жизнен цикъл и развитие на едно предприятие. Това каза заместник-министърът на икономиката Александър Манолев по време на откриването на първата конференция “Dare to scale” на компания „Ендевър“ в Югоизточна Европа. Домакин на проявата е София Тех Парк.

„Министерство на икономиката на България подкрепя конференцията защото вярваме, че създаването на иновативни предприятия и тяхното разрастване е път към постигане на икономически растеж и основен приоритет за региона на Централна и Източна Европа“, каза зам.-министър Манолев. Той подчерта, че е особено важно предприемаческата активност да се насърчава сред младите хора, тъй като именно те са тези, които ще осъществят прехода към Четвъртата индустриална революция. „Надявам се, че конференцията ще представи бизнес модели и добри практики на успешни предприемачи, което ще насърчи и други да тръгнат по техния път“, допълни Александър Манолев.

По думите му България се утвърждава като страна в Югоизточна Европа с благоприятна бизнес среда за достъп до финансиране чрез рисков капитал, като голям брой стартиращи предприятия от страните от региона са получили финансиране за своя бизнес от българските фондове за рисков капитал “Eleven” и “LauncHub” в периода 2007-2013 г. „През новия програмен период 2014-2020 г. целта ни е да надграждаме постигнатото до момента чрез финансови инструменти и да продължим да подкрепяме развитието на устойчива екосистема в полза на предприемачите в България“, каза още зам.-министър Манолев.

Над 200 предприемачи, мениджъри, бизнес лидери и инвеститори от 27 страни взеха участие в международната конференция „Dare to Scale“, организирана с подкрепата на глобалната структура на „Endeavor“. Целта на организаторите е създаването на платформа, чрез която предприемачите от Централна и Източна Европа да споделят предизвикателства и възможности за развитие. По време на събитието бе подчертано, че „Endeavor Bulgaria“ си поставя за цел да има важна роля в разрастващата се предприемаческа екосистема в България и региона, предоставяйки помощ и ресурс на тези, които искат да разширяват своя бизнес глобално.

Чуждестранна бизнес делегация идва днес в Сандански, за да се запознае с проекта за обособяване на индустриална зона в региона. Това съобщи заместник-министърът на икономиката Александър Манолев по време на подписването на Меморандум за изграждането ѝ. Документът бе подписан от кмета на Община Сандански Кирил Котев и изпълнителният директор на Национална компания „Индустриални зони“ Антоанета Барес.

„Зоната може да бъде атрактивна за инвеститори от трети страни“, посочи Александър Манолев и съобщи, че вече е имал разговори с компании от Индия и Китай търсещи подобна локация, която може да предложи близост до солунското пристанище и достъп до единния европейски пазар. Според него проектът има сериозен потенциал, но бъдещето му ще бъде определено именно от инвеститорския интерес. В изказването си той обърна внимание и, че сериозни обеми товари преминават през това направление. „Достатъчно е да посоча, че през първото полугодие на 2017 г. стокообменът между България и Гърция се е увеличил с 8.4% в сравнение със същия период на 2016 г. и е в размер на 1.5 млрд. евро. Същевременно износът към Македония за 2016 г. възлиза на около 390 млн. евро, а вносът – 245 млн. евро. Част от тези обороти също остават или преминават през този регион“, обясни Александър Манолев.

„Много важно е да създадем механизъм не само за привличане на инвестиции в региона, но и за тяхното задържане като индустриалната зона ще има важно значение в тези усилия“, подчерта Александър Манолев. Той даде пример с Гърция, която е на трето място по обем на инвестициите в България – 3,7 млрд. евро за последните десет години, и изрази надежда тази зона да е атрактивна и за компании от южната ни съседка.

Кметът Кирил Котев подчерта, че това е проект, който се подготвя от дълго време в общината. Взето е решение тя да бъде ситуирана при с. Дамяница заради добрата автомобилна и жп свързаност, която локацията може да предложи. „Това е едно живо населено място, в което има нова детска градина и училище и което има перспектива за развитие“, посочи кметът Котев. Той изрази надежда проектът да спомогне не само за увеличаване на доходите, но и за създаване на заетост, която да върне младите хора, които са напуснали общината.

Изпълнителният директор на НК „Индустриални зони“ Антоанета Барес подчерта, че това е поредна стъпка за реализация на приоритетите на Министерството на икономиката за създаването на нови и развитието на съществуващите индустриални зони. По време на събитието бе посочено, че към този момент в Югозападна България липсва такава зона и Сандански има всички предпоставки да се развие като център, към който да се насочват инвеститорите с интерес към тази част на страната ни.

Индустриална зона Сандански ще се намира на 500 км. от 9 европейски столици и най-големия град в Европа – Истанбул и на 2 часа път от икономическите центрове на България, Гърция и Македония, стана ясно по време на събитието.

Към момента проекти на обща стойност от около 800 млн. лв. са входирани в Българска агенция за инвестиции и се подготвят да стартират. Това съобщи заместник-министърът на икономиката Александър Манолев по време на откриването на първия завод на технологичния гигант „ОСРАМ“ в България. На събитието присъстваха и заместник министър-председателят Томислав Дончев, кметът на Пловдив Иван Тотев и изпълнителният директор на Българска агенция за инвестиции Стамен Янев.

