Г-н Манолев, България е атрактивна страна за чуждестранните инвеститори. Какво прави Министерството на икономиката (МИ) за привличането на повече вложения?
Страната ни наистина има много какво да предложи на инвеститорите – най-ниски данъци в Европа и изключително малки оперативни разходи. Огромно предимство са членството ни в Европейския съюз и политическата стабилност. Нужно е обаче да представяме тези преимущества много по-агресивно пред потенциалните вложители. Това, което сме си поставили за цел, е да преобърнем изцяло подхода – ние да бъдем активната страна, т.е. да не чакаме потенциалния инвеститор да ни потърси, когато вече има интерес към нашата страна. Искаме ние да участваме в процеса по формирането му – да отидем при компании, за които знаем, че планират или обмислят възможността да преместят своите производства, и да им представим това, което България може да предложи. И още по-важ¬но¬то – да бъдем активната страна от началото до края по реализацията на даден проект, защото мащабните идеи не се случват с една протоколна среща. Трябва ангажираност на държавата от началото до края.

Пречка пред инвеститорите и бизнеса в Българя е административната тежест. Докъде стигнахте с предприетите от МИ мерки за облекчаването й?
Свикнали сме да приемаме административната тежест като основен проблем за родния бизнес и нещо, което създава сериозни трудности и нерви на обикновения човек. Истината е обаче, че това е не просто пречка, която поражда дискомфорт. Мудната или недобре работеща администрация може да е препятствие за навлизането на чужди капитали и да носи сериозни пасиви на частния сектор. Ето защо за нас бе много важно да дадем този силен сигнал към българския и чуждестранния бизнес и МИ да бъде една от институциите, която да предприеме решителни действия в посока облекчаване на административната тежест. Затова и едно от първите неща, които направихме след формиране на управленския екип, бе да се създаде работна група с ясна задача – преглед на всички услуги и разрешителни режими във ведомството и второстепенните разпоредители към него и набелязване на мерки за тяхното облекчаване. За много кратък срок успяхме да постигнем конкретни резултати – внасяме промени в 113 от общо 187 услуги. На 88 от тях ще намалим таксите или те направо ще отпаднат. За 23 услуги ще се съкратят сроковете, а за 8 установихме, че изобщо не са необходими като регулации и могат да се елиминират. При 29 от тях се намалява броят на изискуемите документи или част от тях ще се събират по служебен път. Очакванията са това да редуцира пряката финансова административна тежест за бизнеса с около 200 хил. лв. годишно. Забележете – тук говорим само за пряката тежест. Ако се сметнат и косвените пасиви – загуба на време, транспорт и всичко останало, тази сума ще се увеличи в пъти. Това е доказателство, че когато има воля и ясен политически ангажимент, нещата се случват. Важно е обаче да подчертая, че намаляването на административната тежест не е кампанийно действие, а процес, с който е ангажирано цялото правителство и който тепърва ще дава сериозни резултати.

Министерството на икономиката инвестира сериозно в развитието на индустриални зони в различни региона в страната. Могат ли те да привлекат нови вложения и да оправдаят усилията, които държавата полага за тяхното развитие?
Индустриалните зони наистина могат да бъдат своеобразен катализатор за навлизането на сериозни инвестиции в районите. Огромен потенциал – и като локация, и като логистика, има „Божурище“. Наистина там са натрупани проблеми през годините, но се работи много активно и те вече се преодоляват. През последния месец имах среща с представители на датската фирма, които инвестират в зоната 100 млн. евро за изграждане на нов логистичен център на компанията, който да покрива цяла Югоизточна Европа. Казаха ми, че виждат ангажираността на държавата и как благодарение на нея се преодоляват проблемите. Това е много важно, защото тук не става дума само за една инвестиция от 100 млн. евро. Защото тя води след себе си още много неща – работни места, поръчки към местни доставчици и производители, престиж за дестинацията и т.н.

