Българските вина започват да навлизат все повече на азиатските пазари. За 2017 г. е регистрирано двойно увеличение на износа ни за Китай, което го нарежда на второ място от всички експортни дестинации за българския винен бизнес. Това съобщи заместник-министърът на икономиката Александър Манолев по време на традиционно зарязване на лозови масиви в Пиринския регион.

„За виното трябва да говорим повече като бизнес с огромен експортен потенциал“, посочи Александър Манолев. По думите му за миналата година от България са изнесени вина на обща стойност от над 31 млн. евро. Основни наши пазари са Полша, Швеция, Русия, Чехия и др. „Статистиката показва, че броят на предприятията в сектора нараства средногодишно с около 5%, а общият им оборот е над 130 млн. евро“, допълни той.

Икономическият заместник-министър подчерта, че потенциалът е още по-голям и се ангажира, че търговските ни аташета зад граница ще продължат да подкрепят всеки български винопроизводител в усилията му да стъпи на нови пазари.

На събитието, което се състоя днес във винарска изба „Златен Рожен“, присъстваха и кметове на населени места от областта, народни представители и др. Заедно с тр адиционното зарязване на лозовите масиви бе символично открита и новата инвестиция на компанията, което я превръща в едно от най-големите предприятия в региона.

Българските вина започват да навлизат все повече на азиатските пазари. За 2017 г. е регистрирано двойно увеличение на износа ни за Китай, което го нарежда на второ място от всички експортни дестинации за българския винен бизнес. Това съобщи заместник-министърът на икономиката Александър Манолев по време на традиционно зарязване на лозови масиви в Пиринския регион.

„За виното трябва да говорим повече като бизнес с огромен експортен потенциал“, посочи Александър Манолев. По думите му за миналата година от България са изнесени вина на обща стойност от над 31 млн. евро. Основни наши пазари са Полша, Швеция, Русия, Чехия и др. „Статистиката показва, че броят на предприятията в сектора нараства средногодишно с около 5%, а общият им оборот е над 130 млн. евро“, допълни той.

Икономическият заместник-министър подчерта, че потенциалът е още по-голям и се ангажира, че търговските ни аташета зад граница ще продължат да подкрепят всеки български винопроизводител в усилията му да стъпи на нови пазари.

На събитието, което се състоя днес във винарска изба „Златен Рожен“, присъстваха и кметове на население места от областта, народни представители и др. Заедно с традиционното зарязване на лозовите масиви бе символично открита и новата инвестиция на компанията, което я превръща в едно от най-големите предприятия в региона.

Стокообменът между България и Япония е на стойност 151 млн. щ.д., което е най-високото постигано ниво на взаимната търговия от 2008 г. насам. Това стана ясно по време на среща между заместник-министъра на икономиката Александър Манолев и посланика на Япония у нас Н.Пр. Масато Ватанбе.

Има възможности за навлизане на редица български продукти на японския пазар като вина, млечни продукти, розово масло, рибни продукти и др., стана ясно по време на срещата. „Желанието ни е да поощрим българо-японския търговско-икономически обмен с повече срещи на правителствено ниво и контакти между бизнеса от двете страни“, каза зам.-министър Манолев.
През последните години има позитивен тренд на нарастване на японските инвестиции в България и трябва да използваме този факт, за да поканим и други японски компании да дойдат в България, посочи посланик Ватанбе. Двамата се договориха да се предприемат координирани действия за насърчаване на контактите между български и японски компании и малки и средни предприятия.

Зам.-министър Манолев подчерта и важността на приключилите преговори за Споразумението за свободна търговия между Япония и ЕС, което се очаква да се отрази и на търговските отношения на страните-членски с азиатската държава.

Ще бъде организиран бизнес форум между България и Саудитска Арабия в София. За това се договориха министърът на икономиката Емил Караниколов и посланикът на арабската държава у нас Н.ПР. Месфер ал Гасиб. Основен фокус на него ще бъдат задълбочаване на сътрудничеството в сектори от взаимен интерес и възможности за инвестиции у нас.

