Полска компания закупува ремонтирани вагони от завода в Септември. Този и още шест договори между български и полски компании на обща стойност за над 30 млн. евро се подписват днес в рамките на двустранен бизнес форум. Събитието, което е организирано от икономическите министерства на България и Полша бе открито от заместник-министъра на икономиката Александър Манолев, а в него участие взеха над 200 компании от двете страни. На официалната церемония във Варшава присъства и Витолд Словик, заместник-министър на икономическото развитие на Полша. Проявата се осъществява в рамките на официалното посещение на президента Румен Радев.

„Обменените визити на високо политическо се осъществяват в изключително подходящ момент – когато икономиките ни са в подем, а връзките между бизнеса от двете държави постоянно се заздравяват и развиват“, каза заместник-министър Манолев. По думите му за миналата година износът ни за Полша възлиза на над 585 млн. евро, а двустранният стокообмен надхвърля 1,6 млрд. евро. Той представи част от предимствата, които страната ни може да предложи и подчерта ангажираността на Министерството на икономиката за реализацията на повече съвместни проекти.

„Днес ще бъдат подписани договори между български и полски компании в редица сектори от взаимен интерес – за закупуване на пчелен мед от България; за продажба и ремонт на вагони; за внос на месо и мляко и др.“, съобщи Александър Манолев. Сред договорите са този за продажба и ремонт на 40 товарни вагона от България, който се сключва между завод „Септември“ и Група „ЗУЕ“. Обемът на поръчката ще гарантира работа на пълен капацитет за българското предприятия като се водят преговори бройката на вагоните да бъде удвоена.

Полската компания „КОРПО БИО“ ООД ще купува български пчелен мед от производителя „ЙОТ ГИ ВАЛ“ ООД. Обемите ще започнат с 5 млн. евро през следващата година и рамково споразумение за 20 млн. евро за следващите 4 г. Още един договор в хранително-вкусовата промишленост се сключва с полската „КОНТРАКТУС“ ООД, която стартира внос на мляко и месо с рамков договор за 10 млн. евро. Българският контагент е „СИ КОМЕРШЪЛ“ ООД.

Български-полски консорциум ще кандидатства за изграждането на билетната система на София. Това ще стане по силата на подписано споразумение между фирма “Балкантел“ и полската фирма „Мера“. Същевременно български фирми ще участват изграждането на инфраструктурни проекти в Полша. Компания „Гигастрой“ ООД и група “ЗУЕ“ ще си партнират при строителството на жп обекти. Дружествата „Ава Транс“ ООД и „Тритекс“ ООД ще ползват обща ремонтна и логистична база на територията на Полша. По силата на друг договор се очаква полската компания „Уодвейст“ да внася на специализирани фуражи, чрез дистрибуторската мрежа на „Си Комършал“ ООД. Споразумение ще бъде сключено и между Асоциацията на индустриалния капитал в България и Работодателите на Полша.

Договорите ще бъдат подписани в рамките на форума, а приветствие към участниците ще направят и президентите на България и Полша Румен Радев и Анджей Дуда по-късно днес.

Търговията между България и Румъния отчита положителни тенденции, като стокообменът ни за миналата година възлиза на 3,8 млрд. евро, което е увеличение с 5,7%. Това каза заместник-министърът на икономиката Александър Манолев по време на откриването на българо-румънските консултации за икономическо сътрудничество. Делегацията от Румъния се ръководи от държавния секретар в Министерството на бизнес средата, търговията и предприемачеството Стерика Фундуля. Двамата заместник-министри имаха и среща на четири очи непосредствено след общото заседание.

„Салдото в двустранната търговия е положително за България и е в размер на 256 млн. евро за 2016. Вярвам, че положителните тенденции ще се запазят и се надявам, че и работата на смесената работна група ще допринесе в тази посока“, подчерта зам.-министър Манолев. По думите му един от начините за повишаване на стокообмена е чрез разнообразяване на търговските потоци между двете страни и включване на нови продукти в листите на търгуваните стоки. Между България и Румъния се обменят предимно метали и метални изделия, нефтени продукти, захар, зърнени култури, медикаменти, изделия на хранително-вкусовата промишленост, както и транспортни средства вкл. трактори и автомобили, стана ясно по време на заседанието. Като отрасли с перспектива за растеж в двустранната търговия бяха посочени машиностроене, електроника и електротехника, строителство, хранително-вкусова промишленост, текстилна и трикотажна промишленост, IT аутсорсинг и др.