Всички обособени зони към министерството имат потенциал. Не само това – считаме, че има локации в страната, които също могат да се разглеждат като приоритетни за обособяване на подобни територии, например Стара Загора и Кърджали. В последната вече има заявен инвеститорски интерес, преди дори да сме започнали работа по нейното обособяване. Аз лично имам амбицията да развием повече и индустриалната зона във Видин – защото тя има много добри перспективи и защото е в регион, който има нужда от един допълнителен тласък за растеж. Преди дни бях на място и мога да Ви кажа, че като инфраструктура, положение и перспективи тя има да предложи наистина много. Основен проблем през годините е било, че се е управлявала по смисъла на старо решение на Министерския съвет, което не е допускало земята, върху която е разположена, да се продава, а само да се отдава под наем. Съвсем естествено това е спирало инвеститорите. Много бързо решихме този проблем, вече има ново решение на МС и се надявам, че скоро ще чуем добри новини и от там. И не на последно място – много важно е да се обособи индустриална зона и в Югозападна България. Мястото е стратегическо, защото някои компании имат нужда от бърза връзка със Средиземноморския регион, и една добра локация в тази част на България може да го предложи. Считам, че сега е моментът да се правят стъпки в тази посока, защото активно се работи по АМ „Струма“, а всички знаем, че добрата инфраструктура дава силен тласък на инвестициите в регионите.

Във Вашия ресор е управлението и на ОП „Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020“ („ОПИК 2014 – 2020“). С какви темпове се движи програмата?
ОПИК е сред европейските програми, които се изпълняват с най-добри темпове. Преди около десет дни връчихме поредните договори на бенефициенти – повече от 200 проекта стартират по процедура „Енергийна ефективност за малките и средни предприятия“, като общият размер на безвъзмездната финансова помощ по тях е над 176 млн. лв. С тези средства можем да отчетем, че към днешна дата общо обявеният ресурс, който вече е включен в различни механизми за подпомагане на предприятията, е над 1,5 млрд. лв., или над 63% от общия бюджет на „ОПИК 2014 – 2020“. Много важно е, че тя е на водещо място и по изплатените средства към бенефициентите – малко над 467 млн. лв., което се равнява на 18% от общия бюджет на програмата. Надявам се да запазим тези темпове, като само до края на годината предстои да бъдат открити две нови процедури – „Насърчаване на предприемачеството в секторите на НСНМСП и области, свързани с европейски и регионални предизвикателства“ и „Подкрепа за пилотни и демонстрационни инициативи за ефективно използване на ресурсите“ за над 100 млн. лв.

Малките и средните предприятия са гръбнакът на всяка икономика. Какви са методите, с които МИ ги подпомага?
Свикнали сме често да чуваме този израз – че малките и средните предприятия са гръбнакът на икономиката. Едва ли обаче си даваме ясна сметка какви цифри стоят зад това твърдение. Достатъчно е да посочим, че броят им в България е над 316 хиляди, което представлява 99,8% от всички нефинансови дружества в страната. По данни на НСИ в тях работят близо 1,5 млн. души. Същият процент е валиден и на ниво Европейски съюз – около 99,8% е делът им от всички предприятия в общността. Затова за мен е много важно да имам постоянна обратна връзка с тези хора – какви трудности срещат, къде държавата може да им помогне и как се отразяват провежданите политики в сектора на бизнеса им. Затова и инициирах създаването на Съвет за малки и средни предприятия към Министерството на икономиката, който да заседава поне веднъж месечно в открит формат и в който всеки да може да представи своите проблеми и предложения за преодоляването им. Вече имахме една среща, предстои в края на септември да бъде втората. Тя ще е изцяло съсредоточена върху темата за недостига на квалифицирани кадри, застъпването на дуалното обучение, или по-общо казано – за подобряване на връзката между образованието и пазара на труда.

Отговаряте и за Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН). В тази връзка какво е състоянието на язовирите в страната?
То се подобрява, но като цяло все още има много водоеми, които имат проблеми. Основният е, че ДАМТН, която е отговорна да следи за тяхното техническо състояние, прави постоянни проверки, дава предписания, съставя актове, но в много случаи няма последващи действия. Достатъчно е да посочим, че от началото на годината са извършени 2459 одита, изготвени са над 2500 предписания за отстраняване на неизправности и са съставени 207 акта. Само за последните три месеца по разпореждане на министъра на икономиката Емил Караниколов бяха направени последващи проверки на всички проблемни съоръжения, за да се установи тяхното състояние. Има фрапиращи случаи – например при последните обилни валежи разпоредих 24-часово дежурство на инспекторите на ДАМТН и постоянни проверки, като в техния ход установихме, че един язовир във Варненско, който трябва да стои напълно празен, в разгара на най-големите дъждове не само че е пълен, но и няма никакъв представител на собственика, който да го следи на място. В тази ситуация единственото, което можем да направим, е да съставим акт, но няма как да накараме собственикът да предприеме последващи действия. Това е огромен проблем, който може да се реши само с повече диалог и законодателни промени. Затова работим активно и в двете посоки. Още в периода, в който ръководех ДАМТН, бях стартирал срещи с Националното сдружение на общините в Република България и кметове по места, за да се засили вниманието към проблемните съоръжения. Тези действия продължават и към момента, като се организират заседания по места с всички областни управители и още веднъж се засилва вниманието им към водоемите. Продължава работа и по подготовката на промени в Закона за водите и подзаконовата нормативна рамка, за да може Агенцията да бъде по-ефективна и да има повече възможности за действие.

