Г-н Манолев, България е атрактивна страна за чуждестранните инвеститори. Какво прави Министерството на икономиката (МИ) за привличането на повече вложения?
Страната ни наистина има много какво да предложи на инвеститорите – най-ниски данъци в Европа и изключително малки оперативни разходи. Огромно предимство са членството ни в Европейския съюз и политическата стабилност. Нужно е обаче да представяме тези преимущества много по-агресивно пред потенциалните вложители. Това, което сме си поставили за цел, е да преобърнем изцяло подхода – ние да бъдем активната страна, т.е. да не чакаме потенциалния инвеститор да ни потърси, когато вече има интерес към нашата страна. Искаме ние да участваме в процеса по формирането му – да отидем при компании, за които знаем, че планират или обмислят възможността да преместят своите производства, и да им представим това, което България може да предложи. И още по-важ¬но¬то – да бъдем активната страна от началото до края по реализацията на даден проект, защото мащабните идеи не се случват с една протоколна среща. Трябва ангажираност на държавата от началото до края.
Пречка пред инвеститорите и бизнеса в Българя е административната тежест. Докъде стигнахте с предприетите от МИ мерки за облекчаването й?
Свикнали сме да приемаме административната тежест като основен проблем за родния бизнес и нещо, което създава сериозни трудности и нерви на обикновения човек. Истината е обаче, че това е не просто пречка, която поражда дискомфорт. Мудната или недобре работеща администрация може да е препятствие за навлизането на чужди капитали и да носи сериозни пасиви на частния сектор. Ето защо за нас бе много важно да дадем този силен сигнал към българския и чуждестранния бизнес и МИ да бъде една от институциите, която да предприеме решителни действия в посока облекчаване на административната тежест. Затова и едно от първите неща, които направихме след формиране на управленския екип, бе да се създаде работна група с ясна задача – преглед на всички услуги и разрешителни режими във ведомството и второстепенните разпоредители към него и набелязване на мерки за тяхното облекчаване. За много кратък срок успяхме да постигнем конкретни резултати – внасяме промени в 113 от общо 187 услуги. На 88 от тях ще намалим таксите или те направо ще отпаднат. За 23 услуги ще се съкратят сроковете, а за 8 установихме, че изобщо не са необходими като регулации и могат да се елиминират. При 29 от тях се намалява броят на изискуемите документи или част от тях ще се събират по служебен път. Очакванията са това да редуцира пряката финансова административна тежест за бизнеса с около 200 хил. лв. годишно. Забележете – тук говорим само за пряката тежест. Ако се сметнат и косвените пасиви – загуба на време, транспорт и всичко останало, тази сума ще се увеличи в пъти. Това е доказателство, че когато има воля и ясен политически ангажимент, нещата се случват. Важно е обаче да подчертая, че намаляването на административната тежест не е кампанийно действие, а процес, с който е ангажирано цялото правителство и който тепърва ще дава сериозни резултати.
Министерството на икономиката инвестира сериозно в развитието на индустриални зони в различни региона в страната. Могат ли те да привлекат нови вложения и да оправдаят усилията, които държавата полага за тяхното развитие?
Индустриалните зони наистина могат да бъдат своеобразен катализатор за навлизането на сериозни инвестиции в районите. Огромен потенциал – и като локация, и като логистика, има „Божурище“. Наистина там са натрупани проблеми през годините, но се работи много активно и те вече се преодоляват. През последния месец имах среща с представители на датската фирма, които инвестират в зоната 100 млн. евро за изграждане на нов логистичен център на компанията, който да покрива цяла Югоизточна Европа. Казаха ми, че виждат ангажираността на държавата и как благодарение на нея се преодоляват проблемите. Това е много важно, защото тук не става дума само за една инвестиция от 100 млн. евро. Защото тя води след себе си още много неща – работни места, поръчки към местни доставчици и производители, престиж за дестинацията и т.н.
Всички обособени зони към министерството имат потенциал. Не само това – считаме, че има локации в страната, които също могат да се разглеждат като приоритетни за обособяване на подобни територии, например Стара Загора и Кърджали. В последната вече има заявен инвеститорски интерес, преди дори да сме започнали работа по нейното обособяване. Аз лично имам амбицията да развием повече и индустриалната зона във Видин – защото тя има много добри перспективи и защото е в регион, който има нужда от един допълнителен тласък за растеж. Преди дни бях на място и мога да Ви кажа, че като инфраструктура, положение и перспективи тя има да предложи наистина много. Основен проблем през годините е било, че се е управлявала по смисъла на старо решение на Министерския съвет, което не е допускало земята, върху която е разположена, да се продава, а само да се отдава под наем. Съвсем естествено това е спирало инвеститорите. Много бързо решихме този проблем, вече има ново решение на МС и се надявам, че скоро ще чуем добри новини и от там. И не на последно място – много важно е да се обособи индустриална зона и в Югозападна България. Мястото е стратегическо, защото някои компании имат нужда от бърза връзка със Средиземноморския регион, и една добра локация в тази част на България може да го предложи. Считам, че сега е моментът да се правят стъпки в тази посока, защото активно се работи по АМ „Струма“, а всички знаем, че добрата инфраструктура дава силен тласък на инвестициите в регионите.
