Очаква се ръста на икономиката у нас да надхвърли равнището от 3% за 2017 г., което е над средните показатели в ЕС, и да се задържи над това ниво в средносрочна перспектива. Това каза заместник-министърът на икономиката Александър Манолев по време на Годишната посланическа конференция в София. Той представи част от приоритетите във външноикономическата политика на правителството и конкретните стъпки, които е предприело Министерството на икономиката за привличане на повече чуждестранни инвеститори, и подкрепа на български компании за стъпване на нови пазари.

„Благодарение на съвместните ни усилия за последната година са организирани 23 международни изложения, на които са представени над 230 български компании в страни като Германия, Русия, Италия, Великобритания, Испания, Китай, ОАЕ и др.“, съобщи Александър Манолев. Той допълни, че в резултат на активното сътрудничество между Службите по търговско-икономически въпроси и посолствата по места са организирани бизнес делегации, в които са се включили над 150 български компании. „Състояха са и 12 бизнес форума в страната с представители на бизнес средите от Русия, Република Корея, Обединените Арабски Емирства и др., в които от българска страна участие взеха над 600 компании“, каза още заместник-министърът.

Той спомена и някои от големите инвестиции реализирани в България през последната години, принос, за които също има активната външноикономическа политика. Открит център за аутсорсинг и ИТ услуги в София от индийска компания; иновационен център за насърчаване на стартиращи предприятия с американско участие в София Тех Парк; навлизането в България на най-големия дистрибутор на етерични масла в света, бяха само част от посочените примери от заместник-министъра. „Вярвам, че тези резултати са общи и че заедно можем да постигнем още много. Знам, че човешкият ресурс често не достига, че приоритетите са много, а времето малко. Но наистина се надявам, че ще продължим общите усилия за подобряване на ефикасността, за партньорство и взаимопомощ, за да постигаме още по-големи успехи“, обобщи Александър Манолев.

Акцент в неговото изказване бе и предстоящото българско председателство на Съвета на ЕС и приоритетите, предложени от Министерството на икономиката в три основни теми – Индустриална политика и предприемачество; Ефективен единен пазар и Обща търговска политика на ЕС. „Нашата цел е максимално да въвлечем и бизнеса, затова вече сме стартирали работни срещи с тях по темите и подготвяме съвместни инициативи. Имаме амбицията да използваме максимално ефективно предстоящото председателство в сферата на икономиката и наистина се надявам заедно да успеем да подготвим и реализираме редица важни събития“, допълни Александър Манолев. Той отговори и на множество въпроси на дипломатите, като подчерта, че е много важно да се намери най-ефективната форма на сътрудничество между Службите по търговско-икономически въпроси и посолствата, за да се постигат и повече резултати и координирано взаимодействие.

Българските компании в отбранителната индустрия трябва да получават максимален дял от поръчките за въоръжаване или превъоръжаване на Българската армия. Тази обща позиция изразиха заместник-министърът на икономиката Александър Манолев и заместник-министърът на отбраната Анатолий Величков на среща с представителите на бизнеса от сектора. Тя бе организирана съвместно между двете институции и в нея участие взеха командирът на Сухопътните войски генерал-майор Михаил Попов, директорът на Института по отбрана доц. Петко Таушанов, председателят на Сдружение “Българската отбранителна индустрия” академик Стефан Воденичаров и др.

Повод за срещата бе обсъждане на Проекта за инвестиционен разход на Министерството на отбраната „Придобиване и поддръжка на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизираната бригада“. По време на нея бяха представени основни негови параметри, като бе обсъдено как и какъв дял от него може да бъде изпълнен от български компании опериращи в сектора.

„Организирането на тази среща е ясно изражение на волята на държавата за привличане на националната индустрия, работеща в полза на сигурността и отбраната“, каза зам.-министър Манолев в началото на срещата. Той акцентира, че участието на български компании в този и други бъдещи проекти, ще допринесе за по-добро технологично развитие, възможност за разгръщане на нови партньорства с чуждестранни производители, привличане на инвестиции в сектора, разкриване на нови работни места и предполагаеми по-малки разходи за поддръжка.

