Една от най-големите полски финансови групи, която оперира в производството на части и компоненти за автомобилния сектор, и в областта на цветните метали, има интерес да изнесе част от производството си в България. Това стана ясно по време на срещата на заместник-министъра на икономиката Александър Манолев с Аркадиуш Кренжел, председател на надзорния борд на “Impexmеtal SA”, част от една от най-големите полски финансови групи „Boryszew“. Статистиката показва, че всяка пета кола в Европа има части произведени от нея или някоя от дъщерните ѝ фирми. Групата осигурява работа на над 11 500 работника и оперира на четири континента.

Зам.-министърът акцентира на възможностите за разширяване на производството им в България като представи индустриалните зони, към които полската група може да има интерес. Очаква се насрочване на дата за посещение на тяхна делегация, за да се запознаят на място с условията и възможностите за развитие на бизнес в България.

Полски компании имат интерес да инвестират и в производството на млечни продукти в България. Заместник-министър Манолев разговаря с представители на „Lactalis“ – една от най-големите фирми в Европа в производството и търговията с млечни продукти. Те посочиха, че отдавна проучват българския пазар и имат конкретен интерес за стъпване на него. Александър Манолев представи възможностите за инвестиции и акцентира на облекченията за големи инвеститори, които страната ни предлага.

Заместник-министър Манолев е на посещение в полската столица Варшава за участие в срещата на министрите на икономиката и министрите, отговарящи за кохезионната политика на страните от Вишеградската група (В4), Словения, Румъния, България и Хърватия. По време на визитата му е предвидена среща и със заместник-министъра на развитието на Полша Йержи Квиечински.

За 2016 г. износът ни за Германия е в размер на 3,214 млрд. евро, което е ръст от над 11%. Това стана ясно по време на среща между заместник-министъра на икономиката Александър Манолев и главния управител на Германо-Българската индустриално-търговска камара д-р Митко Василев.

„През последните години има устойчив интерес от страна на германския бизнес към България, както и ръст на износа ни към Германия. Трябва да използваме тези предпоставки за привличане на по-големи инвестиции в страната ни“, подчерта зам.-министър Манолев. Д-р Митко Василев допълни, че редица германски компании са изнесли част от своето производство в България и това също допринася за устойчивия ръст на износа. Това дава отражение и на националната икономика, защото тези компании започват да работят с български доставчици и подизпълнители.

Александър Манолев информира, че предстои изпращането на трети съветник по икономическите въпроси в Германия с основната задача за привличане на повече германски инвестиции. Към момента българската държава има двама търговско-икономически представители, които са ситуирани в Берлин и Мюнхен. Все още няма представител в освободеното място във Франкфурт на Майн, но в момента се анализира дали нов експерт да бъде изпратен там или в някоя от другите големи федерални провинции с основна задача – активизиране на контактите на регионално ниво, стана ясно по време на срещата.

Редица компании от Германия откриха предимствата на нашата страна и ние трябва да надграждаме тези позиции както на ниво бизнес, така и на политическо, бе посочено по време на срещата. По данни на БНБ за последните 10 години Германия заема 5-о място по преки чуждестранни инвестиции с общ размер от над 2,959 млрд. евро. „Надграждане на тези резултати е основен приоритет и много ще разчитаме на партньорството на Германо-Българската индустриално-търговска камара, която през годините е доказала своята ефективност“, посочи заместник-министърът.

Д-р Василев предложи да бъде организирано посещение в Свободна държава Бавария през есента на тази година като първа стъпка за реализиране и на реципрочно такова от баварска страна.

Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) е първият и основен партньор на представителите на германската икономика в България. В нея членуват над 530 компании от различни сектори, като седалището ѝ в София е в сградата на Посолството на Федерална Република Германия.

Заместник-министърът на икономиката Александър Манолев участва в редовното заседание на Съвета на Европейския съюз по конкурентоспособност в Брюксел. По време на него бе обсъждано бъдещето на индустриалната политика на Европейския съюз, изпълнението на стратегията за цифровизация, както и текущи въпроси от областта свързани със законодателството на ЕС.

Обсъдено бе разработването на единна Стратегия за бъдещето на индустриалната политика на ЕС, в която да се предложат конкретни мерки за модернизация на единния пазар. България подкрепи прилагането на системен подход в бъдещия стратегически документ, който да даде възможност да се определят външните и вътрешни фактори и въздействия върху развитието на европейската индустрия. „Необходимо е в бъдещата Стратегия да бъде поставен специален фокус върху малките и средните предприятия“, подчерта зам.-министър Манолев. България също така подкрепя изготвянето на план за действие с конкретни мерки към Стратегията, чрез който финансовите инструменти и инициативи на Европейския съюз да бъдат по-добре насочени към целевите групи, се посочва още в позицията на страната ни.

