Вестник “24 часа” информира за рекордния персонален вот получен за Александър Манолев на изборите за Народно събрание.
41-годишният нов депутат в парламента от ГЕРБ в Благоевградски район Александър Манолев получи бронз в надпреварата за преференции в цялата страна. За него имаше пуснати 6703 бюлетини, като го изпревариха само Бойко Борисов с над 10 хил., а лидерът на БСП Корнелия Нинова – с около 200 повече от Манолев.
В дните след вота го откриваме на работното му място като председател на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Оглави я през август м. г., като преди това бе зам.-министър на туризма.
“Един от първите и много сериозни уроци за живота ми даде майка ми. Буквално ми направи показно, как не трябва да разчитам на никого друг, освен на себе си”, спомня си днес Манолев. Роден е в граничното петричко с. Кулата и там учи в основното училище, където майка му е учителка по история. Баща му пък е бил митничар, а след това три мандата избиран за кмет на селото.
Докато е много малък си мислил, че ще му лесно като дете на учител. Оказало се точно обратното, както често се случва и на други деца на учители. “Една вечер имахме до късно гости вкъщи. Когато си тръгнаха, помолих майка да не ме изпитва на следващия ден и тя обеща. На следващия ден ме вдигна пръв на дъската и ми писа заслужена двойка. Тогава разбрах, че не мога да разчитам на уговорки и някакви привилегии, а само на собствените си знания и възможности”, допълва новият депутат. Средното си образование завършва в гимназията по икономика и туризъм в Петрич и постъпва в казармата, в “Гранични войски” на южната граница. Година и половина, през 1995-96 г. отслужва редовната си военна служба на браздата с Гърция.
Спомня си, че това се били изключително напрегнати години, войниците постоянно били вдигани по тревога. По същото време е войната в Босна и Хецеговина. “Нямахме информация какво точно се случва по време на конфликта в Югославия. Имахме усещането, че сме на прага на военен конфликт и тук. През тези години хващахме огромни групи нарушители на границата. По 30-40 души – българи, хора от бившите Съветски републики и др. опитваха да напуснат нашата страна и да влязат през “зелена” граница в Гърция, която тогава беше притегателен център като член на ЕС. Реално тогава пазехме границата на Гърция и ЕС от мигранти. Сега ситуацията е същата – пак пазим границата на ЕС, но вече България е член на Съюза”, коментира Манолев. Категоричен е, че точно заради това сега на България й трябва стабилност и точно ГЕРБ е партията, която може да поддържа диалог и с Турция, и с ЕС в интерес на страната.
Като повечето младежи през 90-те, и той след казармата тръгва на Запад. Преди това е започнал собствен бизнес в България, но бързо стига до извода, че само с диплома за средно образование, таванът на възможностите му е изчерпан. Затова решава да учи в университет в Лондон. Записва се на курсове и частни уроци. За половин година се подготвя и е приет в един от най-добрите университети в света – University College of London, специалност
“икономика”. Освен, че се е представил много добре при кандидатстването, смята, че фактът, че е от страна от Източна Европа, бил е в казармата и е развивал собствен бизнес, е натежал при приема му. “Там много държаха студентите ми да имат различни възгледи, да са с биография, различна от тази на обикновения британски младеж. Мечтата ми докато учех беше да работя като трейдър на фондовата борса. Представях си как реализирам сделки на момента, взимам бързи решения. С една дума исках да съм като големите борсови играчи – акулите на инвестиционното банкиране”, споделя младежките си мечти народният избраник.
Минал през тежкото сито за кандидатстване за работа в голяма лондонска банка и го одобрили. Тогава обаче се върнал за ваканция у нас. Годината е 2001-ва, когато върналите се от Запада юпита у нас са “на мода”. Видял България вече променена, с надежди и очаквания за още по-добро бъдеще и решил, че остава тук. Обадил се на директора на “Човешки ресурси” в английската банка, за да му каже, че се отказва от предложената позиция. Човекът не можел да повярва, сторило му се странно и го посъветвал да си помисли и пак да се обади, но Манолев бил категоричен – остава в България.