Всички оперативни детайли за организацията на събитието днес бяха обсъдени на среща между заместник-министър Александър Манолев и посланикът на Саудитска Арабия. Сектори с потенциал за привличане на саудитски инвестиции и изпълнение на съвместни проекти в България са строителство, селско стопанство, туризъм, информационните и комуникационните технологии, фармацевтика и др., стана ясно по време на разговора. Има и потенциал за участие на български фирми в проекти в Саудитска Арабия, което също ще бъде основна тема на подготвяния форум в София.

„Между нашите две държави има много голям неизползван потенциал в сферата на икономиката, който с общи действия можем да насърчим“, каза зам.-министър Манолев по време на срещата. Посланик Гасиб посочи, че приоритет ще бъде отварянето на нови хоризонти за сътрудничество в сферата на икономиката.

Стокообменът между България и Саудитска Арабия е около 80 млн. щ. д. Потенциал за нарастване на българския износ има на земеделска продукция, мебели, машини, електроматериали, уреди, апарати и съоръжения, лекарства, химически препарати, козметика и др.

„Процентът на обявените средства по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК), спрямо общия ѝ бюджет, надхвърля 75% или близо 1.9 млрд. лева“. Това съобщи заместник-министърът на икономиката Александър Манолев по време на публичното представяне на процедура „Подкрепа за пилотни и демонстрационни инициативи за ефективно използване на ресурсите“ в София. Това бе последният от серията информационни дни по процедурата, с който приключи информационната кампания, която Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ проведе в градовете Варна, Велико Търново, Плевен, Стара Загора и Пловдив. По места, всички заинтересовани страни, след задаване на своите въпроси получиха повече информация за основните моменти от процедурата, етапите на оценка и последващото изпълнение.

„Общият размер на безвъзмездната финансова помощ по процедурата е близо 72 млн. лв. Очакваме средствата да са достатъчни за финансирането на над 70 проектни предложения в трите категории – микро, малки и средни предприятия“, съобщи зам.-министър Манолев. По думите му нейната основна цел е повишаване на ресурсната ефективност на предприятията, чрез прилагане на нови решения. В резултат се очаква да се увеличи броят на малките и средни предприятия прилагащи мерките за ресурсна ефективност, което да доведе и до подобряване на симбиозата между тях, на ефективността им, намаляване на себестойността на продукцията им и повишаване на тяхната конкурентоспособност. „Процедура с подобна насоченост не е имало до момента в сегашния, а и в предишния програмен период – факт, който обяснява и интересът към информационните дни, които организираме“, допълни икономическият заместник-министър.

Към днешна дата общият размер на разплатените средства по ОПИК надхвърля 588 млн. лв., стана ясно по време на събитието. „Разчетите показват, че вече около 1500 компании са се възползвали от финансирането по програмата, а ако запазим това темпо до края на програмния период се надяваме да обхванем около 3 хил. предприятия. Затова се надявам и присъстващите днес тук да бъдат максимално активни да получим колкото се може повече проектни предложения и по тази процедура“, каза още Александър Манолев.

Процедура „Подкрепа за пилотни и демонстрационни инициативи за ефективно използване на ресурсите“ бе обявена на 21 ноември 2017 година. Крайният срок за подаване на проектни предложения е до 16:00 часа на 23 април 2018 година. Допустими по процедурата са кандидати, които са микро, малки и средни предприятия с минимум три приключени финансови години преди датата на обявяване на процедурата (2014, 2015 и 2016 г.), които кандидатстват за подобряване на ресурсната ефективност в икономическа дейност, попадаща в сектор C „Преработваща промишленост” и имат реализирани минимум 120 000 лв. приходи от продажби на продукция от дейността, за която са предвидени дейности.

Процентът на обявените средства по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК), спрямо общия ѝ бюджет, надхвърля 75% или близо 1.9 млрд. лева. Това съобщи заместник-министърът на икономиката Александър Манолев по време на публичното представяне на процедурата „Подкрепа за пилотни и демонстрационни инициативи за ефективно използване на ресурсите“ днес в София. Това бе последният от серията информационни дни по процедурата, след като през изминалата седмица бяха организирани подобни събития в градовете Варна, Велико Търново, Плевен, Стара Загора и Пловдив, където всички заинтересовани можеха да получат повече информация и да зададат своите въпроси.