Инвестицията на немската компания е за 50 млн. лева, и с нея се създават 900 работни места, стана ясно по време на събитието. “Виждаме позитивни сигнали и от редица други компании”, каза Александър Манолев. По думите му само от началото на годината са сертифицирани 23 проекта на обща стойност около 300 млн. лв., които предвиждат разкриването на 5000 работни места. “Нещо повече, към момента проекти на обща стойност от около 800 млн. лв. са входирани в Българска агенция за инвестиции и се подготвят да стартират”, допълни той.

„Сигурен съм, че с всичко, което сме започнали като действия – за намаляване на административната тежест, за развитието на индустриалните зони, за подобряването на връзката между обучението и пазара на труда и всичко останало, тези резултати ще продължат да бъдат надграждани”, подчерта зам.-министър Манолев. Той допълни, че е налице още една позитивна тенденция – повече компании да инвестират във високотехнологични проекти в България.

OSRAM GmbH, със седалище в гр.Мюнхен, е вторият по големина в света производител на светлинни тела (източници) с 110 годишна история. Портфолиото варира от високотехнологични приложения, базирани на полупроводникови технологии, като инфрачервено или лазерно осветление, до предлагане на интелигентни и свързани решения за осветление в сгради и градове. OSRAM GmbH е част от Групата на OSRAM Licht AG Германия един от двата водещи производителя на осветления в света.

Инвестиционният проект включва изграждане на завод на компанията в България в близост до гр. Пловдив за производство на електронни баласти, драйвери и светодиодни модули. Българският завод е част от бизнес звеното „Дигитални системи“ на OSRAM GmbH, което отговаря за разработването, производството и продажбите на електронни компоненти за осветление. Основните продукти за осветителната индустрия, които ще се произвеждат в новия завод в Пловдив са: електронни баласти (Electronic Control Gears-ECG) за LED модули и драйвери и електронни баласти (Electronic Control Gears-ECG) за традиционното осветление. Произведените продукти ще се продават на OSRAM GmbH, която ще управлява дистрибуцията на продукцията до крайните клиенти в Европа.

Към днешна дата са сключени общо 1461 договора с общ размер на предоставената безвъзмездна финансова помощ от над 1,32 млрд. лв. Това каза заместник-министърът на икономиката Александър Манолев при откриването на петото заседание на Комитета за наблюдение на програмата.

„Обявените процедури от началото на програмния период са на обща стойност 1,57 млрд. лв. което е около 63 % от бюджета на ОПИК“, съобщи зам.-министър Манолев. В изпълнение са 880 договора, а близо половин милиард лева вече са усвоени от български предприятия, стана ясно още от неговото изказване. „Тези цифри превръщат ОПИК в една от най-добре работещите програми, а още по-важното е, че тези средства се инвестират за подобаване на конкурентоспособността на българските предприятия и за насърчаване на повече иновации в тяхната дейност“, допълни той.

По време на заседанието бяха обсъдени и двете ваучерни схеми, които предстои да стартират в следващите месеци. Едната от тях има за цел да се улесни достъпа на малките и средните предприятия до цифрови ноу-хау и технологии, като се предоставят стимули за свързване с доставчиците на услуги в областта на информационните и комуникационни технологии. Предвижда се общият ѝ бюджет да бъде близо 10 млн. лв., а ваучерите да са на стойност от 20 до 50 хиляди лева в зависимост от пакета дейности, които ще бъдат подкрепяни.

По другата, малки и средни компании ще могат да се възползват от общо близо 4 млн. лв. финансиране, за да излязат на фондовата борса. По новата схема ще може да се покриват разходи за услуги по подготовката на компаниите за емитиране на ценни книжа и първичното им предлагане на фондовата борса на стойност до 50 хил. лв. под формата на ваучер. Целта на мярката е да се осигури още една алтернатива на класическите механизми за стимулиране на конкурентоспособността на българските предприятия чрез европейски средства, а именно вече познатите грантово финансиране и инструменти за финансов инженеринг. Чрез процедурата компаниите ще получат възможност да наберат допълнителен частен капитал на базата на реалния си потенциал за развитие, оценен от независими инвеститори, който те ще могат да използват за инвестиции в разширяване на дейността си.

Участниците в заседанието обсъдиха и предстоящата процедура за набиране на проектни предложения “Насърчаване на предприемачеството”, която е с общ бюджет от 67 млн. лв. Взето бе решение обсъждането по нея да продължи в оперативен порядък в следващите седмици, за да се вземат предвид всички гледни точки. Одобрена бе процедурата „Подкрепа за пилотни и демонстрационни инициативи за ефективно използване на ресурсите“ с общ бюджет от 71 млн. лв.

В заседанието на Комитета за наблюдение, което се проведе в к.к. Боровец, взеха участие представители на Управляващия орган на ОПИК, на други институции и организации, бенефициенти, неправителствени организации и др.