Как бихте си партнирали с Камарата на строителите в България (КСБ)?
Изключително много ще разчитам на помощ и взаимодействие от страна на КСБ. За мен и за екипа на министерството ще е много ценна и експертизата, която Вашите членове могат да ни дадат при реализацията на важни инфраструктурни проекти. Конкретен пример мога да дам с индустриалните зони – една от основните пречки за развитието на държавните зони е обърканата концепция на тяхното изграждане. Ние сме амбицирани напълно да променим подхода – първо да се строи инфраструктурата и едва тогава да влязат инвеститорите. Също така сме си поставили за цел разкриването на нови зони, където има икономическа логика това да се случи. В този процес също ще разчитам на Камарата да обсъждаме и – надявам се – заедно да реализираме подобни важни проекти. И не на последно място – моята врата е винаги отворена за представителите на бизнеса, защото вярвам, че основната цел на нашето министерство е именно подобряването на икономическата среда и повишаването на конкурентоспособността на компаниите. Затова се надявам да имаме много поводи за срещи с Камарата и заедно да обсъждаме всеки възникнал проблем или въпрос.

Линк към интервюто тук. 

Александър Манолев е възпитаник Александър Манолев е възпитаник на един от водещите икономичес- ки университети в света – University College London, Великобритания. Преминал e редица специализации в България и чужбина. Работил в областта на маркетинга и подготовката на проекти за европейско финансиране. Заемал позиции на средно и висше управленско ниво в редица компании. Заместник-министър на туризма във второто правителство с министър-председател Бойко Борисов. През 2016 г. поема управлението на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Избран за народен представител на извънредните парламентарни избори на 26 март 2017 г. от I МИР Благоевград с рекордните 6703 преференциални гласа. Назначен за заместник-министър на икономиката в началото на месец май т.г. Владее английски, испански, гръцки и руски език. 

– Г-н Манолев, това е първото Ви интервю след рекордния резултат на последните избори. Как се чувствате, след като получихте такава сериозна подкрепа от избирателите?
– На първо място искам още веднъж да благодаря на всички хора, които дадоха подкрепата си за мен. Постигнахме изключително силен резултат, който обаче поставя и много големи предизвикателства пред нас – да работим така, че обикновеният човек да усети позитивна промяна в своето ежедневие. Ако трябва да обобщя с няколко думи – с приказките бяхме дотук, сега трябва да се покажат решителни действия и видими резултати.

– Какви цели сте си поставили като заместник-министър на икономиката?
– Вижте, познавам сектора, работил съм в него и зная, че има много натрупани проблеми, част от които са от години. Аз и екипът ми даваме всичко от себе си и съм сигурен, че и резултатите няма да закъснеят. Още повече че в този ресор се чувствам на мястото си – това е образованието ми, това е и сферата, в която съм се развивал през годините.

– Тази позиция ограничава ли Ви да работите за Вашия регион?
– Точно обратното – ако нещата се развиват устойчиво и в правилна посока в икономиката ни на национално ниво, това ще се отрази и в региона ни. Още повече че ние сме много малка страна, за да търсим конкуренция между отделните региони. Напротив, трябва да откроим техните силни страни и да ги презентираме. Например, моят град Сандански е наложен като основен туристически център. Имаме ли интерес да насочим към него инвеститор, който иска да изгради голям завод в тежката промишленост? Отговорът е не, защото той ще навреди на бизнеса, който работи. Но ако имаме компания, която иска да инвестира в земеделие, винопроизводство, туризъм и т.н. – тогава ще кажем “заповядайте тук”. Защото ще придаде добавена стойност и ще разкрие нови работни места.