„Общият размер на безвъзмездната финансова помощ по процедурата е близо 72 млн. лв. Очакваме средствата да са достатъчни за финансирането на над 70 проектни предложения в трите категории – микро, малки и средни предприятия“, съобщи зам.-министър Манолев. По думите му нейната основна цел е повишаване на ресурсната ефективност на предприятията, чрез прилагане на нови решения. Тоест, да се увеличат малките и средни предприятия прилагащи мерките за ресурсна ефективност, което да доведе и до подобряване на симбиозата между тях, на ефективността им, намаляване на себестойността на продукцията им и повишаване на тяхната конкурентоспособност. „Процедура с подобна насоченост не е имало до момента в сегашния, а и в предишния програмен период – факт, който обяснява и интересът към информационните дни, които организираме“, допълни икономическият заместник-министър.

Към днешна дата общия размер на разплатените средства по ОПИК надхвърлят 588 млн. лв., стана ясно по време на събитието. „Разчетите показват, че вече около 1500 компании са се възползвали от финансирането по програмата, а ако запазим това темпо до края на програмния период се надяваме да обхванем около 3 хил. предприятия. Затова се надявам и присъстващите днес тук да бъдат максимално активни да получим колкото се може повече проектни предложения и по тази процедура“, каза още Александър Манолев.

Процедурата „Подкрепа за пилотни и демонстрационни инициативи за ефективно използване на ресурсите“ бе обявена на 23 ноември 2017 година и проектните предложения могат да бъдат подавани до 16:00 часа на 23 април 2018 година. Допустими по процедурата са кандидати, които са микро, малки и средни предприятия с минимум три приключени финансови години преди датата на обявяване на процедурата (2014, 2015 и 2016 г.), които кандидатстват за подобряване на ресурсната ефективност в икономическа дейност, попадаща в сектор C „Преработваща промишленост” и имат реализирани минимум 120 000 лв. приходи от продажби на продукция от дейността, за която са предвидени дейности.

Започваме годината по много добър начин – връчваме 50 договора на обща стойност близо 195 млн. лв. С тях стойността на договорените средства по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ надхвърля 1,5 млрд. лв. или близо 64% от целия наличен ресурс. Това каза заместник-министърът на икономиката Александър Манолев при връчването на договорите на бенефициентите спечелили финансиране по процедура „Повишаване на енергийната ефективност в големи предприятия’’.

„Важен сигнал е, че безвъзмездната помощ по процедурата е по-малко от половината от тези средства, или около 95 млн. лв. Останалите средства са самоучастие на бенефициентите – ясно доказателство, че това са конкурентни компании, инвестиращи значителни средства за своята по-добра ефективност“, посочи Александър Манолев. По думите му, благодарение на тези проекти, ще се направят подобрения в производствата като предварителните анализи са, че при някои бенефициенти това ще подобри ефективността им с десетки пъти. Съществено ще е и намаляването на вредните емисии и реализираните енергийни спестявания.

„Именно когато даваме официален старт на българското Председателство на Съвета на ЕС стартираме и поредните проекти за модернизиране на българските компании, чрез европейската безвъзмездна помощ“, каза още икономическия заместник-министър. Той пожела на бенефициентите успешно да завършат проектите, които символично стартират днес и те да ги направят още по-конкурентоспособни не само на българския, но и на европейския и световния пазар.

Размерът на инвестициите, които предстои да бъдат направени в рамките на изпълнението на договорите възлиза на обща стойност 194 772 304,33 лева. От тях 100 651 218,53 лева се осигуряват от бенефициентите, като собствено съфинансиране, а 94 121 085,80 лева / 48 123 347,02 евро се предоставят под формата на безвъзмездна финансова помощ чрез Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ от Европейския фонд за регионално развитие и националния бюджет. Договорената до момента сума представлява около 96% от общия бюджет по процедурата.

Освен инвестициите в ново по-енергийно ефективно оборудване в 85% от сключените договори (42 бр.) се предвижда въвеждането и сертифицирането на системи за енергиен мениджмънт съгласно изискванията на международно признатия стандарт БДС EN 50001 (Energy Management Systems)/EN ISO 50001, а при тридесет от тях и на автоматизирани системи за мониторинг и контрол на енергопотреблението. Други 35 бр. от сключилите договори по процедурата бенефициенти планират да изградят в рамките на изпълнението на проектите си системи за оползотворяване на отпадната топлина, която се генерира по време на производствения процес. Реализацията на тези дейности се очаква да помогне на предприятията за по-доброто планиране и управление на енергийната ефективност и на използваните от тях енергийни ресурси.