Във Вашия ресор е управлението и на ОП „Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020“ („ОПИК 2014 – 2020“). С какви темпове се движи програмата?
ОПИК е сред европейските програми, които се изпълняват с най-добри темпове. Преди около десет дни връчихме поредните договори на бенефициенти – повече от 200 проекта стартират по процедура „Енергийна ефективност за малките и средни предприятия“, като общият размер на безвъзмездната финансова помощ по тях е над 176 млн. лв. С тези средства можем да отчетем, че към днешна дата общо обявеният ресурс, който вече е включен в различни механизми за подпомагане на предприятията, е над 1,5 млрд. лв., или над 63% от общия бюджет на „ОПИК 2014 – 2020“. Много важно е, че тя е на водещо място и по изплатените средства към бенефициентите – малко над 467 млн. лв., което се равнява на 18% от общия бюджет на програмата. Надявам се да запазим тези темпове, като само до края на годината предстои да бъдат открити две нови процедури – „Насърчаване на предприемачеството в секторите на НСНМСП и области, свързани с европейски и регионални предизвикателства“ и „Подкрепа за пилотни и демонстрационни инициативи за ефективно използване на ресурсите“ за над 100 млн. лв.
Малките и средните предприятия са гръбнакът на всяка икономика. Какви са методите, с които МИ ги подпомага?
Свикнали сме често да чуваме този израз – че малките и средните предприятия са гръбнакът на икономиката. Едва ли обаче си даваме ясна сметка какви цифри стоят зад това твърдение. Достатъчно е да посочим, че броят им в България е над 316 хиляди, което представлява 99,8% от всички нефинансови дружества в страната. По данни на НСИ в тях работят близо 1,5 млн. души. Същият процент е валиден и на ниво Европейски съюз – около 99,8% е делът им от всички предприятия в общността. Затова за мен е много важно да имам постоянна обратна връзка с тези хора – какви трудности срещат, къде държавата може да им помогне и как се отразяват провежданите политики в сектора на бизнеса им. Затова и инициирах създаването на Съвет за малки и средни предприятия към Министерството на икономиката, който да заседава поне веднъж месечно в открит формат и в който всеки да може да представи своите проблеми и предложения за преодоляването им. Вече имахме една среща, предстои в края на септември да бъде втората. Тя ще е изцяло съсредоточена върху темата за недостига на квалифицирани кадри, застъпването на дуалното обучение, или по-общо казано – за подобряване на връзката между образованието и пазара на труда.
Отговаряте и за Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН). В тази връзка какво е състоянието на язовирите в страната?
То се подобрява, но като цяло все още има много водоеми, които имат проблеми. Основният е, че ДАМТН, която е отговорна да следи за тяхното техническо състояние, прави постоянни проверки, дава предписания, съставя актове, но в много случаи няма последващи действия. Достатъчно е да посочим, че от началото на годината са извършени 2459 одита, изготвени са над 2500 предписания за отстраняване на неизправности и са съставени 207 акта. Само за последните три месеца по разпореждане на министъра на икономиката Емил Караниколов бяха направени последващи проверки на всички проблемни съоръжения, за да се установи тяхното състояние. Има фрапиращи случаи – например при последните обилни валежи разпоредих 24-часово дежурство на инспекторите на ДАМТН и постоянни проверки, като в техния ход установихме, че един язовир във Варненско, който трябва да стои напълно празен, в разгара на най-големите дъждове не само че е пълен, но и няма никакъв представител на собственика, който да го следи на място. В тази ситуация единственото, което можем да направим, е да съставим акт, но няма как да накараме собственикът да предприеме последващи действия. Това е огромен проблем, който може да се реши само с повече диалог и законодателни промени. Затова работим активно и в двете посоки. Още в периода, в който ръководех ДАМТН, бях стартирал срещи с Националното сдружение на общините в Република България и кметове по места, за да се засили вниманието към проблемните съоръжения. Тези действия продължават и към момента, като се организират заседания по места с всички областни управители и още веднъж се засилва вниманието им към водоемите. Продължава работа и по подготовката на промени в Закона за водите и подзаконовата нормативна рамка, за да може Агенцията да бъде по-ефективна и да има повече възможности за действие.
Как бихте си партнирали с Камарата на строителите в България (КСБ)?
Изключително много ще разчитам на помощ и взаимодействие от страна на КСБ. За мен и за екипа на министерството ще е много ценна и експертизата, която Вашите членове могат да ни дадат при реализацията на важни инфраструктурни проекти. Конкретен пример мога да дам с индустриалните зони – една от основните пречки за развитието на държавните зони е обърканата концепция на тяхното изграждане. Ние сме амбицирани напълно да променим подхода – първо да се строи инфраструктурата и едва тогава да влязат инвеститорите. Също така сме си поставили за цел разкриването на нови зони, където има икономическа логика това да се случи. В този процес също ще разчитам на Камарата да обсъждаме и – надявам се – заедно да реализираме подобни важни проекти. И не на последно място – моята врата е винаги отворена за представителите на бизнеса, защото вярвам, че основната цел на нашето министерство е именно подобряването на икономическата среда и повишаването на конкурентоспособността на компаниите. Затова се надявам да имаме много поводи за срещи с Камарата и заедно да обсъждаме всеки възникнал проблем или въпрос.