България и ЕК гледат в една посока в сферата на търговията, като приориотетите на Българското председателство на ЕС отразяват и тези на Общността. Това стана ясно по време на среща между заместник-министъра на икономиката Александър Манолев и Жан Люк Демарти, генерален директор на ГД „Търговия“ на Европейската комисия.

“Като се има предвид значението за икономическия растеж и създаването на работни места, външната търговия ще остане ключов приоритет за българското председателство”, подчерта зам.-министър Манолев. По думите му многостранното сътрудничество и сътрудничеството със Световната търговска организация ще бъдат на важно място в програмата ни. Българското председателство ще продължи да търси резултати в текущите двустранни търговски преговори, особено с Япония, в зависимост от напредъка, постигнат до края на естонското председателство. Също така ще се стремим да приключим процедурата и да започнем активни преговори и с Австралия, Нова Зеландия и Чили, както и да продължим диалога с Мексико и МЕРКОСУР. Председателството ще работи за приемането на решения на Съвета относно подписването и сключването на споразумения за свободна търговия между ЕС и Сингапур и ЕС-Виетнам, стана ясно по време на срещата.

Съгласно законодателните приоритети българското председателство, ще постави акцент и върху продължаването на междуинституционалните преговори за модернизиране на инструментите за търговска защита, каза още Александър Манолев. България може да разчита на подкрепата на ГД „Търговия“ по време на Председателството, като високо оценяваме, че набелязаните приоритети следват постигнатите до този момент резултати в сектора от Европейския съюз, посочи Жан Люк Демарти. Той акцентира, че се надява всяка инициатива да бъде обсъждана в оперативен порядък, за да се постигнат най-добрите резултати.

Броят на млекопреработвателните предприятия в България е 313, като заетите в тях са близо 8 300 човека. Това каза заместник-министърът на икономиката Александър Манолев по време на откриването на българо-ирански бизнес форум в София. За участие в него в страната ни са представители на 15 ирански компании от млекопреработващия сектор, които проучват възможностите за партньорство и инвестиции в България.

„Производството на мляко има стратегическо значение за България и страната ни разполага с много сериозни традиции в сектора“, подчерта зам.-министър Манолев. По думите му се полагат последователни усилия за инвестиции във високото качество на генетичния материал, модернизиране на земеделските стопанства, пунктовете за събиране на млякото и инсталации за преработка на млечни продукти, както и насърчаването на търговията, особено на износа. „В този смисъл, българските компании имат какво да предложат по отношение на съвременно оборудване и технологии за автоматизиране на производството и качествен контрол“, допълни българският заместник-министър. Той изрази надежда повече ирански компании да се възползват от предимствата на България като дестинация за бизнес и инвестиции, и в други сектори от взаимен интерес.

„За първата половина на 2017 годината ръстът в търговията между България и Иран е над 80%“, каза още Александър Манолев. Българският износ е на стойност 38.7 млн. щ.д., отчитайки ръст от 38.5% на годишна база и се състои основно от химични торове, пътнически автомобили и крикове. От своя страна вносът от Иран регистрира 165%-но увеличение, достигайки 40.1 млн. щ.д. за първите шест месеца на 2017 г., в резултат най-вече на внесените в България нефтени масла. Други ирански стоки, реализирани на българския пазар в този период са полимери, флоатно стъкло, фурми, грозде и др., стана ясно по време на събитието.

Бизнес форумът се организира от Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия, като в откриването се включиха и представители на Посолството на Ислямска република Иран в България, на иранската организация за малки и средни предприятия, и др. Всички официални лица от българска страна поднесоха съболезнования и съпричастност към иранския народ за причинените човешки жертви и разрушения след силното земетресение през изминалата нощ.

Съгласно индикативната годишна програма на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ през 2018 г. ще бъдат обявени процедури за над 400 млн. лв. Това съобщи заместник-министърът на икономиката Александър Манолев по време на публично събитие за представяне на напредъка в работата по програмата.

„Към днешна дата по ОПИК са изплатени над половин милиард лева или над 20% от общия бюджет. Това са средствата, които вече са инвестирани в българската икономика и са достигнали до бизнеса“, каза зам.-министър Манолев. Той допълни, че до момента са сключени общо 1 461 договора по програмата на обща стойност 1.32 млpд. лв., голяма част, от които са в процес на изпълнение. Обявените процедури от началото на програмния период са на за 1,57 млрд. лв. което е около 63 % от бюджета на ОПИК. „Тези цифри показват, че и към днешна дата ОПИК е една от най-добре работещите оперативни програми в България и към този момент по нея няма опасност да бъдат загубени средства“, подчерта Александър Манолев.