Държавата има волята да създаде условията за по-голямо въвличане на българския бизнес в този и други проекти, но това трябва да стане срещу ясни гаранции, че компаниите в страната могат да отговорят на нуждите на Българската армия, подчертаха участниците в срещата. „Институциите приемат тази среща като начало на ефективен диалог с индустрията за намиране на най-доброто решение“, допълни зам.-министър Манолев. Нуждата от продължаването на диалога правителство-индустрия подкрепиха и представителите на бизнеса и се обединиха около мнението, че срещата е била полезна и много важна за сектора.

От началото на 2017 г. са стартирали проекти на обща стойност над 3 млн. лв. в областта на ИКТ и аутсорсинг сектора, като благодарение на тях се разкриват над 400 нови работни места. Това стана ясно по време на срещата на заместник-министъра на икономиката Александър Манолев с представители на The Independent Advisory Network – една от най-големите британски консултантски групи. Нейни представители са в България за проучване на сектора на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) и аутсорсинга.

„ИКТ и аутсорсинга е сред най-бързо развиващите се сектори на българската икономика, който през последните години отбелязват устойчив ръст“, каза зам.-министър Манолев. По думите му от 2013 г. до сега са стартирали проекти по Закона за насърчаване на инвестициите в тази област на обща стойност близо 20 млн. лв, които разкриват 2 700 работни места. Той акцентира, че се полагат последователни усилия за подкрепа на чуждестранните инвеститори като страната ни може да предложи макроикономическа и финансова стабилност, запазване на най-ниските в ЕС данъчни ставки, ниски нива на оперативните разходи и др. „Основен приоритет за правителството е намаляване на административната и финансова тежест за бизнеса, което в някои случаи също се явява преграда пред чуждите капитали“, подчерта Александър Манолев.

Представителите на британската консултантска група подчертаха, че има конкретен интерес от техни клиенти да изнесат част от дейността си в региона. Целта на посещението е проучвателна, тъй като България има редица предимства – географско положение, достъп до единния европейски пазар, значителни традиции в сектора и др. Бизнесът оценява високо и квалификацията на заетите в сектора Наличието на големи чуждестранни компании, които вече оперират в този сектор у нас, също бе отчетено като предимство. За представителите на The Independent Advisory Network е много важна и информацията, която ще получат от бизнеса, който работи на място, затова и на срещата присъстваха представители на компаниите „Булпрос“, „Скейл фокус“, „Куестърс България“ и “EHS Consulting“.

Изготвянето стратегия за индустриална политика на Европейския съюз ще бъде един от приоритети в рамките на българското председателство на Съвета на ЕС в сектор „икономика“. Разискванията за подобен документ вече са започнали в Съюза и имат подкрепата на всички страни-членки. Това стана ясно по времена среща на заместник-министъра на икономиката Александър Манолев с председателя на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев. Срещата се проведе по инициатива на работодателската организация и по време на нея представителите на бизнеса дадоха конкретни предложения, които да бъдат включени в програмата на страната ни.

Сред предложените теми от страна на АИКБ за включване в дневния ред на българското председателство е ревизия на дефиницията за малки и средни предприятия и за спазване на Акта за малкия бизнес. Зам.-министър Манолев информира, че именно страната ни отговаря за формулирането на дефиницията за малките и средни предприятия и това е тема, по която ще се работи и след периода на председателството ни. Бизнесът настоява да се обърне и внимание на ниво ЕС за предотвратяване случаите на свръх регулация – тема, която често касае националното законодателство на страните-членки. „Вече е приета Декларация на страните от Вишеградската четворка и България, Румъния, Словения, и Хърватия в тази посока и имаме обща позиция на 8 страни-членки, която ще защитаваме на ниво ЕС“, информира Александър Манолев.