„Двустранните търговско-икономически връзки могат да се разширят също така и чрез повече специализирани събития, а несъмнено предстоящото поредно съвместно заседание на нашите две правителства е още един силен знак за компаниите от България и Румъния“, каза още зам.-министър Манолев. В своето изказване той представи и част от приоритетите в икономическата програма на правителството като акцентира на мерките за намаляване на административната тежест, за насърчаване на предприемаческата инициатива и инвестиции, за развитието на индустриалните зони и др.

От своя страна държавният секретар Фундуля акцентира на важността на двустранното сътрудничество и отбеляза, че то има все по-голямо значение за цялостното развитие на Европа. Той акцентира на мерките, които румънското правителство предприема за подобряване на бизнес средата и на резултатите, които се постигат. В своето изказване той също обърна внимание на резултатите, които се отчитат в двустранната търговия между България и Румъния и представи данни, според които към момента над 2000 компании с български капитал оперират в северната ни съседка. Приблизително същата е и цифрата на румънските компании в България, стана ясно по време на срещата. За нас е много важно да продължим да насърчаваме идването на повече български инвеститори в Румъния, както и да подкрепим румънски компании да реализират проекти в България, отбеляза държавният секретар.

Подготвя се ваучерна схема по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, която има за цел да се улесни достъпа на малките и средните предприятия до цифрово ноу-хау и технологии, като се предоставят стимули за свързване с доставчиците на услуги в областта на информационните и комуникационни технологии. Предвижда се общият ѝ бюджет да бъде близо 10 млн. лв., а ваучерите да са на стойност от 20 хиляди до 50 хиляди лева в зависимост от пакета дейности, които ще бъдат подкрепяни. Това съобщи заместник-министърът на икономиката Александър Манолев по време на събитието „Умни градове и умни хора“, организирано от Посолството на Холандия у нас.

„Най-важното е умните решения да навлизат в колкото се може повече сфери на градското ни ежедневие и да подобряват условията за живот за хората. Защото според анализите на ООН, само след 30 години 66% от цялото население на земята ще живее в градове и ние трябва да сме готови за тези промени“, посочи зам.-министър Манолев. Според него основен акцент трябва да се дава на икономиката, защото болшинството от тези хора избират градския живот, именно заради икономическите възможности, които може да предложи. Затова и нейната дигитализация е тема с основен приоритет.

„Данните за развитието на българската икономика през последното десетилетие показват, че тя следва световната тенденция на дигитализация на бизнес отношенията“, каза зам.-министър Манолев. Той даде пример с областта на информационните технологии и услуги, където работят близо 10 хил. компании. За миналата година са осигурили заетост на 47 700 хил. души или 4.7% от заетите в икономиката. „Още по-важното е, че секторът е от водещо значение за способността на страната ни да привлича и задържа млади и високо производителни кадри“, допълни Александър Манолев. Над 73% от наетите в него са на възраст под 40 години, а възнагражденията при лицата на възраст до 29 години са два пъти по-високи от средните за страната, а при 30-39 годишните тази разлика достига почти три пъти.

„Дигитализацията трябва да обхване повече сектори и отрасли. Затова Министерство на икономиката, по предложение на работодателските организации, предприе редица инициативи за развитието на цифровата икономика и разработи „Концепция за цифрова трансформация на българската индустрия (Индустрия 4.0)“, подчерта заместник-министърът. По думите му нейната най-важна задача е да създаде рамка, която да подпомогне българската икономика да се адаптира към новите глобални технологични и социално-икономически процеси, предизвикани от технологичните нововъведения, обединени от понятието „Индустрия 4.0“. Визията, очертана в Концепцията, е към 2030 г. България да се разпознава като регионален център на цифровата икономика, стана ясно още от неговото изказване.

На него присъства и временно управляващият мисията у нас Яяп Вернер, повече от 30 човека от Община Амстердам и др.

Делът на онлайн търговията в България се оценява на около 700 млн. лв., като този отрасъл отбелязва устойчив ръст през годините. Това каза заместник-министърът на икономиката Александър Манолев по време на откриването на „eBay European Seller Summit 2017“. За първи път годишното събитие на технологичния гигант се организира в страна от Източна Европа. За неговото откриване в София бе вицепрезидентът на компанията Крис Бейнс, а сред участниците имаше гости от България, Гърция, Унгария, Чехия, Естония и др.

„Последните данни на Евростат от доклада “Дигиталната икономика и общество в ЕС” показват, че около 9% от компаниите в България продават онлайн, а около 27% от потребителите са пазарували в мрежата през последната година”, посочи заместник-министър Манолев. По думите му данни на различни изследвания показват, че ръстът, който онлайн търговията има в страната ни изпреварва средния за Европейския съюз, но все още сме в етап на догонване на западните държави по този показател.