Екипът на Министерството на икономиката е амбициран да създаде механизми за още по-лесно достигане до средствата от оперативната програма до бизнеса за конкретни дейности, за които анализите показват, че има нужда от подкрепа, стана ясно по време на събитието. „По тази причина сме разработили две ваучерни схеми, по които средствата ще могат да се ползват по много улеснена процедура и които вярваме, че също ще доведат до стимул за малките и средни предприятия в България“, обясни зам.-министърът. Едната от тях има за цел да се улесни достъпа на малките и средните предприятия до цифрови ноу-хау и технологии, като се предоставят стимули за свързване с доставчиците на услуги в областта на информационните и комуникационни технологии. Предвижда се общият ѝ бюджет да бъде близо 10 млн. лв., а ваучерите да са на стойност от 20 до 50 хиляди лева в зависимост от пакета дейности, които ще бъдат подкрепяни.

По другата, малки и средни компании ще могат да се възползват от общо близо 4 млн. лв. финансиране, за да излязат на фондовата борса. По новата схема ще може да се покриват разходи за услуги по подготовката на компаниите за емитиране на ценни книжа и първичното им предлагане на фондовата борса на стойност до 50 хил. лв. под формата на ваучер. Целта на мярката е да се осигури още една алтернатива на класическите механизми за стимулиране на конкурентоспособността на българските предприятия чрез европейски средства, а именно вече познатите грантово финансиране и инструменти за финансов инженеринг. Чрез процедурата компаниите ще получат възможност да наберат допълнителен частен капитал на базата на реалния си потенциал за развитие, оценен от независими инвеститори, който те ще могат да използват за инвестиции в разширяване на дейността си.

В рамките на събитието бе представено и изпълнението на Оперативна програма „Инициатива за МСП“, която също се управлява от Министерство на икономиката и предоставя кредити на българските предприятия. България е третата държава в ЕС, която взе решение да се включи в хоризонталния инструмент на ЕК, Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд и за по-малко от година успя да сключи споразумение с Европейския инвестиционен фонд. Благодарение на това към днешна дата са отпуснати кредити на обща стойност над 156 млн. евро на 9 търговски банки и 1 лизингово дружество, стана ясно по време на събитието.

Във форума участие взеха и главния директор на Главна дирекция “Европейски фондове за конкурентоспособност” Ивелина Пенева, нейният заместник Калин Маринов, експерти от ОПИК и др.

Български компании развиват дейност в Беларус в областта на производството на млечни продукти, ресторантьорство и селскостопанска фармация. Това стана ясно по време на среща между заместник-министъра на икономиката на Република България Александър Манолев и министъра на данъците и таксите на Република Беларус Сергей Наливайко.

Има добри примери за реализирани успешни български проекти в Беларус, а позитивен сигнал е, че и към момента са в процес на реализация нови, стана ясно по време на срещата. Българското предприятие „Генезис” строи фабрика за производство на млечни продукти до гр. Могильов, като инвестицията им е за около 8 млн. евро. Същевременно „Булфарма“ разширява производство си на препарати за селското стопанство, в предприятието си до Минск, като основно използва български суровини за него. Един от най-разпознаваемите ресторанти в беларуската столица е български – компанията Грандсон до преди една година е стопанисвала ресторант “Габрово” в Минск. Сега тя работи с ресторант “София” в Минск и ресторант “Габрово” в Могильов.

„Тези компании могат да бъдат използвани и като предпоставка повече представители на българския бизнес да се запознаят с възможностите, които може да предложи беларуската икономика, като се надявам и съвместните ни контакти да доведат и до ръст на инвестициите от Беларус“, посочи зам.-министър Манолев. По време на срещата и беларуски компании представиха и възможностите си в производството на железопътен, автомобилен, тролейбусен и трамваен подвижен състав, както и в областта на машиностроенето.

Подкрепя се установяването на нови контакти на регионално ниво между България и Беларус, а също така на регионалните обединения на предприемачи. Това стана ясно по време на срещата на зам.-министър Манолев с заместник-министъра на външните работи на Република Беларус Олег Кравченко. Двамата се обединиха около мнението, че подобни инициативи могат ще спомогнат за насърчаване на търговско-икономическите връзки. Те обсъдиха и перспективите за увеличаване на двустранния стокообмен, чрез задълбочаване на междуправителствените контакти.