Министерството на икономиката ще подкрепи работодателските организации за включване в дневния ред на Съвета на Европейския съюз по конкурентоспособност обсъждането на мерки срещу задълбочаващия се недостиг на човешки ресурси за европейската икономика, стана ясно по време на срещата. Обсъдени бяха и още няколко теми, които да залегнат в дневния ред на Съвета – ревизия на регламентите за държавна помощ, въвеждане в реално действие на принципа за партньорство и управление на множество равнища, както и разглеждане на услугите от общ интерес като възможност за подобряване на социалната и териториална кохезия и насърчаване на икономическия растеж. Сред другите обсъждани въпроси бе включването на тематични събития по време на българското председателство в сектор „икономика“.

Стокообменът между България и Узбекистан нараства с 8% за първото тримесечие на 2017 г. и достига 3,5 млн. щ.д. Това стана ясно по време на срещата между заместник-министъра на икономиката Александър Манолев и посланика на Узбекистан Н.Пр. Улфрат Салахетдинович.

„Цифрите и историята на двустранните ни отношения показват, че имаме основа за активизиране на търговските ни връзки. Важно е да инициираме регулярни срещи между бизнеса от двете страни, което да създаде и дългосрочни контакти“, посочи Александър Манолев. Той акцентира, че можем да задълбочим сътрудничеството в няколко отрасъла – търговия, туризъм, строителство и насърчаване на инвестициите. „България има готовност да разшири своя износ за Узбекистан, а в страната вече има български инвеститори, което трябва да се използва за разширяване на икономическите контакти“, каза българският заместник-министър. Той добави, че български строителни компании имат необходимия опит и капацитет и могат да участват в изграждането на узбетски обекти.

Н.Пр. Улфрат Салахетдинович акцентира, че страната му полага всички усилия да облекчава чуждестранните инвеститори. Според него бизнесът от двете страни би могъл да си сътрудничи успешно в хранителната и текстилната индустрии. Той подчерта, че Узбекистан може да предложи екологично чиста продукция за последваща консервация. Между нашите две страни има изградени дългогодишни връзки, които трябва да развиваме и в бъдеще, допълни посланик Салахетдинович.

По време на срещата бе обсъдена възможността за организиране на държавно посещение на най-високо политическо ниво, както и подготовката на следващото заседание на Междуправителствената българо-узбеска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество.

Искаме Европа с една скорост, основана на солидарност, сближаване и уважение към основните принципи и ценности, която да интегрира интересите на всички граждани и бизнеса. Това се посочва в Декларацията приета на срещата на министрите на икономиката и министрите, отговарящи за кохезионната политика на страните от Вишеградската четворка (Полша, Унгария, Чехия, Словакия) и Румъния, Словения, България и Хърватия, която се проведе в Варшава. От българска страна в нея участваха вицепремиерът Томислав Дончев и заместник-министърът на икономиката Александър Манолев, а сред присъстващите бе и еврокомисарят по бюджета и човешките ресурси Гюнтер Йотингер.

„Като едно от основните постижения на ЕС, стабилният вътрешен пазар следва да бъде в основата на всеки сценарий за неговото бъдещо развитие“, каза зам.-министър Манолев по време на дискусиите. Той подчерта, че всеки сценарий за Европа на няколко скорости е неприемлив за България и допълни, че във времена на толкова предизвикателства е важно да се заздравят връзките между страните-членки, вместо да се слагат нови бариери. „Заедно трябва да намерим решение, което да гарантира солиден единен пазар, основан на ефективното прилагане на четирите свободи – стоки, услуги, капитали и хора. Основавайки се на постиженията и добрите страни на ЕС, трябва заедно да изградим едно по-силно бъдеще“, посочи Александър Манолев.

Интеграцията през последните години разшири единния пазар с близо 130 млн. граждани, даде големи възможности за предприемачи и достъп до потребителите от всички държави от ЕС. С присъединяването си към Съюза страните си поставяха за цел премахването на политическите, икономическите и социалните различия в Европа. Продължаването на този път е възможен само ако се запазят четирите свободи и се осигури пълна цялост на единния пазар, се посочва още в приетата декларация. Тя е важна основа за уеднаквяване на позициите между Вишеградската четворка и Румъния, Словения, България и Хърватия при бъдещите дебати между страните-членки на ЕС относно бъдещето на съюза и разписаните сценарии в Бялата книга за реформирането му, след Брекзит.