– А има ли такива компании?
– Има. За съжаление не мога да кажа повече, защото преговорите с чуждестранни инвеститори, особено когато са сериозни компании с милиони долари оборот, са много чувствителни и всяка последваща информация може да навреди на финализирането на инвестицията. Но категорично мога да кажа, че има засилен интерес към България и конкретно към нашия регион. И това е естествено, защото той може да предложи много като локация, климат, плодородие и т.н.

– Все пак подскажете поне за някоя компания, която гледа към нас?
– Преди няколко седмици много сериозна индийска компания в производството на разтворимо кафе направи оглед на конкретни терени в нашия регион. Те бяха на посещение в България по моя покана и имат сериозни намерения да стъпят много по-масирано на европейския пазар. Надявам се да изберат страната ни, и в частност Югозападна България, защото тя отговаря на критериите, които търсят. Това може да превърне региона в разпределителен център и производствена база за редица държави от Европа, а и за трети страни. Само за да добиете представа за какъв мащаб говорим, мога да посоча, че тази компания към момента има производство в три държави и изнася продукция за повече от 80 страни по целия свят. Вярно е, че една подобна инвестиция отнема много време – от взимането на решение, до разработването на проект и неговата реализация, но независимо какво ще се случи – дали ще изберат нас или не, подобни примери са показателни за потенциала, който регионът има.

– Отминаха 100-те дни на управлението на това правителство. Каква е Вашата оценка, добър старт ли имаше?
– Не мога да давам оценка на един отбор, от който съм част и аз. Мисля, че тази оценка трябва да направят хората. Това, което мога да кажа, е какво успяхме да свършим в ресорите, за които отговарям. На първо място – предприехме много решителни стъпки за ограничаване на бюрокрацията в системата на Министерството на икономиката. Внесохме промени и облекчения в 60% от услугите, които предоставяме, и това ще пести на бизнеса 200 хил. лв. годишно. По-важно е обаче, че гражданите и фирмите няма да губят излишно време, когато имат досег с администрацията. Тези действия се предприемат от всички други министерства, а целият процес лично се контролира от министър-председателя Бойко Борисов. Затова съм сигурен, че в много кратки срокове ще се усети промяната. Защото хората не могат да са пощальони на различните администрации, а често точно това се случва – за да получиш един документ, ти се изискват други пет, които се съдържат в други ведомства. И вместо чиновниците да ги обменят между тях, карат човека да ходи от гише на гише. На тази практика ще се сложи край. Положихме основите и за постоянна връзка с малкия и средния бизнес – в процес е създаването на Съвет за малки и средни предприятия към Министерството на икономиката, ще правим и изнесени обсъждания по различните отрасли. Предстои такова за шивашката индустрия, което ще се състои в нашия регион. Ускорени са всички процедури по европейските програми и проекти. И разбира се, това, за което говорихме – активно работим за привличане на повече инвестиции към страната.

– Къде виждате бъдещето на нашия регион в икономически план?
– Несъмнено областта се развива все повече като туристическа дестинация. Мисля, че по това няма две мнения – тук е европейският ски курорт Банско, балнео- и СПА центърът Сандански, Рупите, белишките мечки, редица културно-исторически обекти и природни феномени. Важно е да се направи един общ туристически продукт, който масирано да се представя и в чужбина. Но това е само един от отраслите. Леката промишленост, земеделието и винопроизводството са също много перспективни. За който и сектор обаче да говорим, е от изключителна важност да се реализира проектът за АМ “Струма”, защото това ще подобри много свързаността и ще ни помогне да се развиваме като едно цяло. Защото в момента е по-трудно да стигнеш от Благоевград до Петрич или Сандански, отколкото до София. Икономика, инвестиции, туризъм – всичко е пряко свързано с инфраструктурата. Затова се надявам да се намери балансирано решение и час по-скоро да се стартира изпълнението на участъка от Кресненското дефиле на АМ “Струма”. Бих казал, че това е жизненоважен проект за икономиката на региона.

– И накрая един личен въпрос – успявате ли да намирате време да идвате в Сандански с толкова много ангажименти в столицата?
– Не толкова често, колкото ми се иска, но винаги, когато мога съм тук. Много важна за мен е и обратната връзка, затова се старая да присъствам на всяко важно събитие за региона. Няма да забравя на една от срещите по време на кампанията един дядо как се обърна към мен и каза: “Да не стане сега да те изберем и после да не ти видим очите”. Затова се стремя да използвам всяка възможност да бъда в Сандански, да се срещам с хората и да разбера как те виждат нещата. И мога да ви кажа, че има критика, има и проблеми, но има и оптимизъм, че нещата се движат в правилна посока. Много се надявам, че това чувство ще надделее и България ще продължи възходящото си развитие с още по-ускорени темпове.