Не съжалява за избора си. Започнал работа в Националното сдружение на общините в екипа за европрограми. Подготвял проекти на общините за кандидатстване по предприсъединителните програми на ЕС. После е работил в компанията, която за първи път у нас въвежда кредитните карти. Две години е в застрахователна компания, след това в голям мобилен оператор. Тогава му се налагало често да пътува до Австрия. Задължително два пъти в месеца, а извънредно – понякога и през ден. По това време вече имал семейство и честите отсъствия от дома започват да тежат. Казва, че тогава намразил полетите, защото тръгвал в 6 сутринта за Виена и се връщал в 22 ч в София. Не се замислил, когато получил предложение за Съвета на директорите на “Булгартабак холдинг”. За него било истинско предизвикателство да управлява една от най-силните държавни компании тогава. В същото време периодът бил изключително тежък. Акцизът бил вдигнат, а цените на цигарите се увеличили с 60%. “Бях под силен стрес. Не исках да съм първият ръководител, по чието време холдингът да излезе за първи път на загуба, защото никой нямаше да отчете обективните фактори. Щях само да остана в историята като неуспешен ръководител на успешно държавно дружество. Затова запретнахме ръкави с екипа и успяхме. Направихме реорганизация, свихме оперативните разходи, разширихме международните пазари и печалбата се увеличи 4 пъти за периода, в който ръководех дружеството”, спомня си инфарктните години от управлението на “Булгартабак”. След приватизацията си тръгнал сам, защото преценил, че след като е бил представител на държавата, а държавата вече не е собственик, е коректно да напусне.
Няколко години работи в частния сектор като се занимава със строителство, търговия, транспорт и успешно развива фирмите си. През 2015 г. получава предложение за стане зам.-министър на туризма. Организира стопанисването на плажовете, така че да не се провали сезона през 2016 г. и е доволен, че м.г. е най-успешната в туризма. Назначаването му като шеф на ДАМТН е поредна стъпка нагоре в кариерата и сериозна отговорност. Агенцията е с ранг на министерство, с над 550 служители и най-важното – отговаря за безопасността на хиляди съоръжения, от която зависи живота и здравето на всеки гражданин.
Решил е да се кандидатира за депутат, защото смята, че в парламента се взимат политическите решения за бъдещето. Издигнат е от гражданската квота. Смята, че има
натрупан много опит и може да бъде полезен при определяне на политиките за развитие на страната.
Двете му малки дъщери – в първи и четвърти клас, вече започнали да разбират какво точно работи баща им. По време на кампанията, за един месец ги е видял само веднъж, защото е бил непрекъснато в родния си Санданско-Петрички край, а те учат в София. Малката му дъщеря го е питала дали всеки, който е гласувал за ГЕРБ, е гласувал за него и той обяснявал надълго на широко, така че детето вече е в голяма степен политически ограмотено. “Децата задават понякога толкова искрени и смислени въпроси, каквито възрастен не би се сетил да пита”, казва Манолев.
Любител е на екстремните спортове и най-вече на мотокроса. Истински обаче го зарежда планината. Предпочита я пред морето. Правил е походи в много планини у нас и по света, но твърди, че Пирин е най-вълшебната планина. С приятели обикалят през лятото по различни маршрути на палатки. Любимото му място е Тевното езеро. Миналото лято бил впечатлен, че около заслона имало поне 120 души на палатки. Казва, че планинският пешеходен туризъм става все по-популярен.
Може би страстта му към планинските излети е основният фактор, повлиял на кулинарните способности. “Най-силен съм на скарата и барбекюто. Правя италиански пасти и спагети, но не мога да се похваля с кой знае какви “постижения”. Придържам се към здравословния начин на живот и често сутрин правя за закуска питка от просо, която става за 30-40 минути”, разказва депутатът. Редовно спортува, като се надява и докато е в парламента да му остава време за любимите занимания.