В рамките на заседанието бе направен преглед и на напредъка в изпълнението на стратегията за цифровия единен пазар и на стратегията за единния пазар. На 10 май 2017 г. Европейската комисия публикува междинния преглед на нейното изпълнение. Според направените анализи напълно функциониращият цифров единен пазар би могъл да допринесе с 415 млрд. евро годишно към икономиката и да създаде стотици хиляди нови работни места. България подкрепи визията на стратегията и се обяви за нейната актуализация и разширяване в съответствие с новите тенденции и предизвикателства.

България взе отношение и по обсъжданията за пригодността на законодателството на ЕС в областта на потребителските въпроси и маркетинга. „Когато става въпрос за законодателството за защита на потребителите, трябва да се осигури необходимия баланс на интереси, като се отчита факта, че потребителите са по-слабата страна в договорните отношения с търговците и постигнатото ниво на защита на потребителите следва да бъде запазено. Прилагането на Директивата за нелоялните търговски практики по отношение на различното качество на някои хранителни продукти е добър пример в това отношение“, посочи Александър Манолев.

По време на посещението си в Брюксел заместник-министър Александър Манолев проведе среща с министъра на икономиката и инфраструктурата на Естония Кадри Симсон. На нея бяха обсъждани оперативни въпроси свързани с предстоящото Председателство. Договорено бе Австрия да поеме председателството на Групата на високо равнище „Конкурентоспособност и растеж“, която подготвя заседанията на Съвета по конкурентоспособност, а България и Естония ще имат заместник-председателки места в нея.

Актуалната икономическа ситуация в България и в Европейския съюз, бяха обсъдени на среща с помощник-държавния секретар по въпросите на бизнеса, енергията и индустриалната стратегия на Великобритания лорд Дейвид Приор. Обсъдени бяха и икономическите отношения между двете страни. Зам.-министър Манолев посочи, че България предлага едни от най-добрите условия за чужди инвестиции в ЕС и подчерта, че политическата и икономическата стабилност са предпоставка повече компании да изберат страната ни за своя бизнес.

България има потенциал да изнася висококачествени храни и селскостопански продукти за Китай. Това каза заместник-министърът на икономиката Александър Манолев по време на среща със Сион Чинхуа, съветник в правителството на китайската провинция Юнан и почетен председател на местния клон на Китайския съвет за насърчаване на международната търговия. Той и ръководената от него делегация са на посещение в страната ни по покана на Министерството на икономиката за проучване на възможностите за насърчаване на икономическите връзки между България и китайската провинция.

„Китай е много важен икономически партньор за България в Азия и усилията ни са насочени към установяване на контакти и развитие на партньорство не само на централно ниво, но и с отделни китайски провинции“, каза заместник-министър Александър Манолев. Той акцентира, че през тази седмица на посещение в страната ни е и вицегубернаторът на провинция Юнан Джан Дзулин, което също е доказателство за потенциала и взаимния интерес за активизиране на двустранното сътрудничество.

По време на срещата бяха обсъдени секторите от взаимен интерес в икономическите отношения като бе подчертано, че селското стопанство се очертава като една от приоритетните и за двете страни области. В последните няколко години вносът на българска селскостопанска продукция и храни в Китай се е увеличил с бързи темпове, като за 2016 г. се равнява на 8.4 млн. щ.д. Основно изнасяме за Китай царевично зърно и други храни за животни, вина, води, слънчогледово масло и други маслодайни култури, преработени плодове и зеленчуци и др. На лице е устойчив интерес от страна на бизнеса в този сектор, като в тази връзка сме стартирали общо 28 процедури за регламентиране вноса в Китай на български земеделски и хранителни продукти, стана ясно от думите на заместник-министъра. Китайски компании също насочват инвестиции към България, като за пример бе даден заводът за производство на фуражи в гр. Добрич, който се изгражда от компанията „България Тианшинонг Фийд Ко.“ ООД и се очаква да заработи през следващите месеци.

Александър Манолев представи и възможностите за участие на високотехнологични китайски компании в първия научно-технологичен парк в България – „София Тех Парк“. „Проектът предоставя добри условия за китайски компании и институти, обмислящи разширяване на техните научно-изследователски и развойни центрове в Европа“, посочи заместник-министърът. Той представи и проектите на „Национална компания индустриални зони” ЕАД, като акцентира, че вече е налице китайски интерес към някои от обособените индустриални зони и реализирани инвестиции от КНР.