Линк към интервюто тук. 

Обмисля се институционализирането на Съвет за малки и средни предприятия към Министерството на икономиката, в който оперативно да се обсъждат всички проблеми, които има бизнесът. Вече се работи и по някои от основните предизвикателства пред него – недостига на квалифицирани кадри и административната тежест. Тези и други теми бяха коментирани от зам.-министър Александър Манолев в интервю за в. “Телеграф”.

Александър Манолев, заместник-министър на икономиката, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: „Национална компания индустриални зони“ и област Кърджали подписаха меморандум за сътрудничество. Документът се отнася за развитие на инвестиционния потенциал на региона. Министерството на икономиката инвестира сериозно в развитието на индустриални зони в различни региона в страната. В сряда министърът на икономиката Емил Караниколов обяви, че се обсъжда идея за разширение на първия диаметър на Софийското метро до икономическа зона „Божурище“, осигуряване на жп връзка и още пътища. Могат ли индустриалните зони да привлекат нови инвестиции и да оправдаят усилията, които държавата полага за тяхното развитие?

Александър Манолев: Индустриалните зони дават тласък на регионите, в които те се изграждат, също така имат много сериозна добавена стойност за цялата икономика по отношение на привличане на инвеститори. Изграждането на тези зони е продиктувано от икономическия интерес на първо място. България в последните години се очертава като една изключително интересна дестинация за чужди инвестиции и интересът, който ние наблюдаваме за различните региони и различните зони, наистина оправдава това, което се прави от страна на държавата. Тъй като изграждането на зоната освен всичко е и сигнал към чуждия бизнес за подкрепата на държавата към инвестициите, които идват отвън. Освен това показва и отношението, и сигурността, които България може да предложи на чуждите инвестиции.

Водещ: По последни данни преките чуждестранни инвестиции в страната намаляват. В същото време само за последните няколко седмици Министерството на икономиката е връчило 6 сертификата за клас инвестиция по Закона за насърчаване на инвестициите. Успяваме ли да привличаме нови инвестиции?

Александър Манолев: Рано е да се правят изводи за ръста на инвестициите. Като цяло има 15 сертифицирани проекта само от началото на годината, които са на обща стойност 181 милиона лева. Това са проекти, които все още не са стартирали като инвестиция. Само за тези проекти ще бъдат разкрити 4250 работни места. Има още заявки за сертифициране на инвеститори, а има и доста проекти, по които работим по отношение на привличане на чужди инвеститори. Така че тепърва предстои да видим какъв ще бъде ръстът на чуждите инвеститори. Интересът определено към страната го има, всичко зависи от нас – оттук нататък да бъдем по-активни и да успеем да доведем всеки интерес до реализиране на съответната инвестиция.

Водещ: При това положение какви мерки предвижда Министерството на икономиката в подкрепа на инвеститорите, предстоят ли нови инициативи от ваша страна?

Александър Манолев: Това, което в момента правим по отношение на нормативната уредба, е: прави се преглед на Закона за насърчаване на инвестициите, на Закона за малките и средни предприятия, така че да се създадат допълнително стимули към чуждите инвеститори. Има инвеститори, които отдавна проучват българския пазар и имат конкретен интерес за стъпване на него. Ние сме провели доста срещи с различни представители от публичния и държавния сектор от Германия, Полша, Китай, Азербайджан, Египет. Всички те считат държавата за атрактивна дестинация за инвестиции. Министър Караниколов и колегата ми зам.-министър също имаха няколко срещи, откъдето знам, че има позитивни нагласи. Но както казах, ние трябва да имаме план и да бъдем проактивни, за да предлагаме конкретни проекти към потенциалните инвеститори, а не да предлагаме всичко на всеки. Както за съжаление често се е правило през годините назад. Водещ: Как оценявате меморандума, който беше подписан между Национална компания „Индустриални зони“ и областната администрация на Кърджали? Александър Манолев: Меморандумът е първата конкретна стъпка за реализиране на проекта. Той беше нещо необходимо като сигнал, като старт за този проект, но това, което е по-важно, e, че вече имахме и конкретна среща с потенциален инвеститор. Днес областният управител на Кърджали г-н Чанев и с госпожа Цвета Караянчева и с една много сериозна компания, която дори направи оглед на терените, на които ще бъде изградена индустриалната зона. Така че интересът е доста сериозен. Пак казвам, Кърджали е стратегическо място за инвеститори от Турция и Гърция. Ние виждаме доста сериозен интерес и потенциал за развитие на тази икономическа зона.