„Онлайн търговията дава нови, много по-големи възможности както за потребителите, така и за производителите, а стопанската инициатива става много по-достъпна“, посочи Александър Манолев. Той допълни, че броят на малките и средни предприятия в България е над 316 хиляди, което представлява 99,8% от общия брой на нефинансовите предприятия в страната. „Електронната търговия е средството, чрез което на практика всеки човек може да се приобщи към тази статистика, стига да има работещо решение, умения и базови познания за работа с компютър“, каза още заместник-министърът.

В рамките на изказването му бе обърнато внимание на разработената от страна на бизнеса и държавата „Концепция за цифрова трансформация на българската индустрия (Индустрия 4.0)“, като основа за разработване на Стратегия за участието на България в Четвъртата индустриална революция. „България има своите силни страни – качествен Интернет, силен IT сектор, силна електроника, електротехника и мехатроника, които трябва ефективно да използваме за цифровизирането на икономиката ни“, подчерта Александър Манолев.

Данните на eBay показват, че днес търговците от България достигат до 34 чуждестранни пазара, като 76% от тях са реализирали продажби на четири или повече различни континента през платформата. За миналата година те са генерирали общ оборот от около 70 млн. щ. д.

До края на тази година ще стартира процедура за набиране на проектни предложения “Насърчаване на предприемачеството”, която е насочена към стартиращи предприятия. Общият бюджет по нея е 67 млн. лв. като размерът на финансирането ще бъде до 391 хил. лева. Това съобщи заместник-министърът на икономиката Александър Манолев по време на националното събитие за награждаване на най-добрите стартиращи компании в България, част от формата Central European Startup Awards (CESA).

„Предприемаческата инициатива в начална фаза в България днес е около 3,5% по данни от националния доклад на JEM за 2015/2016, но може да се отчете, че сравнително голям процент от стартиращите предприятия успяват да оцелеят достатъчно дълго, за да станат утвърден бизнес“, каза Александър Манолев. По думите му политиката на Министерството на икономиката е да насърчава и подпомага тези предприемачи, за да могат да се обединят всички необходими ресурси – финансов капитал, хора, бизнес модел, стратегия, които са необходими за превръщането на една иновация или идея в жизнеспособен бизнес. „На база разписаните в стратегическите документи мерки реализираме различни програми в подкрепа на стартиращите предприятия“, допълни заместник-министърът. Пример бе даден с проекта “Техностарт”, който е насочен към млади хора с жизнеспособни и иновативни бизнес идеи. По него те могат да получат финансова помощ за стартиране на бизнес като вече са предоставени над 600 хил. лв. за стартиращи фирми. В момента е в ход третото му издание с бюджет от 270 хил. лв., стана ясно от неговото изказване.

Зам.-министър Манолев поздрави организаторите като отбеляза, че „подобни инициативи са много важни защото те не само показват добрия пример, но и поставят предприемчивите хора в центъра на вниманието, което ще вдъхнови и други да тръгнат по техните стъпки.“ Специално внимание бе обърнато и на Асоциацията на стартиращите предприятия, която наскоро бе учредена в активно партньорство с Министерството на икономика, като организация, която си поставя за цел да насърчава предприемаческата инициатива и внедряването на повече иновации.

Заместник-министър Манолев връчи наградата „Стартъп на годината” на компанията „Coursedot“. Тя разработва онлайн платформа, чрез която свързва корпоративни и индивидуални клиенти, които търсят IT обучения за служителите си, с тренинг компании и инструктори. В момента през нея се предлагат над 35 000 IT курсове, като работи заедно с над 430 обучителни фирми и 2000 инструктори. Чрез нея се демократизира целия процес на избор на обучения и дава достъп на фирми до програми, възможности и цени, които те трудно биха намерили сами. Изборът на сектора не е случаен: според последни проучвания само през 2016 г. пазарът на IT обученията в цял свят е достигнал 27 млрд. долара, отбелязаха организаторите.

За реализацията на проекти в краткосрочен план индийски компании ще инвестират у нас над 55 млн. щ.д. Това каза заместник-министърът на икономиката Александър Манолев по време на откриването на българо-индийски бизнес форум в София. На церемонията присъства и посланикът на Индия у нас Н. Пр. Пуджа Капур, заместник – председателят на Българската търговско – промишлена палата Георги Стоев, председателят на Балканско-индийската бизнес асоциация Красимир Ангелов и др.