Сион Чинхуа благодари за отправената покана за посещението в България. Той акцентира, че приоритет за КНР е подобряването на транспортните връзки с Европа като основа за разширяване на икономическите връзки. Той също определи селското стопанство като един от секторите, за които има сериозен интерес от страна на бизнеса от тяхната провинция. Според него друг от секторите, в които двете ни страни могат да си сътрудничат успешно е туризма, като информира, че Юнан е сред най-атрактивните туристически дестинации в Китай и посреща годишно над 100 млн. туристи. Според него интерес за българския бизнес би било и ежегодното търговско изложение, което се организира в провинцията.

Александър Манолев отправи покана към китайската делегация да бъде организирано съвместно посещение с участието на представители на бизнеса като те посетят и конкретни локации в страната ни и се запознаят на място със секторите, към които имат инвеститорски интерес.

Заместник – министърът на икономиката Александър Манолев откри форум между български и полски компании, организиран от Българската търговско-промишлена палата /БТПП/, Полската търговско-промишлена палата, Службата за търговско-икономически въпроси на Република България в Полша, Отдела за Промоция на Търговията и Инвестиции на Посолството на Република Полша в България.

В изказването си заместник-министър Манолев посочи, че България бележи стабилен икономически ръст сред икономиките на Източна Европа, а страната ни е място, където може да се развива технологичен бизнес и което има стабилна икономическа среда. „Убеден съм, че днешният форум ще доведе до нови партньорства и инвестиции от Полша, защото икономическата политика, която провеждаме, спомага за реализацията на успешни проекти във високите технологии и в секторите с висока добавена стойност“, допълни зам.-министърът на икономиката.

По думите му икономическите връзки с Полша са от голямо значение за българската икономика, като Полша е един от основните и водещи търговско-икономически партньори на България, както и че полските инвеститори допринасят за развитието на високотехнологичните производства в страната. „Подкрепата на предприемачеството и развитието на високотехнологичния бизнес в България са сред основните акценти в работата на Министерството на икономиката“, каза още той.

Полският посланик в България Н.Пр. г-н Кшищоф Краевски изтъкна, че инициативата ще допринесе за още по-добри резултати в стокообмена на двете страни, както и че ще разкрие потенциала на полските фирми, които да намерят партньори от България.

По време на форума бе подписан и меморандум за разбирателство между БТПП и Полската търговско промишлена палата и нейният заместник-председател г-н Карчевски.

През 2016 г. износът за Полша възлиза на 585.771 млн. евро, като това е 2.5% от общия износ на България, а общият стокообмен е 1 642.122 млн. евро.

България счита Азербайджан за свой важен икономически партньор и ще развиваме всички аспекти на традиционно добрите връзки между нашите страни. Това заяви заместник-министърът на икономиката Александър Манолев на среща със заместник-министърът на външните работи на Република Азербайджан г-н Махмуд Мамад-Гулиев, който е на официално посещение в България по повод 25 годишнината от установяване на дипломатически отношения между България и Азербайджан.

„През 2016 г. двустранният стокообмен е 12.2 млн. щ. долара , като отчитаме наличието на потенциал за развитие на дългосрочно и взаимноизгодно партньорство“, каза заместник-министър Манолев. По време на срещата бе обсъдено развитието на търговско-икономическите отношения и възможностите за реализиране на инвестиции и сътрудничество в различни области от взаимен интерес, като енергетика, търговия, туризъм, транспорт, строителство, селско стопанство и др., както и провеждането на двустранни бизнес форуми. „Смятаме, че Междуправителствената българо-азербайджанска комисия за икономическо сътрудничество е важен инструмент за активизиране на връзките между двете страни“, каза още зам.-министърът на икономиката. Като възможни направления за увеличаване на българския износ бяха разгледани доставки на стоки на хранително-вкусовата промишленост и оборудване за нея, фармацевтика и други.

Заместник – министър Манолев посочи, че членството на България в ЕС създава предпоставки за осъществяване на съвместни производства и доставки на стоки за ЕС и съседни страни, както и че за българската страна представляват интерес конкретни азербайджански проекти, в които могат да се включат български компании като доставчици, изпълнители или подизпълнители, например в областта на строителството и в съвместни предприятия за продукти на хранително-вкусовата промишленост.

По думите на заместник-министър Махмуд Мамед-Гулиев България е стратегически партньор на Азербайджан от години и двете страни ще работят, за да увеличат секторите за сътрудничество в търговско-икономическите отношения, определяйки за приоритетни в тях областите на енергетиката, транспорта и търговията.