Линк към интервюто: http://www.focus-news.net/opinion/2017/07/21/43685/aleksandar-manolev-balgariya-se-ochertava-kato-izklyuchitelno-interesna-destinatsiya-za-chuzhdi-investitsii.html

Вестник “24 часа” информира за рекордния персонален вот получен за Александър Манолев на изборите за Народно събрание. 

41-годишният нов депутат в парламента от ГЕРБ в Благоевградски район Александър Манолев получи бронз в надпреварата за преференции в цялата страна. За него имаше пуснати 6703 бюлетини, като го изпревариха само Бойко Борисов с над 10 хил., а лидерът на БСП Корнелия Нинова – с около 200 повече от Манолев.

В дните след вота го откриваме на работното му място като председател на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Оглави я през август м. г., като преди това бе зам.-министър на туризма.

“Един от първите и много сериозни уроци за живота ми даде майка ми. Буквално ми направи показно, как не трябва да разчитам на никого друг, освен на себе си”, спомня си днес Манолев. Роден е в граничното петричко с. Кулата и там учи в основното училище, където майка му е учителка по история. Баща му пък е бил митничар, а след това три мандата избиран за кмет на селото.

Докато е много малък си мислил, че ще му лесно като дете на учител. Оказало се точно обратното, както често се случва и на други деца на учители. “Една вечер имахме до късно гости вкъщи. Когато си тръгнаха, помолих майка да не ме изпитва на следващия ден и тя обеща. На следващия ден ме вдигна пръв на дъската и ми писа заслужена двойка. Тогава разбрах, че не мога да разчитам на уговорки и някакви привилегии, а само на собствените си знания и възможности”, допълва новият депутат. Средното си образование завършва в гимназията по икономика и туризъм в Петрич и постъпва в казармата, в “Гранични войски” на южната граница. Година и половина, през 1995-96 г. отслужва редовната си военна служба на браздата с Гърция.

Спомня си, че това се били изключително напрегнати години, войниците постоянно били вдигани по тревога. По същото време е войната в Босна и Хецеговина. “Нямахме информация какво точно се случва по време на конфликта в Югославия. Имахме усещането, че сме на прага на военен конфликт и тук. През тези години хващахме огромни групи нарушители на границата. По 30-40 души – българи, хора от бившите Съветски републики и др. опитваха да напуснат нашата страна и да влязат през “зелена” граница в Гърция, която тогава беше притегателен център като член на ЕС. Реално тогава пазехме границата на Гърция и ЕС от мигранти. Сега ситуацията е същата – пак пазим границата на ЕС, но вече България е член на Съюза”, коментира Манолев. Категоричен е, че точно заради това сега на България й трябва стабилност и точно ГЕРБ е партията, която може да поддържа диалог и с Турция, и с ЕС в интерес на страната.

Като повечето младежи през 90-те, и той след казармата тръгва на Запад. Преди това е започнал собствен бизнес в България, но бързо стига до извода, че само с диплома за средно образование, таванът на възможностите му е изчерпан. Затова решава да учи в университет в Лондон. Записва се на курсове и частни уроци. За половин година се подготвя и е приет в един от най-добрите университети в света – University College of London, специалност
“икономика”. Освен, че се е представил много добре при кандидатстването, смята, че фактът, че е от страна от Източна Европа, бил е в казармата и е развивал собствен бизнес, е натежал при приема му. “Там много държаха студентите ми да имат различни възгледи, да са с биография, различна от тази на обикновения британски младеж. Мечтата ми докато учех беше да работя като трейдър на фондовата борса. Представях си как реализирам сделки на момента, взимам бързи решения. С една дума исках да съм като големите борсови играчи – акулите на инвестиционното банкиране”, споделя младежките си мечти народният избраник.
Минал през тежкото сито за кандидатстване за работа в голяма лондонска банка и го одобрили. Тогава обаче се върнал за ваканция у нас. Годината е 2001-ва, когато върналите се от Запада юпита у нас са “на мода”. Видял България вече променена, с надежди и очаквания за още по-добро бъдеще и решил, че остава тук. Обадил се на директора на “Човешки ресурси” в английската банка, за да му каже, че се отказва от предложената позиция. Човекът не можел да повярва, сторило му се странно и го посъветвал да си помисли и пак да се обади, но Манолев бил категоричен – остава в България.