Започваме годината по много добър начин – връчваме 50 договора на обща стойност близо 195 млн. лв. С тях стойността на договорените средства по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ надхвърля 1,5 млрд. лв. или близо 64% от целия наличен ресурс. Това каза заместник-министърът на икономиката Александър Манолев при връчването на договорите на бенефициентите спечелили финансиране по процедура „Повишаване на енергийната ефективност в големи предприятия’’.

„Важен сигнал е, че безвъзмездната помощ по процедурата е по-малко от половината от тези средства, или около 95 млн. лв. Останалите средства са самоучастие на бенефициентите – ясно доказателство, че това са конкурентни компании, инвестиращи значителни средства за своята по-добра ефективност“, посочи Александър Манолев. По думите му, благодарение на тези проекти, ще се направят подобрения в производствата като предварителните анализи са, че при някои бенефициенти това ще подобри ефективността им с десетки пъти. Съществено ще е и намаляването на вредните емисии и реализираните енергийни спестявания.

„Именно когато даваме официален старт на българското Председателство на Съвета на ЕС стартираме и поредните проекти за модернизиране на българските компании, чрез европейската безвъзмездна помощ“, каза още икономическия заместник-министър. Той пожела на бенефициентите успешно да завършат проектите, които символично стартират днес и те да ги направят още по-конкурентоспособни не само на българския, но и на европейския и световния пазар.

Размерът на инвестициите, които предстои да бъдат направени в рамките на изпълнението на договорите възлиза на обща стойност 194 772 304,33 лева. От тях 100 651 218,53 лева се осигуряват от бенефициентите, като собствено съфинансиране, а 94 121 085,80 лева / 48 123 347,02 евро се предоставят под формата на безвъзмездна финансова помощ чрез Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ от Европейския фонд за регионално развитие и националния бюджет. Договорената до момента сума представлява около 96% от общия бюджет по процедурата.

Освен инвестициите в ново по-енергийно ефективно оборудване в 85% от сключените договори (42 бр.) се предвижда въвеждането и сертифицирането на системи за енергиен мениджмънт съгласно изискванията на международно признатия стандарт БДС EN 50001 (Energy Management Systems)/EN ISO 50001, а при тридесет от тях и на автоматизирани системи за мониторинг и контрол на енергопотреблението. Други 35 бр. от сключилите договори по процедурата бенефициенти планират да изградят в рамките на изпълнението на проектите си системи за оползотворяване на отпадната топлина, която се генерира по време на производствения процес. Реализацията на тези дейности се очаква да помогне на предприятията за по-доброто планиране и управление на енергийната ефективност и на използваните от тях енергийни ресурси.

Стокообменът между България и Япония бележи най-високи стойности от 2008 години насам. Това стана ясно по време на среща между заместник-министъра на икономиката Александър Манолев и посланика на Япония у нас Н. Пр. Масато Ватанбе.

Рекордният стокообмен между страните възлиза на стойност от 151 млн. щатски долара. В хода на срещата стана ясно още, че има възможност редица български продукти да навлязат на японския пазар. Става въпрос за продукти като вина, млечни продукти, розово масло, рибни продукти и други.

“Желанието ни е да поощрим българо-японския търговско-икономически обмен с повече срещи на правителствено ниво и контакти между бизнеса от двете страни”, посочи Манолев. От своя страна Ватанбе отчете, че през последните години има позитивен тренд на нарастване на японските инвестиции в България. По думите на посланика този факт трябва да се използва, за да може все повече японски компании да идват в България. Александър Манолев подчерта и важността на приключилите преговори за Споразумението за свободна търговия между Япония и ЕС, което се очаква да се отрази и на търговските отношения на страните-членски с азиатската държава.

Двамата се договориха и да се предприемат координирани действия за насърчаване на контактите между български и японски компании и малки и средни предприятия.