Отдаваме значение на Инициативата за сътрудничество между Китай и страните от Централна и Източна Европа като важен механизъм за стимулиране на икономическите ни връзки с Китай. Това заяви заместник-министърът на икономиката Александър Манолев , който проведе среща днес със заместник-кмета на гр. Нинбо г-н Сун Юешун и ръководената от него делегация, която е на посещение в България с цел обсъждане на предстоящия III-ти Форум за търговия и инвестиции между Китай и страните от Централна и Източна Европа. Форумът ще се проведе на 8-12 юни т.г. в гр. Нинбо за трета поредна година в рамките на Инициативата за сътрудничество между Китай и държавите от Централна и Източна Европа (16+1).

В рамките на форума за търговия и инвестиции ще се проведе и традиционната Изложба на стоки на страните от ЦИЕ, като за поредна година Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия към Министерството на икономиката организира български национален щанд, с участието на 20 компании-изложители от хранително-вкусовата промишленост, селското стопанство и козметичната индустрия.

Заместник-министър Манолев посочи, че Китай е наш първостепенен икономически партньор в Азия, като българският бизнес има траен интерес и търси възможности за ръст на експорта към китайски пазар, в резултат на което през последните години Китай заема второ място сред експортните ни дестинации извън Европейския съюз, след Турция. „За последните десет години износът ни за Китай нараства над 6 пъти и през 2016 г. достига близо 480 млн. щ.д.“, допълни той.

Заместник-министърът на икономиката изтъкна, че българската страна разчита на съдействието на китайското правителство за разширяване на обема и гамата от български продукти на китайския пазар. „Търсим по-широко присъствие на китайския пазар на стоки, които са традиционни за България и с които тя е известна на пазарите в Азия, като етерични масла и козметични продукти от тях, вино и минерална вода“, допълни той. По думите му потенциалът за привличане на китайски инвестиции има в сектори, в които имаме традиционни предимства и които считаме, че представляват интерес за китайските партньори като: машиностроене, автомобилостроене, електроника и електротехника, информационни и комуникационни технологии, селско стопанство и хранително-вкусова промишленост, туризъм.

Зам.-министър Манолев каза още, че е идентифициран потенциал и интерес за разширяване на българския износ за Китай със селскостопански продукти и храни, като в тази връзка българската страна е стартирала 28 процедури за регламентиране вноса в Китай на български земеделски и хранителни продукти, от които са финализирани 4 и се разчита китайските власти да продължават да съдействат за ускоряване на процедурите.

Заместник-кметът на гр. Нинбо г-н Сун Юешун от своя страна заяви, че делегацията е в България, за да се информира за възможностите за инвестиции, както и за икономическия климат в страната ни. Той изтъкна че градът е с много развита производствена промишленост в сферата на автомобилната, текстилна и машиностроителна промишленост. Г-н Сун Юешун посочи, че Нинбо разполага с едно от най-добрите дълбоководни пристанища, което е на първо място в света по товарооборот и което може да се превърне във врата на българските стоки към китайския пазар. По думите му на форума за търговия и инвестиции между Китай и страните от Централна и Източна Европа ще участва и Китайската национална администрация по контрол на качеството, инспекция и карантина, която е компетентната институция в Китай по издаване на разрешения за внос на селскостопански продукти и храни, което ще даде добра възможност за постигане на напредък по този въпрос.

Заместник-министърът на икономиката Александър Манолев и кметът на община Сандански Кирил Котев се включиха във велопоход, организиран от немски спортисти и любители на колоезденето. Инициативата вече се утвърждава като ежегодна, а тази година сред участниците беше и световноизвестният колоездач от близкото минало и олимпийски шампион Олаф Лудвиг.

„Показателно е, че немските участници идват специално тук, за да се включат в този велопоход и да се насладят на красотата на българската природа. Имаме уникални дадености за развитие на туризма, а това ще се отрази и на постъпленията в местната икономика“, коментира Александър Манолев преди началото на велопохода. Според него подобни събития също трябва да се използват за популяризиране на красотата на България.

Във велопохода се включиха общо 22 участника, а трасето обхващаше над 40 км – от Сандански до пограничното гръцко село Агистро.

Второто издание на турнира по плуване „Спартак“ в Сандански регистрира рекорд по брой на регистрирани участници – впечатляващите 742-ма спортисти. Това е огромна цифра за родните стандарти по плуване, като до сега първенец по този показател бе турнир „Спринт“ в Пловдив, информира специализираният сайт www.bgswim.com.

Официалния старт на надпреварата бе даден от заместник-министъра на икономиката Александър Манолев и кмета на общината Кирил Котев. Сред гостите бе и известният спортист Венцислав Айдарски.

Състезателите, които се включват в турнира са на възраст от 8 до 28 години, а стартовете продължават днес и утре. Има представители на 40 клуба, като 305 са момичета и 437 – момчета. За втора поредна година Сандански е домакин на състезанието, като то се организира от ВК „Вихрен“ в партньорството на Българската федерация по плуване и община Сандански.