Заместник-министър Манолев е на посещение в Беларус заедно с бизнес делегация за провеждането на Междуправителствена българо-белоруска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество. По-късно днес ще се проведе и смесен бизнес форум.

България ще подготви конкретни проекти, които могат да са от взаимен интерес и ще ги представи пред кубинското правителство. Ако те бъдат одобрени ще получат пълна държавна подкрепа за максимално бърза реализация. Това бе поето като ангажимент по време на среща между заместник-министъра на икономиката на Република България Александър Манолев и Рикардо Кабрисас Руиз, вицепрезидент на Съвета на министрите и министър на икономиката и планирането на Република Куба.

„Към момента българските компании, които имат интерес да развиват дейност в Куба срещат трудности при подготовка на всички изискуеми документи и получаване на разрешителни режими, за да бъдат допуснати до пазара на островната държава“, посочи зам.-министър Манолев. Той допълни, че вече е договорено с Търговската камара на Куба те да оказват помощ на такива компании, но сериозен тласък на двустранните икономически отношения може да даде и ангажимента на институциите на изпълнителната власт с този процес. „Нека стартираме от няколко проекта, които са от взаимен интерес и зад които стоят доказали се фирми в своя сектор. Те могат да бъдат представени на вашето внимание от нашето министерство и в случай, че бъдат одобрени да получат административна и друга помощ за по-бърза реализация на инвестициите“, предложи Александър Манолев.

Вицепрезидентът на Съвета на министрите Кабрисас Руиз прие този подход на работа и се ангажира подобни проекти да бъдат разгледани и да им бъде даден нужния приоритет, ако отговарят на изискванията на страната. Двамата се договориха да обсъдят конкретни предложения в началото на 2018 г.

БВП на Куба през 2016 г. е в размер на 132.9 млрд. щ.д. (78-мо място в света). Страната внася основно: петрол, хранителни продукти, машини и оборудване, продукти на химическата промишленост и др. През 2016 г. вноса на страната е в размер на 12.34 млрд. щ.д.

Търговската камара на Куба ще оказва помощ на български компании, които искат да развиват дейност в островната държава. За това се договориха заместник-министърът на икономиката Александър Манолев и президентът на Камарата Орландо Ернандез Гюйен. Двамата разговаряха в рамките на Международния панаир FIHAV 2017, който се провежда в Хавана.

Наблюдава се завишен интерес от български компании към Куба като от началото на годината са стартирали няколко конкретни проекта, стана ясно по време на срещата. Сред тях са българските фирми „Приста Ойл“ и „Рубелла“, които са стартирали преговори за създаване на смесени предприятия с кубински партньори за производства в Куба в своите отрасли. Друга компания – „Булгаргеомин“ също води разговори с Министерство на енергията и мините за съвместно предприятие за рудодобив. Сред примерите е и фирма „АSHCUBA“, която планира регистриране на смесена фирма в туризма с кубинското туристическо обединение КУБАНАКАН за построяване на хотел в близост до Хавана. „За нас е много важно подобни компании да имат партньор на място в Куба, към който да се обърнат и който да им помогне да направят първите си стъпки до реализацията на конкретен проект“, каза зам.-министър Манолев.

Орландо Гюйен се ангажира, че представителите на българския бизнес могат да разчитат на подкрепата на Камарата. По думите му те могат да помогнат не само с насочването на компаниите към потенциални партньори и разясняване на административните разпоредби в отделни отрасли, но и с регистрацията на чужди фирми в Куба. Имаме много добро партньорство с България и сме готови да подкрепяме компаниите от вашата страна, които имат конкретен интерес, посочи той. До този момент те са оказвали помощ на отделни представители на бизнеса, които са се обръщали към тях, но е липсвала достатъчно информация и процесът не е бил добре канализиран. Сега диалогът ще бъде много по-оперативен, като в него активно ще участва и търговско-икономическата служба на България, която вече е възстановена и действа на място.

Александър Манолев подчерта, че Министерството на икономиката на Република България също ще подкрепя този процес и сподели, че от Куба има проявен интерес за внос на активни субстанции и на готови лекарствени форми от България. Също така се интересуват от български млечни продукти – сирена, кашкавали, масло в малки, средни и големи опаковки, и различни плодови млека и десерти, които да бъдат предлагани основно в хотелските вериги.