„За нас Индия е важен икономически партньор в Азиатския регион. Показателно за потенциала и взаимния интерес е постоянният ръст на стокообмена и на българския износ. За последните десет години двустранният стокообмен се е увеличил близо 3 пъти – от 79 млн. щ.д. през 2006 г. на 215 млн. щ.д. през 2016 г.“, каза зам.-министър Манолев. Като примери за успешно реализирани проекти в страната ни бяха посочени тези на „Намдхари Сийдс“ (Namdhari Seeds) в областта на земеделието, „Елдер Фармасютикълс“ (Elder Pharmaceurticals) във фармацевтичната промишленост, „Синегранд“ (Cine Grand) в киноиндустрията и др.

„Предимствата на ИТ и аутсорсинг сектора у нас също са оценени от индийските инвеститори“, допълни Александър Манолев. От 2008 г. до сега компанията “Съдърланд Глобал Сървисиз“ (Sutherland Global Services) поетапно откри у нас четири аутсорсинг центъра. Общо 1600 служители работят в офисите на компанията в България и обслужват европейския пазар на водещи световни компании на повече от 16 европейски езика, стана ясно по време на събитието. Друг успешен пример е този на компанията „Феуджи“, която откри своя център за аутсорсинг и ИТ услуги в София в началото на тази година. Понастоящем за индийската компания в София работят около 50 души, като до края на 2017 г. се планира броят на назначените специалисти да достигне 100 души, с перспектива до 2019 г. в него да работят 300 човека. 

„Много български компании също имат потенциал да реализират проекти в Индия“, подчерта заместник-министърът. По думите му поредно доказателство за това е успешното включване на България в кампанията „Направи в Индия“, инициирана от индийското правителство. Нейната цел е привличане на преки чуждестранни инвестиции в производствения сектор на страната. Няколко български компании вече са реализирали инвестиционни проекти в Индия и оперират успешно на индийския пазар в областта на интернет технологиите, опаковането на битум, производството на ветеринарни фармацевтични продукти и др. Работи се и по мащабен проект в областта на възобновяемите източници на енергия, стана ясно от неговото изказване.

Посланик Капур допълни, че между България и Индия има много добри връзки на политическо ниво, но все още не е използван целият потенциал в икономическата сфера. Тя подчерта, че момента е изключително подходящ за това и подобни инициативи са важни за да се надгради положителната тенденция, която имаме през последните години в двустранните ни търговски отношения.

В рамките на събитието по подписан и Меморандум за сътрудничество между председателя на Балканско-индийската бизнес асоциация Красимир Ангелов и изпълнителния директор на ECSEPC Д.К. Сарийн.

Индийската бизнес делегация, която е на посещение в страната ни, е сформирана от Индийския съвет за насърчаване износа на електроника и компютърен софтуер (Electronics and Computer Software Export Promotion Council – ECSEPC) – структура, финансирана от Министерството на търговията и индустрията на Индия, и от индийския клон на регистрираната в София Балканско-индийска бизнес асоциация (БИБА). ИТ делегацията се ръководи от изпълнителния директор на ECSEPC Д.К. Сарийн и включва 4 компании. Останалата част от бизнес делегацията, която представлява 5 компании, е сформирана от БИБА. Предприятията в нейния състав оперират в сферата на здравеопазването и земеделието.  Предвижда се в рамките на престоя си в България индийската делегация да посети и „Международния технически панаир – 2017“ в Пловдив.

Активизиране на икономическите връзки между България и Полша е основен приоритет за правителствата на двете държави. Това бе потвърдено и по време на визитата на министър-председателя на Република Полша Беата Шидло и срещата ѝ с българския министър-председател Бойко Борисов.

Двамата се включиха и в бизнес форума, който бе организиран от Министерството на икономиката и заявиха подкрепата си за реализиране на повече съвместни проекти. „Тази ангажираност на най-високо политическо ниво е силен знак за компаниите от двете страни като е показателно, че след форума вече 6 търговски договора на обща стойност от около 15 млн. евро са във финален етап на договаряне“, коментираха представителите на двете страни.

Зам.-министър Александър Манолев бе част от българската делегация и участва в двустранните срещи с представителите на полските институции и бизнес.

Световният гигант в производството на стомана, компоненти за автомобилната индустрия, асансьори и др. ТhyssenКrupp планира разширение на операциите си в България. Това стана ясно на среща в централата на компанията в Есен между заместник-министър Александър Манолев и Мартин Щилглер, изпълнителен директор за Източна Европа в направление „Материали“ на концерна. На нея присъстваха и Михаел Ридер, ръководител за вътрешната и външна комуникация на ТhyssenКrupp, Румен Бонев, ръководител на Службата ни по търговско-икономически въпроси в провинцията и Стефан Димитров, ръководител на Консулството на Република България във Франкфурт на Майн.