Не съжалява за избора си. Започнал работа в Националното сдружение на общините в екипа за европрограми. Подготвял проекти на общините за кандидатстване по предприсъединителните програми на ЕС. После е работил в компанията, която за първи път у нас въвежда кредитните карти. Две години е в застрахователна компания, след това в голям мобилен оператор. Тогава му се налагало често да пътува до Австрия. Задължително два пъти в месеца, а извънредно – понякога и през ден. По това време вече имал семейство и честите отсъствия от дома започват да тежат. Казва, че тогава намразил полетите, защото тръгвал в 6 сутринта за Виена и се връщал в 22 ч в София. Не се замислил, когато получил предложение за Съвета на директорите на “Булгартабак холдинг”. За него било истинско предизвикателство да управлява една от най-силните държавни компании тогава. В същото време периодът бил изключително тежък. Акцизът бил вдигнат, а цените на цигарите се увеличили с 60%. “Бях под силен стрес. Не исках да съм първият ръководител, по чието време холдингът да излезе за първи път на загуба, защото никой нямаше да отчете обективните фактори. Щях само да остана в историята като неуспешен ръководител на успешно държавно дружество. Затова запретнахме ръкави с екипа и успяхме. Направихме реорганизация, свихме оперативните разходи, разширихме международните пазари и печалбата се увеличи 4 пъти за периода, в който ръководех дружеството”, спомня си инфарктните години от управлението на “Булгартабак”. След приватизацията си тръгнал сам, защото преценил, че след като е бил представител на държавата, а държавата вече не е собственик, е коректно да напусне.

Няколко години работи в частния сектор като се занимава със строителство, търговия, транспорт и успешно развива фирмите си. През 2015 г. получава предложение за стане зам.-министър на туризма. Организира стопанисването на плажовете, така че да не се провали сезона през 2016 г. и е доволен, че м.г. е най-успешната в туризма. Назначаването му като шеф на ДАМТН е поредна стъпка нагоре в кариерата и сериозна отговорност. Агенцията е с ранг на министерство, с над 550 служители и най-важното – отговаря за безопасността на хиляди съоръжения, от която зависи живота и здравето на всеки гражданин.

Решил е да се кандидатира за депутат, защото смята, че в парламента се взимат политическите решения за бъдещето. Издигнат е от гражданската квота. Смята, че има
натрупан много опит и може да бъде полезен при определяне на политиките за развитие на страната.

Двете му малки дъщери – в първи и четвърти клас, вече започнали да разбират какво точно работи баща им. По време на кампанията, за един месец ги е видял само веднъж, защото е бил непрекъснато в родния си Санданско-Петрички край, а те учат в София. Малката му дъщеря го е питала дали всеки, който е гласувал за ГЕРБ, е гласувал за него и той обяснявал надълго на широко, така че детето вече е в голяма степен политически ограмотено. “Децата задават понякога толкова искрени и смислени въпроси, каквито възрастен не би се сетил да пита”, казва Манолев.

Любител е на екстремните спортове и най-вече на мотокроса. Истински обаче го зарежда планината. Предпочита я пред морето. Правил е походи в много планини у нас и по света, но твърди, че Пирин е най-вълшебната планина. С приятели обикалят през лятото по различни маршрути на палатки. Любимото му място е Тевното езеро. Миналото лято бил впечатлен, че около заслона имало поне 120 души на палатки. Казва, че планинският пешеходен туризъм става все по-популярен.

Може би страстта му към планинските излети е основният фактор, повлиял на кулинарните способности. “Най-силен съм на скарата и барбекюто. Правя италиански пасти и спагети, но не мога да се похваля с кой знае какви “постижения”. Придържам се към здравословния начин на живот и често сутрин правя за закуска питка от просо, която става за 30-40 минути”, разказва депутатът. Редовно спортува, като се надява и докато е в парламента да му остава време за любимите занимания.

Линк към статията тук.