През 2005 г. Thyssen Krupp стъпва на българския пазар на метали, като се обединява с „Юпитер-Стомана“. Със своите складово-производствени бази в София, Пловдив, Русе и Бургас заема водеща позиция на пазара на метали в страната ни. По време на срещата стана ясно, че компанията планира ситуиране на нов логистичен център като към момента се разглеждат различни локации в България. Зам.-министър Манолев представи съществуващите индустриални зони и проектите за обособяване на нови. „България може да предложи редица стимули за подобни инвестиции, особено, ако изберете локация в регион с високо ниво на безработица“, подчерта заместник-министърът. Той отправи покана и делегация на немския концерн да посети България през месец октомври и на място да се запознаят с различни локации. „Сигурен съм, че България е правилното място за инвестицията, която планирате и се надявам успешното ѝ реализиране да доведе до навлизането на производства на концерна и в други сектори“, подчерта Александър Манолев.

В рамките на посещението си в Германия, заместник-министърът проведе среща и с ръководителите на направлението за производство на компоненти за автомобилната индустрия на ТhyssenКrupp. Във Франкфурт той разговаря с д-р Карстен Кроос, главен изпълнителен директор за направление „Компоненти и технологии“ и Фалк Нюсле, ръководител “Пазар и развитие“. „Aвтомобилната промишленост е един от най-бързо развиващите се сектори на българската икономика и през изминалата година се превърна в основен двигател за растеж“, посочи Александър Манолев. По думите му в сектора в България работят близо 13 хил. души, като съществува сериозен потенциал за разширяване на мощностите и разкриване на нови работни места. Той допълни, че през последните години успешни проекти в сектора са реализирали инвеститори от Германия, Франция, Япония, Турция, Великобритания, Швеция, Швейцария, САЩ и др.

Безспорно откриването на толкова много предприятия в сектора позиционира много добре България на световната карта, подчерта д-р Кроос. Той допълни, че подобни дестинации, които могат да предложат множество подизпълнители в сектора, се разглеждат с предимство при планиране на нови инвестиции. Интерес представляват и резултатите, които постига икономиката на страната в областта на информационните технологии и аутсорсинга, стана ясно по време на срещата.

Thyssen Krupp AG е германска промишлена компания, работеща най-вече в областта на стоманодобива, но също и в автомобилния и корабостроителния сектор, както и в производството на промишлено оборудване, асансьори и др. Концерна има над 156 хил. работници в повече от 200 държави по целия свят. Годишните продажби на компанията са за над 39 млрд. евро.

Eдна от най-големите компании в автомобилната индустрия – немската MAHLE, планира ново разширение на производството си в България. С него страната ни ще се превърне в един от основните ѝ производствени центрове. Това стана ясно на среща във Франкфурт между заместник-министъра на икономиката Александър Манолев и ??? и Кайлюке, ръководител на направление Външни отношения на производителя. Компанията има годишен оборот от 12,3 милиарда евро, а за нея работят 77 000 служители в 170 производствени предприятия и 15 изследователски и развойни центрове по света.

В момента в България оперира едно от дъщерните им дружества – „BHTC”, което през ??? година откри производство в индустриална зона Божурище. Към момента в него работят 600 човека като плановете на компанията са те да нараснат до 800 в следващите години, стана ясно по време на срещата. Ще се обхване производството на нови компоненти, а в дългосрочен план размерът на дружеството да се утрои.

„Можете да разчитате на пълна подкрепа на държавата в реализирането на тези планове“, подчерта заместник-министър Манолев. По думите му основен приоритет на екипа в Министерството на икономиката е развиването на индустриалните зони. „В кратки срокове успяхме да решим някои от натрупалите се през годините проблеми със зона Божурище като към момента се работи за изграждане на железопътен терминал към нея и подобряване на връзките с публичния транспорт. Също така се развива инфраструктура, която да отговаря на специализираните нужди на компаниите от автомобилния сектор и производителите на части и компоненти“, допълни той.

Заместник-министър Манолев представи и мерките за намаляване на административната тежест от страна на правителството и насърчителните мерки по Закона за насърчаване на инвестициите. „При откриване на своето производство вече веднъж сте се възползвали от насърчителните мерки като стратегически инвеститор, но при толкова сериозна нова инвестиция, можете да го направите отново“, обясни той.